Моят живот в Плейбой

май 26, 2008

„Направи за мене нещо откачено…“

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:18 am
Tags: , , ,

„Направи за мене нещо откачено…“

(откъс от книгата „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор“)

…….

…Ивана излиза на подиума да пее. Нашата маса не е от най-централните, по-скоро е „на втора линия“. Периферното й зрение обаче работи не по-зле от гласа й. Още след втората си песен казва на диджея да спре синбека и изстрелва следната тирада:

„Сега искам да направя едно специално съобщение. Обръщам се към всички момичета в заведението. Чувате ли ме добре? И така, скъпи момичета, тази вечер ще имате една много специална причина да танцувате повече и по-добре отвсякога. И тази причина не съм аз, а един човек, който е сред нас, и който ще може да ви оцени по достойнство. Това е главният редактор на списание „Плейбой“, той седи ето на онази маса, и ще следи внимателно изявите на всяка една от вас. Най-добрите ще бъдат възнаградени от него! И така, ще помоля момичетата да се качат тук при мен на дансинга. Да, ти, ти също, и вие там, не сядайте, ами идвайте насам! Хайде, по-бързичко!“

Дикцията й е перфектна, като на радио-говорителка. Миглите й са толкова големи, че като примигва с тях, вентилацията в заведението значително се подобрява.

После Ивана поглежда към мен и подвиква встрани от микрофона:

– Качи се да кажеш нещо!

Правя й знак с ръка, че не искам нищо да казвам. Но все пак гледам да не се държа темерутски. Окуражавам я с усмивка и одобрителни жестове.

– Ще трябва да дадеш някаква награда! Може би бутилка шампанско! – продължава да ми подвиква Ивана встрани от микрофона.

Ще давам ами, къде ще ходя. Като ми е такава работата…

Вдигам палец нагоре, че съм съгласен за шампанското. Ивана моментално обявява наградата по микрофона.

Секунда по-късно пространството около нея се изпълва с танцуващи жени. Не съм сигурен, че знаят на кого точно трябва да се харесат, но се стараят повече от нормалното. Аз съм по-скоро сконфузен от новата си роля на еднолично жури. Вместо да гледам и оценявам момичетата от моята компания, които танцуват около масата ни, извивам врат и неотлъчно следя дансинга. От съседните маси пък гледат към мене. Иди им обяснявай, че всичко това не е част от програмата. Ивана беше толкова убедителна и говореше толкова гладко, че направо си изглеждаше по предварителен сценарий.

Сервитьорите явно слушат внимателно какво се говори по микрофона, защото един от тях пристига при мене с обявената от Ивана награда. Казвам му да задържи бутилката при себе си и после да я връчи на момичето, което ще спечели конкурса. Девойките продължават да се кълчат около Ивана. Те гледат към нея, а тя – към мене и ми смига. Ето какво било да се чувстваш като важна мутра в „Син сити“.

Една от танцьорките, облечена в къса леопардова рокличка, се справя видимо по-добре от останалите. Прилича на професионалистка, нищо чудно и да работи към заведението. Ако е така, не е честно. Може би се надява, че ще пие шампанско вместо аматьорките, но не е познала.

Набелязвам си съвсем друга фаворитка – миловидна девойка с вид на студентка, обута в бели панталони.

В паузата между два куплета Ивана се доближава до мен и ме пита кой печели танцовия конкурс. С леки въпросителни жестове сочи към леопардовата рокличка.

– Не, не. – клатя пръст аз. – Белите панталони, белите панталони! – и соча към шматката, която изобщо не подозира, че е фаворитка на журито.

Обявяването на победителката е съпроводено с крясъци на възторг от нейната студентска компания. Самата тя изглежда хем стъписана, хем щастлива от неочакваната победа. Това им дай на жените – да се състезават със себеподобни и по възможност да печелят. Нищо не може да зарадва едно момиче толкова, колкото триумфът над конкурентка. В каквато и да било дисциплина. Ако са замесени мъже, още по-добре.

После победителката идва до моята маса с бутилката шампанско в ръка. Поздравяваме се взаимно. Очевидно си мисли, че от нея се очаква да ми обръща някакво специално внимание или да ме черпи. С видимо облекчение разбира, че такова нещо не се очаква, и че съм почти изцяло погълнат от хората в компанията си.

„Бясно карай на червено, направи за мене нещо откачено…“, пее Ивана в този момент. Въздъхвам с облекчение, че изненадващият ми служебен ангажимент в „Син сити“ е приключил и мога да пиянствам на спокойствие.

 

Преди това с Ивана се бяхме виждали само веднъж на живо. Впрочем, тя беше и първата жена, удостоена с честта да даде голямото Playboy Inteview за списанието. За мен, без никакво колебание, тя е една от най-умните и интересни дами в родния шоубизнес. Освен това е словоохотлива и никога не отговаря с клишета.

Дилян Марков беше заснел ефектни нейни снимки с бутилка току-що гръмнало шампанско в ръка. Ясно е кой неин хит се визираше с целия този стайлинг. Горе-долу по същото време в сръбския „Плейбой“ излезе аналогично интервю с тамошната турбо-фолк прима Цеца Величкович. Имаше и хубава фотосесия в секси тоалети. Като отчаян ход за вдигане на тиража (по принцип тяхното издание беше доста слабо и като журналистика, и като фотосесии), комшиите я бяха сложили на корицата си. Трикът беше успешен, но доста евтин – да заблудиш случайните читатели, че вътре се крие гола сесия на въпросната суперзвезда. Тиражът се вдига, но такъв успех е мимолетен и фалшив. Същия номер можех да го приложа и аз с Ивана, щеше да мине, но само веднъж. И после какво?.

 

Заради въпросното интервю с нея, а и заради интервюто с нейния бос в „Пайнер“ Митко Димитров няколко месеца по-рано, често дочувах упреци, че съм „чалгизирал“ списанието. Неизменно им отговарях, че първо – поп-фолкът е основен, най-масов и печеливш отрасъл от българския шоубизнес, в който работят най-талантливите текстописци, режисьори, сценографи и оператори на клипове. Второ – концепцията на самото списание не е да бъде елитарно и да се харесва само на няколкостотин сноби в държавата. Да оставим настрани факта, че тези въпросните „анти-чалга активисти“ не обичат да си харчат парите за каквото и да било. Публична тайна е, че малкото „снобски“ издания у нас, пропагандиращи елитарна и гей-ориентирана лайфстайл-култура и шоубизнес, почти не се продават и тиражите им отиват директно за бракуване месец след отпечатването им.

Конкретно по въпроса за интервюто с Ивана в разговор с журналистка от списание „Тема“ отговорих така: „Когато срещна толкова интересна личност и умна поп-певица, колкото е Ивана – обещавам тутакси да я интервюирам“.

Впрочем, ето останалата част от текста, който седмичното издание публикува като част от своя разработка за бума на мъжки списания у нас:

 

Главният редактор на Playboy Георги Неделчев:

Във всяка жена намирам по нещо привлекателно. И това е голям проблем

(интервю за списание „Тема“, 27 януари 2007 г.)

 

– Жоро, разклати ли се комфортът на Playboy с  появата  на Maxim и FHM?

– Не. За съжаление не. Лично аз я очаквах с по-голяма надежда да се освежим. Няма нищо по-тягостно от комфорта, породен от липсата на съперничество, уверявам те.

 

– Конкуренцията повлия ли на съдържанието, на количеството реклама, на самочувствието на екипа?

– Ние в Playboy не сме хора, които се радват на чуждите неуспехи. Самочувствието ни е достатъчно високо, а колкото до рекламата ни – тя се увеличава – и като брой страници, и като приходи, и това може лесно да се провери. Казвал съм го и друг път – излизането на нови мъжки списания ни утвърди още повече, защото за много хора стана ясно, че тази работа не се оказа толкова лесна. И че явно ние се справяме по-добре, отколкото първоначално им се е струвало.

 – Защо мъжките списания по западен лиценз държат по-високо летвата като текстове и дизайн в сравнение с женските и т.н. general?

– По принцип мъжът е по-претенциозен купувач и читател. По-рядко си дава парите за списания, но даде ли ги – иска да са на ниво и да не му губят времето с празни приказки. Обикновено чете почти всичко и то доста критично. Докато жените се радват на по-елементарни и лесно постижими неща – ефектна корица, подарък, опакован заедно със списанието, любопитен тест, хороскоп… Има и субективен фактор за това, което си забелязала. Просто за Playboy и Maxim, например, работят най-добрите и скъпоплатени журналисти, фотографи и дизайнери в страната.

 – Кои са основните критерии една жена да попадне в Playboy? Личните ти критерии решаващи ли са при избора на момиче?

– Конкретно аз съм голям позитивист по отношение на жените. У всяка намирам по нещо привлекателно. Голям проблем. Затова избягвам да имам единствената дума по въпроса. А и мирогледът на едно списание никога не бива да съвпада с кръгозора на главния му редактор – въпреки че в България такива примери изобщо не липсват. Решенията за момичетата в Playboy се взимат колективно – редактори, фотографи, арт-директор, издатели.

 – Кои са петте ви най-продавани корици?

– Освен историческия първи брой, излязъл през пролетта на 2002-а, сред най-продаваните са тези с Венета Райкова, Венета Харизанова, Зара, Камелия и тризначките от „Биг Брадър“. Мисля, че ги подредих хронологично.

 – А най-зле приетите и най-критикуваните? Имаше остра реакция към тризначките в Playboy, беше ли подготвен за нея?

– Зле приети броеве не сме имали. Колкото до критикувани – какво значи критикувани? Ако се съобразяваме с мнението на вечния 1% мърморковци, които с пяна на устата оплюват една знаменитост, право пропорционално на нейната популярност, то тогава не би трябвало да издаваме никакъв Playboy. Питаш ме за броя с тризначките. Ти опита ли се да си го купиш отнякъде примерно седмица след излизането му на пазара и дали успя? Тризначките от една страна са биологичен феномен, който щеше да е интересен дори и ако бяха тотално неизвестни жителки на квартал „Еленово“. От друга – една от тях победи, при свободен национален вот, в най-гледаното риалити шоу в тази страна. Мислиш ли че съм имал колебания относно корицата „Вяра, Надежда и Любов за Коледа“?

 – Някои момичета се снимат в Playboy с надеждата да направят кариера или да съживят вече съществуваща такава. Не надценяват ли прекалено списанието като трамплин? Би ли дал примери за успешно капитализиране на плейбойската слава на родна почва?

– Примери има много, но всичко опира до личните качества. Риалити-звезди като Зара и Силвия например се радват на добри кариери и популярност след нашата корица. Мариела от Star Academy обаче се позагуби, въпреки че е изключително красива и същевременно талантлива. Едва наскоро се заговори, че има записан сингъл. Хонорарите и участията на Камелия след Playboy нараснаха неколкократно. Жасмина от „Сделка или не“ често ми признава, че голяма част от изявите си напоследък дължи именно на тласъка, който Playboy й даде. Николета Лозанова, Playmate България 2006, е редовна участничка в тв шоута, видеоклипове на наши и чужди звезди, търсят я непрекъснато за фотосесии… Но, разбира се, има и момичета, които не са съумели да се възползват адекватно от славата, която списанието им носи. Пак казвам – въпрос на лични качества, на характер.

 

Advertisements

април 2, 2008

20 въпроса към Веселин Топалов (декември 2005)

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 2:23 pm
Tags: , ,

20 въпроса към Веселин Топалов

Най-силният шахматист на планетата за суеверието в спорта, бремето да си световен шампион и бъдещето на безсмъртната игра

(Playboy #45, декември 2005)

Едва ли има друг ръководител на национална медия освен моя милост в Playboy, който да познава Веско Топалов толкова отдавна. Мога спокойно да се фукам наляво и надясно, че съм играл няколко партии със световния шампион по шах още преди четвърт век. Тогава Веско беше 6-7 годишен, а аз – с 5-6 години по-голям от него. Имахме един и същ треньор – Димитър Синабов (обаятелна личност, изключително добър човек и педагог, който наистина знаеше как да те научи не само „да ги местиш“, но и много други неща). Аз не бях от силните играчи, но все пак имах солидна подготовка, а и доста повече опит от Веско. Срещу него обаче нямах абсолютно никакъв шанс. Никога, нито за минута. В малкото партии, които сме играли заедно (в русенския шах-клуб много бързо стана ясно, че това момче трябва да се подготвя по специална програма при големи шахматисти, а не да си губи времето), просто не знаех на кой свят се намирам и откъде ми се струпват всички беди на главата.

Тогава за пръв и последен път осъзнах какво е да имаш насреща си гений в един спорт. Чувството е много особено – едновременно безпомощност, самосъжаление, но и възхищение към човека от другата страна на дъската. Нещо като близка среща от трети вид, както би казал Стивън Спилбърг.

Днес Топалов е най-силният шахматист на планетата. Световен шампион от Сан Луис, Аржентина (с 10 точки от 14 възможни, без нито една загуба), по-богат с 300 000 долара, както и притежател на космическия коефициент ЕЛО от над 2800 точки (толкова досега са имали само Каспаров и Крамник). След първата половина от шампионата, когато имаше 6 победи от 7 партии, временният му коефициент надминаваше 3157 – рекорд, непостиган от нито един играч в историята на този спорт.

1. Кое е най-хубавото и кое – най-лошото в това да си световен шампион по шахмат?

– Най-хубавото е когато виждаш радостта в очите на хората, а най-лошото, че нямаш свободно време.

2.Кой е най-нелепият слух, който си чувал за себе си?

– Че ще се женя за испанка и кум ще ми бъде Христо Стоичков.

3. Защо суеверието е толкова разпространено в шахматните среди? Разкажи някакъв куриоз свързан с това.

– Може би по този начин хората оправдават загубите си. Аз не съм фаталист, но на световното в Аржентина късмет ми донесе английския шахматист Найджъл Шорт, който редовно похапваше на нашата маса.

4. Кои са ти любимите дебюти с белите фигури и защо?

– Ще отговоря само така: най-неприятните за противника.

5. А коя ти е любимата защита с черните?

– Сицилианска, защото дава шансове за победа.

6. Коя е любимата ти фигура на дъската и защо?

– Всички са ми като деца и аз се грижа за тях.

7. Карпов или Каспаров?

– Каспаров.

8. Кой е най-силният шахматист, срещу когото някога си играл?

– Каспаров.

9. А кой е най-силният шахматист, с когото не си имал възможността да се срещнеш?

– Боби Фишер.

10. Играеш ли някои от другите разновидности на шаха – т.нар. „унгарски“ шах (играе се на две дъски и всеки играч може да постави на своето поле фигура, отнета от съотборника му на противников играч) или „обратен“ шах (целта е да накараш противника да ти вземе всички фигури и да те матира възможно най-бързо – бел.ред.)?

Да. И двата варианта, но като дете.

11. А игри като табла и белот?

– Знам правилата, но рядко играя.

12. Как си обясняваш българския феномен в световния шахмат? Може би защото това е един от най-евтините и достъпни спортове на масово ниво? Или с нещо друго?

– Имаме невероятни индивидуалности и школа с традиции.

13. Според теб възможни ли са някакви промени и добавки в правилата на шахмата, за да стане по-атрактивен за медиите спорт и ако да – какви?

– Софийските правила, които бяха въведени от Силвио Данаилов на турнира „М-Тел мастерс“ могат да променят шаха и да го направят по атрактивен. Тяхната същност е, че състезателите нямат право да договарят помежду си реми. Това може да стане само по преценка на съдиите. По този начин партиите стават по-атрактивни и по-дълги. От това печелят само зрителите.

14. Кой е най-красивият град, в който си играл турнир?

– Без колебание – Лас Вегас.

15.С какво щеше да се занимаваш, ако не беше професионален шахматист?

– Може би пилот в гражданската авиация.

16. Кой от другите спортове следиш с най-голям интерес? Имаш ли си любимец в него?

– Футбол, тенис, но нямам любимци.

17. Разкажи малко повече за живота си в Испания – как живееш там, кои са любимите ти развлечения?

– Живея нормално. Предпочитам хората да не ме разпознават по улиците. Затова и избрах малко градче като Саламанка, където се чувствам добре и имам възможност да се готвя на спокойствие. Обичам да се срещам с приятели, да ходя по дискотеките…

18. Доколкото знаем, си почти пълен трезвеник. Не ти ли се иска някоя вечер да се натряскаш безпаметно, до козирката, и да не мислиш за нищо?

– Трудно се напивам и това е проблем. Иначе след натрупана умора ми е идвало да се напия.

19. Кой според теб е най-големият плейбой измежду най-силните шахматисти в света днес?

– Аржентинецът Мигел Кинтерос. Но не е чак толкова известен и преуспял като играч.

20. Когато си в Испания и те обземе носталгия по България, за какво най-често се сещаш – някакво любимо твое място тук?

– София, Градинката пред Народния театър. Точно там, където се събират да играят шахматисти.

март 31, 2008

Ники Николов: Говори Биг Брадър… (Playboy Interview, декември 2005)

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 2:06 am
Tags: , ,

 Ники Николов:

Говори Биг Брадър…

(Playboy Interview #45, декември 2005)

Ето го човекът, който по десетина пъти на ден произнася магическото „Говори Биг Брадър…“ в националния телевизионен ефир. Този глас със специфичен тембър принадлежи на симпатичен брюнет (напоследък много си се вталил, Николов, браво!), бивш състезател по фигурно пързаляне, журналист, радиоводещ и диджей, и главен редактор на риалити-шоу №1. Няма да наблягам на факта, че сме приятели от 10 години, за да не провокирам у някого погрешно заключение, че именно заради това правим Playboy-интервюто с него.

Не би било пресилено да се каже, че в момента Ники е една от най-влиятелните личности в държавата. Освен че дърпа конците на героите в най-гледаната медийна драма, той е и един от хората, които могат най-добре да анализират събитията на екрана и да направят изводи, които биха били интересни за всеки.

Лично аз съм виждал Ники в какви ли не ситуации – да плаче от любовна мъка (сигурно вече е забравил как веднъж се напи във Враца и орева целия местен хотел, но аз помня като слон), да свещенодейства зад диджейския пулт пред море от танцуващи техно-маниаци, да пише едни от най-хубавите музикални рецензии в българския печат (по времето, когато и аз работех в „24 часа“, а този вестник беше интересен и влиятелен), да мъкне огромни тонколони за поредното парти на „Метрополис“… Ники ме е запознал и с една от най-обичаните жени в моя живот – Даниела, която сега е щастливо омъжена и чиято усмивка няма да забравя никога.

За него с чиста съвест бих повторил нещо, което написах и за неговия стар приятел Ники Кънчев преди една година: той е от хората, които са извор на нескончаема положителна енергия и умеят да се кефят на чуждите постижения не по-малко, отколкото на своите собствени.

– Ники, как се чувстваш като най-безжалостния народопсихолог и разрушител на семейства в съвременна България?

– Между другото, нещо подобно ми казаха в един магазин в моя квартал и ми отказаха да ме обслужат. Това беше първият път, когато съм бил щастлив, че се отнасят зле с мен като клиент. Поведението на продавачката означаваше, че наистина правим нещо, което вълнува хората.

В същото време, въобще не се чувствам като разрушител на семейства. Виж, можеш да разрушиш единствено собственото си семейство. Аз имам такова, имам прекрасна съпруга, с която живея заедно от 7 години, имам невероятна дъщеря, която на 30-ти октомври стана на 2 месеца, имам чудесни родители. Уважавам семейството, обожавам празници като Бъдни вечер, ценя брака като такъв. Факт е, че по време на кастингите търсихме семейна двойка, която може да претърпи развитие във взаимоотношенията си по време на престоя си в Къщата. Елена и Мирослав бяха точно такава двойка. Той беше луд по нея, целият му живот се осмисляше от нейното присъствие до него. В много случаи това задушава човека до теб. В същото време Елена беше убедена, че е много вероятно в един момент, след неопределено време, двамата да се разведат. Длъжен съм да кажа, че нея, както и всички останали явили се кандидати, я провокирахме ужасно много и тя непрекъснато защитаваше Мирослав. Още на кастинга Елена ни каза, че целта на брака им е заминаването в Щатите. Знаехме, че това е първият й мъж, че не е видяла почти нищо от живота, не се е наживяла, а в същото време изгаря от желание да живее, в пълния смисъл на това понятие.

– Прогнозирахте ли такова развитие на събитията?

– На двамата им задавахме едни и същи въпроси един за друг. От тях аз лично разбрах, че не си говорят много, не анализират проблемите във връзката си. Това ни подсказа, че при Миро и Елена ще има развитие, ако влязат в Къщата. Това, което се случи вътре обаче, се дължи единствено и само на тях двамата, на това, което им се е случило през годините, в които са били заедно. Честно да ти кажа, предварителните ми очаквания бяха надхвърлени. Но странното бе, че от един момент нататък ставаха нещата, за които си говорихме с Нико (Тупарев, продуцента на шоуто от SIA – б.а.). Просто в един момент си казвахме, сега е хубаво да се случи еди какво си и след ден-два това се случваше. Дори една вечер звъннах на Нико и му казах „Пич, имам чувството, че Господ слуша разговорите ни и ни помага нещата да се случват така, както ни се иска, и ме е страх, че в един момент ще ни накаже за това“. Нашето желание обаче беше в крайна сметка Елена да се върне при Мирослав и това почти се случи в един момент. Ако си спомняш, една вечер Елена отиде при Мариян, той й каза нещо от рода на „Май ме е страх“, което я разочарова и тя отиде да плаче при мъжа си. Точно един ден по-рано с Нико си говорихме, че това е напълно възможно да стане, тъй като принципно Мариян е от този тип мъже, с които ти е много забавно седмица-две, защото говорят красиви неща, в повечето случаи казват някакви сложни изречения, които ти е трудно да разбереш и това те карат да се възхищаваш, но винаги идва един момент, в който този те разочароват и те карат да плачеш. Както се казва, добре че има и такава порода мъже, които да карат жените по-късно да оценят и по-обикновени хора като нас.

В този случай обаче, когато Елена потърси близостта на мъжа си, искаше да го прегърне и да намери отново подкрепа в него, Миро се дръпна с думите: „Вече имаш друг мъж, когото да прегръщаш“. Така че всичко зависи от тях. Ето, желанието ни беше те двамата да се съберат отново, но това не се случи, поне засега. Ами, ако беше станало, ако те бяха надживели моментните си проблеми в брака, те щяха да бъдат най-силното семейство. Тогава щеше ли да ме наречеш стожер на семействата в съвременна България?

– Ами сигурно щях, предполагам…

– Всичко зависи от това дали имаш желание да запазиш брака си, връзката си. Защото проблеми винаги има във взаимоотношенията между двама човека, винаги онова лудо влюбване от първите дни заедно в един момент отминава и ти трябва да се бориш, за да предизвикваш такива моменти, които да те карат отново да се влюбиш в човека до теб. И тази борба трябва да се води от двамата човека. Според мен и Миро и Елена не са осъзнали това или ако някой от тях двамата го е осъзнал, то тогава той или тя няма желание да продължи тази връзка. И в този момент идва едно изречение, което на мен много не ми допада: „Въпрос на стил е да знаеш кога да спреш“. Нека хората сами преценят дали в поведението на Елена имаше стил или не.

Така че можеш да ме наречеш разрушител на семейства, само ако разруша моето семейство. Всичко друго е извън моята власт.

– За нищо ли нямаш угризения, ама честно?

– Не знам дали да го нарека точно угризения или по-скоро неудобство. Нямам угризения, че им дадохме тази мисия, защото всичко в нея зависи от тях. Видя как Миро я изпълняваше, въпреки че и той трябваше 7 дни да го играе семеен със Силвия. Всеки сам решава докъде да пусне един човек до себе си, дали само да флиртува или да премине границата на флирта. Защото самият флирт, не е изневяра, а начин да живееш вълнуващо. Така мисля аз. Пак заради същата причина, нямам угризения и че продължихме мисията им за още седмица.

Онзи ден Елена ме пита защо сме я удължили. Направихме го, защото видяхме, че ще има развитие. Миро започна да става нервен, ревността го изяждаше отвътре, поведението на съпругата му го предизвикваше. Ако и Елена се държеше като Миро, тоест достатъчно резервирано с Мариян, ако Миро не полудяваше от ревност, нямаше да продължим мисията. Така че пак тяхното поведение беше основната причина за всичко.

Гузен съм за две неща – по време на мисията „Денс караоке“ казахме на съквартирантите да се разделят на двойки, така както живяха през първата седмица. Тогава на всяка двойка дадохме по една песен и те трябваше да изразят посланието на песента с езика на тялото. На Елена и Мариян дадохме „Запечатано с целувка“ на Джейсън Донован. Тогава от близки на Миро знаехме, че това е сватбеното парче на двамата. Да, тогава ми беше гадно, защото накарах един съпруг да гледа жена си как се прегръща с друг на фона на сватбеното им парче. Беше ми гадно и когато същата тази песен пуснахме на Миро и Елена в тайната стая, по време на романтичната им вечер.

Но пак те двамата избраха да влязат в тази стая. Когато разбра за тази възможност, Миро доста ни псува. Каза, че сме най-бруталните хора на света. Животът е брутален, обаче. Всеки ден, всеки час, животът ти предлага различни изкушения – красива, сексапилна чужда жена, възможността да излъжеш на работата, за да си облагодетелстван, възможността да откраднеш, възможността да убиеш, възможността да посегнеш към наркотиците. Дали ти ще се дадеш на това изкушение е изцяло твое решение. Така че Миро трябва да се сърди на себе си, задето е приел възможността да влезе в тайната стая и въобще възможността да влезе в Биг Брадър с тази мисия. Въпрос на личен избор. И това не го казвам, за да оправдая нашите решения. Просто животът е такъв. Дето се вика, какъвто животът, такъв и Биг Брадър.

Между другото, онзи ден разбрах, че не „Запечатано с целувка“ е сватбеното парче на Миро и Елена, а съвсем друго, така че вече не ми е толкова гузно…

– И никакво друго неудобство нямаш?

– Гадно ми беше и когато по време на лайфа с родителите на двамата, разговорът между тях отиде в посока – кой какво е платил и кой какво не е платил за сватбата. Но самите родители решиха така. Въпросът на Кънчев беше просто: „Вярно ли е, че не си говорите вече?“. Спомням си когато майката и бащата на Елена си говориха с нея в тайната стая, как двамата й казаха, че човек трябва да запази някои тайни за себе си и да не се разкрива напълно, а те направиха точно обратното по време на въпросния лайф и това е съвсем естествено. Когато човек е под въздействието на емоции, когато е попаднал в някаква по-екстремна ситуация, той не мисли как да постъпи. Той действа първосигнално. Има много случаи, в които правилото „Преброй до 10 и след това кажи това, което трябва“ не важи. Когато човек е искрен, понякога го прави да изглежда наивен. Иначе обаче хората се превръщаме в машини. Очите ти говорят едно, а собствените ти думи съвсем различно. Ходи и разбери тогава на какво да вярваш. Затова и неслучайно в Биг Брадър е забранено на хората да носят слънчеви очила. Защото можеш да кажеш всичко, но очите ти те издават какво точно всъщност мислиш.

– Какво ще отговориш на всички, които ви обвиняват, че сте пресолили манджата, че сте прекалили с експлоатацията на семейната драма и че едва ли не сте тласнали Елена и Миро към раздялата им?

– Виж, подобни неща се случват всеки ден някъде. Сега като се замисля, повечето ми познати или са разведени, или са деца на разведени родители. Така че, ако манджата е била солена, това е защото животът в България е такъв. И пак казвам, ние не експлоатираме тези хора. Поставяме ги в едно положение по тяхно собствено желание и оттам нататък всичко зависи от тях. Мога ли сега да кажа на Мариян: почни да плачеш за Елена и той да ридае така, както го правеше Мирослав? Мога ли да кажа на Ирена, хайде сега кажи, че напускаш съпруга си, защото ще ни вдигнеш рейтинга? Не мога. Нищо в Биг Брадър не може да стане, ако хората вътре не пожелаят да го направят. Найден и Зара, Зара и Мел, Мел и Тишо правиха секс миналата година, защото искаха да го направят. Никой не им е разпоредил това. Тази година, не можех да спра Радо и Силва, които искаха да напуснат Къщата по собствено желание, въпреки че не съм желаел те да излизат още на първата седмица. И тъй като живеем в страна, в която наистина се случват пошли неща, хората си мислят, че за всичко има сценарий. Ако всичко е нагласено, Петко нямаше да излезе първата седмица, защото той е толкова импулсивен човек, че носи след себе си интересно съдържание. А какво да кажем за изгонването на Елена? Всички хора гледат Биг Брадър заради нея и ние си убиваме главния герой по средата на филма… Няма логика, ако наистина имаше сценарий. Аз и миналата година казах същото: Когато някои хора кажат, че всичко е сценарий, ужасно много ни надценяват, защото сме написали сценарий за филм, който се гледа от 2 милиона души. Еми, ние тогава да ходим в Холивуд и да правим по два филма годишно…

– Да не говорим за Миро. Той трябва да си запише една касета, да отиде при Робърт де Ниро и да му каже: „Човече, виж, тука едни хора ми казаха да плача и аз виж как го направих. Айде сега, ако обичаш, дай си „Оскарите“ и изчезвай“, защото аз така мъж да плаче, както Миро го правеше, не съм видял в нито един филм. А съм гледал доста…

– Как тогава си обясняваш наличието на доста негативни коментари спрямо шоуто?

– Хората казват че това не е хубаво, ама го гледат. Така беше и с първия Биг Брадър. Говореха разни хора, че това предаване било за тъпаци и какво ли още не, а го гледаха милиони. Предаванията, които са засягали любовния триъгълник, бяха най-гледани и в това няма нищо лошо. Защото нещата в тях бяха адски истински, такива се случват във всеки дом. Няма да забравя думите на Милен Цветков в студиото ни: „Ако това предаване го имаше преди години, когато се развеждах,  щях да подходя към брака си по друг начин“. Много хора се замислиха за връзките си и за това как трябва да се държат с партньора си.

– Кой пише текстовете за дикторския глас, преразказващ събитията в къщата?

– Редакторът, който е бил на смяна, когато събитието се е случило. Но всеки материал в предаването минава през мен и моя заместник Радо Тушев. Така че за текстовете на дикторския глас нося отговорност аз.

– А кой подбира музикалния фон, който успява да създаде толкова много емоционално напрежение?

– Успял си добре да хванеш идеята ни за подлагане на музика. Въобще тенденциите в правенето на риалити са много повече в посока правене на нов вид сериал, отколкото в документално и хронологично представяне на едни събития, които се случват в една къща. Затова и смятам, че „Биг Брадър 2“ е най-истинският и най-сполучлив български тв сериал до момента. Обратно на въпроса ти. Има музикален редактор. Режисьорът на дейли-тата Петко Спасов и аз решаваме къде да има музика и къде не, както и каква да бъде тя. Ако нямаме идея за конкретно парче, искаме помощта на музикалния редактор.

– Началният музикален сигнал на шоуто тази година е българско дело и по нищо не отстъпва на миналогодишния, който беше английски. Някои дори го смятат за един от най-добрите измежду всички издания по света. Като бивш диджей не мислиш ли, че си заслужава малко повече да афиширате и се гордеете с този факт?

– Музиката на началната ни шапка е ремикс на гръцкото парче на „Биг Брадър“. Ремиксът е направен от Явор Русинов и аз също смятам, че е много по-добър от оригинала. Аз безкрайно много ценя Явор – още от годините, когато бях част от „Метрополис“. Авторските права на ремикса обаче са на Нова телевизия и те трябва да са тези, които да афишират и да се гордеят. Аз съм щастлив, че съм работил точно с Явор.

Що се отнася до това, че съм бивш диджей – недей така, защото обиждаме хора като Стивън и Ясен, които са едни от много малкото в България, които наистина могат да сложат тази титла „диджей“ пред името си.

– Да направим бърза съпоставка между първия и втория сезон на Биг Брадър. Първо – какво мислиш за участниците в сравнение с предишните?

– Участниците в първия „Биг Брадър“ са нещо много специално, точно защото са първи. Лично за мен, те са много повече от участници в телевизионно предаване, в чиято направа съм участвал и аз. Ако трябва да пренебрегна това, ще кажа, че може би сегашните герои са по-съдържателни във всяко едно отношение. Те имат отношение за брака и семейството като институция, за политическата система в България, вълнуват се от положението на сестрите в Либия, от проблемите с наркотиците, от нещата, които се случват по границите ни и прочие неща. Сега любовта е много по-съдържателна. Спомни си романса между Найден и Зара и го сравни с това, което се случи между Мариян и Елена. Сравни стратегията на Виктор и тази на Иван – и двамата имат една цел, да не бъдат номинирани от съквартирантите си. Разликата обаче в подхода им е голяма – Иван е невероятен играч.

Просто миналата година търсихме повече интересни личности, докато сега търсихме хора, които да презентират определена прослойка от обществото.

Сега за първи път се появи образа и на щастливо омъжената жена-майка, каквато миналата година нямаше. Има я и нейната противоположност – жената около 40, която е неудовлетворена от брака си, има любовник и е ужасно властна във възпитанието на детето си. Присъства човекът от село, който е отвратен от живота и смята, че всичко в тази държава е плод на връзки и нищо не зависи от него самия. Гледахме и продължаваме да гледаме типичния градски тарикат, който е въртял всякакви далавери, за да успее в живота. Имаше го и неговият по-селски вариант. Наблюдавахме два варианта на градската млада жена, която разчита основно на привлекателната си външност и за която парите са от голямо значение. Пред очите ни е онзи млад мъж, който иска да живее различно от другите и го прави. Все още в шоуто са моделът на успял мъж, който е ужасно комбинативен. Суетният мъж-спортист, за когото мускулите, визията и красивата жена до него са над всичко. Успелият циганин с основно образование и така нататък.

Сега си спомням, че на кастинга Мариян каза нещо, което доста се доближава до целите ни този сезон – думите му бяха нещо като: „Аз не влизам в Биг Брадър само като Мариян, а като типичен представител на хората като мен и осъзнавам отговорността си“. 

Ако говорим за припокриване, мисля, че Вего е подобие на Алиджан.

Сега обаче аудиторията на Биг Брадър е малко по-възрастна и Вего се радва на одобрение, поне засега от зрителите, което не можеше да се каже за Джани.

Да, той остана почти до финала, но истината е че ако не беше отменена номинацията му заради изцепките на Найден и Гроши, то тогава Алиджан си отиваше от Къщата със страшна сила.

– Рейтингът този сезон?

– …е по-висок. В цял свят битува мнението, че всяко второ нещо е по-лошо и по-трудно от първото. Втората серия е по-тъпа от първата, вторият албум е по-труден от втория. Аз бях убеден в успеха на „Биг Брадър 2“ и затова не се учудвам, че поне засега правим по-добри резултати от миналата година. Изпуснахме малка част от по-младата аудитория, която миналата година гледаше „Биг Брадър“ заради номерата на Найден, но хванахме много по-голяма част от 30-40 годишните зрители. „Биг Брадър 2“ се гледа дори и от Жеков и Нойзи (редакторите на българското издание на сп. Maxim и бивши редактори на „Егоист“ – б.а.) …

Всъщност няма как да е иначе, защото на бял свят излязоха много неща, които вълнуват българина – проблемите на семейството, как трябва да се държи един истински мъж, правата и задълженията на модерната жена, кога и къде изневярата е позволена и кога и къде не. Сигурен, че трябва да има и „Биг Брадър 3“ и съм убеден, че тогава резултатите ще бъдат още по-добри, защото ако Нова Телевизия разполага с покритието и ресурсите на една друга телевизия, то рейтингът ще бъде още по-висок. Както се изразяват политиците – има резерв за още по-добри резултати.

– Броят на sms-ите?

– …е по-малък и в това също няма нищо странно. Истерията на sms-ите отмина. Така е с всяко ново нещо, на което се наситиш. Както казах и аудиторията е малко по-зряла от тази през миналата година, а един човек, който сам докарва парите си, знае много по-добре стойността на едното левче.

– Конкуренцията на другите телевизии и в частност на bTV?

– Тук ще бъда лаконичен – 24 октомври 2005 г. 21.00 часа – Биг Брадър – 46.1% share, bTV – 16.4% share, канал 1 – 12.1% share. Share е процентът на аудиторията, която в този момент гледа телевизия. 46 процента в този даден момент са избрали да гледат „Биг Брадър“, благодаря им.

– Има ли нещо, от което да си недоволен, в разгара на втория сезон?

– Пълно щастие никога няма. Сигурен съм, че в някои моменти можеше да направим нещата по-добри от това, което се получи, но аз съм такъв винаги. Винаги искам още и още. Питай жена ми и хората, с които работя колко е гадно това понякога.

– Защо правите толкова много технически гафове – сривове в картината, загуба на звук, липса на надписи… Веднъж дори повторихте 10 минути от предаването веднага след рекламите?

– А, ето че ти отговори на предишния въпрос по-добре от мен. Това все пак беше в началото. Обяснението е много просто. Работата се върши от хора, а хората правят грешки. Има някои неща, с които няма как да се справиш, заради различни обстоятелства, за които сега не ми се говори. Винаги ме е било яд, когато правим детински грешки, а такива сме правили. Но такъв е животът. Истината е че Биг Брадър е адски трудна за изпълнение продукция за условията, които съществуват в България. Повярвай ми, че някои хора губят всякакъв личен живот за тези три месеца.

За съжаление това, което се прави в Англия например с 1 милион евро, тука се прави със 100 хиляди. Но сега ако тръгна в тази посока ще стигнем до момента с кокошката и яйцето, защото 30 секунди реклама в Англия струват една цена, а тук пъти по-малко, защото „Карлсберг“ в Англия продават незнам си колко милиона бутилки месечно, а „Каменица“ тук пъти по-малко, защото средната заплата в Англия е да речем 6000 лева, а тук е в пъти по-малко и така нататък…

. Кой ти беше любимият участник от първия Биг Брадър – сега поне можеш спокойно да го признаеш?

– Има хора, с които се чувам доста често и до днес. Здравко, Зейнеб, Стойка, Джани, Зара, Тишо. Дори ще бъда кръстник на дъщерята на Здравко, което е голяма отговорност. Докато вървеше първия сезон открих в Здравко и Джани неща, които са характерни и за мен, което ме накара да помисля за някои неща. Аз обичам хората, които ме карат след среща с тях да мисля за това, за което сме си говорили.

– А кой измежду вече отпадналите участници от новия сезон ти беше най-симпатичен и защо?

– Елена – заради нещата които ме провокира да мисля и анализирам.

– Защо според тебе зрителите гласуваха в къщата да влезе резервата Елена Ромеле, а не по-младата и видимо по-атрактивна Галина от Бургас?

– Според мен Галина подразни с лозунгите, които започна да използва, а в началото тя имаше сериозна преднина пред Ромеле.

Мисля, че в този случай, зрителите за първи път гласуваха за това, което ще им е по-интересно да гледат и гласуваха наистина като зрители, които могат да пишат развитието на Биг Брадър. След това, при някои от елиминациите имаха отново този шанс, но този път не се възползваха от него. Може би още им е трудно да осъзнаят властта, която Биг Брадър им дава. Скоро четох едно интервю на Нико, което доста ми хареса. Там ставаше дума за властта, която хората имат. Адски много хора казват, че от тях не зависи нищо, а всъщност точно те махнаха навремето Виденов, след това наказаха Костов, върнаха Симеон и накрая го отпратиха. Много неща зависят от нас и мисля, че е крайно време да ги осъзнаем.

– В един от по-старите си броеве бяхме написали нещо като списък на ефектите от „Биг Брадър“ – легитимиране на мекия провинциален говор, легитимиране на чалгата, легитимиране на маструбацията, легитимиране на хомосексуализма, небивал възход на жълтата преса. Би ли изброил най-важните изводи за теб от брадър-манията в България?

– Хората в България вече не са страхливи. Не ги е срам да кажат на висок глас – и аз се напивам като вас, и аз повръщам като вас, когато прекаля с водката или ракията, и аз изневерявам като вас, и аз имам съпруг/съпруга и любовник/любовница едновременно като вас и вече не ги е страх от мнението на съседите. Хората в България са се научили повече да живеят за себе си, а не заради някой друг.

Друго, приказките на Волен Сидеров, че българите имаме проблеми с циганите се оказаха пълна партенка. Още нещо – не може бат Сали сам да казва „Аз съм циганин и съм горд с това“, а обществото да му казваме: „Не, ти не си циганин, ти си ром“. В цял свят, циганинът си е циганин и в това определение няма нищо срамно. Сега ние ще се правим на по-културни от целия свят и ще ги наричаме роми. Еми, те самите не си казват така. Дайте тогава на „Джипси кингс“ да им викаме „Ром кингс“.

В по-личен план, убедих се отново, че хората трябва да си говорят. Няма нещо на света, което не може да бъде решено в един разговор, дори и предотвратяването на война. Адски е трудно понякога да бъдеш искрен, защото може да нараниш някой със своята искреност. Дори вземи един адски прозаичен пример – твой колега или колежка, който мирише лошо. Пътищата са два – да не му кажеш, че мирише лошо и той да не те намрази или да му кажеш, с което рискуваш той да ти стане враг. Ако колегата обаче е мислещ човек, ти по този начин му помагаш и след нараняването, което по всякакъв начин ще му причиниш, той може да ти е благодарен и отношенията ви да станат по-добри от всякога.

– Какво би било твърдението, на което с най-голяма охота би отговорил с Нидялковото „Така е“?

– „Никой не заслужава подобно страдание, но все някой трябва да го понесе“ – цитат от творчеството на Мариян.

– Наистина ли е вярно, че този сезон на Биг Брадър е застрашил целостта на твоето семейство не по-малко от това на Мирослав и Елена?

– Глупости. Истината е че аз съм доста труден за съвместен живот човек, ужасен егоист. Безкрайно щастлив съм, че съм женен за моята съпруга и тя е единствената жена, с която мога да живея постоянно. Винаги е проявявала разбиране към мен, за което съм й благодарен. Освен семейство, сме и ужасно добри приятели. Постоянно си говорим за проблемите, които се появяват в нашата връзка. Когато животът ни се превърне в навик и стане прекалено битов, се опитваме да правим неща, които да ни накарат отново да се влюбим един в друг, така че няма нещо, което може да застраши целостта на брака ни. Много мои приятели не могат да ми повярват за нещата, които си говорим с жена ми, както и че все още правим секс почти всеки ден. Снощи дори тя ми каза, че последните дни съм станал адски добър, а пък аз си мислех, че е точно обратното. Виждаш ли колко е важно хората да си говорят, за всичко.

– Как протича един типичен твой ден в момента?

– Прибирам се късно – обикновено в 3-4 часа през нощта. Случва се и да оставам в Къщата на Биг Брадър и ми се събират понякога и по 60 часа без сън. Когато се прибера, целувам дъщеря си и жена си, тя кърми бебето. На сутринта почти винаги хващам дъщеря си, пускам някаква музика за 15 минути и танцуваме заедно. След това идвам в Къщата и пак същия цикъл.

Работата ми задоволява онзи спортен хъс, който съм натрупал в следствие на 11-те години, през които бях активен спортист, така че имам нужда от работа, за да се доказвам пред света. Наскоро, покрай това, че в шоуто с номинациите каним някакви астроложки, ми попадна една книга, в която описват човека според неговото име. Там пише следното: „Наложи ли им се на Николаевците да избират между приятели, любимите и работата си, тя винаги се оказва по-ценна за тях. Още повече, че те изпитват съмнения в искреността им, докато професионалната им дейност запазва при всички обстоятелства ценността си за Николаевците“. Малко сложно, но има някаква истина.

– А какво правиш извън сезоните на Биг Брадър?

– Други предавания, но тогава имам много повече време за семейството си и приятелите. Обичам да спя малко по до късно, тъй като не мога да заспивам рано, сутрин задължително трябва да прочета „24 часа“, обичам да се виждам с приятели, но повече вкъщи. Започнал съм да не харесвам места, на които има много хора. Обичам всяка вечер да гледам интересен филм, а уикендите гледам да изкарвам с приятели извън София. Едно време ходих често да играя тенис и да ритам с приятели и трябва пак да почна.

С нетърпение очаквам 20 декември, когато ще мога да си поема всичките бащински задължения. Така че, тогава типичният мой ден ще изглежда по различен начин.

– Кога за последен път се забавлява пълноценно, къде и с кого?

– Пълноценното забавление при мен понякога може да е опасно. Може би и ти знаеш какво значи да изпуснеш парата след като няколко дни нонстоп си правил поредния брой на Playboy. Иначе се забавлявах последния петък, на рождения ден на Нико, с жена ми и с много мои приятели. За първи път си позволих да се откъсна за няколко часа от живота на съквартирантите в Къщата.

– Кой ти е любимият диджей в момента – български и чуждестранен?

– Срам ме е да го кажа, но от няколко години съм станал абсолютна проститутка по отношение на музиката. Слушам всичко, но не за пари. За мен най-добрите български диджеи си остават Ясен и Стивън, а самият факт, че се замислям в момента за чуждестранен диджей, значи, че няма да бъда докрай искрен. В колата си сега съм заредил дискове на Лени Кравиц, „Ю Ту“, Роби Уилиямс, „Ъндъруърлд“ и няколко компилации Cafe del Mar.

– Ако приемем, че Биг Брадър далеч не е върхът в кариерата ти, какъв тип предаване би желал да правиш по-нататък и кога мислиш че е възможно да се реализира?

– На този етап, „Биг Брадър“ е моят връх и съм благодарен на хората, които са ми гласували доверие. Честно да ти кажа, това е нещото, което искам да правя, защото е адски истинско, защото трябва да реагираш на момента и няма по-предизвикателно нещо от това. Желанието ми е да бъде създаден един екип, който да бъде постоянен и който да прави големи риалити проекти.

март 27, 2008

20 въпроса към Камен Спасов (април 2005)

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:34 pm
Tags: , ,

20 въпроса към Камен Спасов

Собственикът на „Ка мюзик“ и радио „Сити“ за състоянието на продуцентския бизнес, войната между радиостанциите, скандала „Евровизия“ и най-хубавите албуми на всички времена

(Playboy #37, април 2005)

Камен Спасов е сред най-влиятелните хора в българския музикален бизнес. Собственикът на „Ка мюзик“, радио „Сити“ и съсобственик на диско-бар „Брилянтин“ е роден на 18 февруари 1965 г. в Русе.

Завършва тамошната английска гимназия. Оттогава датират първите му изяви като DJ (на ученическите бригади) и като вокалист на училищната група Silver Dust. По време на военната си служба е отново вокалист – този път на ВИГ „Армейска Лира“ към ДНА – Хасково. През 1986 е вече студент „Счетоводство и контрол“ във ВИНС – Варна. В морската столица, а по-късно и на „Златни пясъци“, започва истинската му кариера на DJ. През 1989-а прекъсва редовното си обучение след провал на изпита по политикономия на социализма и заминава на работа в Норвегия. Година по-късно се връща в България с първите 2 професионални грамофона Technics и над 1000 плочи. В продължение на няколко години печели почти всички конкурси за DJ (сам или в дует с легендарния Боби Ай). През 1993 се оттегля от сцената, за да открие първия си музикален магазин „Морис Мюзик“, носещ името на сина му. Днес Камен с носталгия си спомня за времето, когато пред магазина му е имало опашка от DJ, които са нямали търпение да си вземат нови макси сингли. В следващите няколко години организира множество концерти на чужди денс звезди и първия конкурс за DJ от веригата DMC. Така се стига до участието на български отбор на световното първенство в Лондон. През 1995-а стартира първото си истинско бизнес начинание – „Ка Мюзик“, подписвайки договор с холандската ToCo International и то във време когато аудио пиратството заема близо 99% от нашия пазар. Всички му казват, че е луд да плаща за лицензи, но Камен не се отказва. През 1998-а е вече представител на EMI, Virgin и Zomba за България. Същата година, заедно със своя добър приятел Йонас Силемарк (по онова време продуцент на Д-р Албан, Лутриша Макнийл, „Антик“, Тес и много други, а  днес президент на Warner Music Scandinavia), регистрират „Радио Сити“ ООД. За лиценза трябва да чакат близо 3 години, през които радиото „работи“ в офиса на „Ка Мюзик“, но без да излъчва.

Днес радио „Сити“ е една от най-слушаните музикални станции в ефира на София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Благоевград. В началото на 2005 подписва дългоочаквания договор и с култовата музикална компания Ministry Of Sound…

1. Камене, ако не се казваше така, а например Георги, как щеше да е кръстена „Ка мюзик“?

– И аз съм си задавал подобен въпрос. Може би ако трябваше да стартирам компанията сега, бих я кръстил CITY MUSIC. Много добре звучи. А колкото до Ка Мюзик – тогава трябваше да намеря име, което и чужденците да могат да произнесат и лесно да запомнят.

2. Сега вече сериозно: как намираш състоянието на българската звукозаписна индустрия днес?

– След 10 години в този бизнес мога да направя един сериозен анализ , но това едва ли ще бъде интересно на читателите на Playboy. Затова ще се опитам да съм кратък, но изчерпателен. Индустрията в момента е разделена на 2 части – поп и поп-фолк. Поп-музиката е в криза, чалгата е в подем. Да, странно е че човек, чието име се свързва основно с поп и денс музика, казва това, но това е истината. Винаги съм бил обективен в оценките си и каквото ми е на сърцето, това ми е на устата. Чисто и просто поп-фолк изпълнителите създават хитове за народа, лесно смилаеми, на моменти дори елементарни, но това харесват хората и затова тези изрусени момиченца  се събуждат „звезди“ и започват да обикалят страната. Нещо, което с поп изпълнителите просто не се случва.

3. Как си обясняваш, че проектът радио „Сити“ набра по-бърза и голяма популярност от проекта „Ка мюзик“?

– Все пак това е медия, а и ние непрекъснато промотираме радиото. Та кой друг е дал такива награди на своите слушатели – 1 кг злато за Коледа, двама гледаха Kylie Minogue в Милано, двама гледаха Роби Уилиямс в Берлин, трима бяха на концерт на Пинк в Стокхолм, един човек спечели нова Mazda, трима летяха на един хеликоптер с Тес Матисън, доведохме 800 деца с влак от Стара Загора, за да бъдат наши гости в Софияленд за играта „Герой на училището“. Да не говорим за безбройните партита и концерти в градовете, в които излъчваме. Така се изгражда познатост на марката или т.нар brand awareness. Колкото до музикалната компания, мисля че не е толкова важно да си кажеш името в рекламата.Едва ли някой отива в магазина и казва: „Може ли новия албум на Йоргос Мазонакис от Ка Мюзик Плюс?“. По-важно е да създадеш хит. Проблемът е че след това хората не отиват да си го купят, а гледат откъде могат да си го изтеглят без пари, от което страда цялата музикална индустрия.

4. Има такъв момент, да. В твоето радио звучат най-големите денс-хитове. Издател си на някои от най-популярните имена от световната клубна сцена. Какво ще отговориш на всички диджеи и издатели, които те обвиняват в прекален комерсиализъм?

– Всички робуваме на комерсиалните марки и всички се стремят да бъдат комерсиални. Някои успяват, други не. Дори един Джордж Майкъл беше супер комерсиален дълги години преди да издаде Songs from the Last Century – албума, с който каза – “ Това ми харесва. Ако искате, купувайте, ако не искате – не ми пука“. Колкото до музиката по „Сити“ – тя е резултат от ежемесечните ни проучвания и музикални тестове на аудиторията, както и от информацията, която черпим от скъпоплатени сайтове. Нямаме случайна песен в програмата си. И мисля, че вече няма на кого да доказваме, че именно ние правим хитовете в тази страна.

5. Кои според теб са най-перспективните изпълнители на българската поп-сцена?

– Ако ти ми кажеш една песен на нов изпълнител, която всеки да може да запее, както едно време всеки знаеше песните на Щурците, Сигнал, ФСБ, Васил Найденов, Георги Христов, ще намериш отговор на въпроса си. Естествено ще ме апострофираш, че времето на българската естрада е безвъзвратно отминало и това е самата истина, но  мястото на естрадата трябваше да заеме поп-музиката, а за съжаление тя беше изместена от поп-фолка. Затова не мога да кажа кои са най-перспективните поп-изпълнители. Няма нови звезди на хоризонта!

6. Какви са най-често допусканите грешки от родните поп-звезди?

– Много бързо си повярват, че са звезди. Това, че някой те е спрял на улицата, за да те попита дали си “ еди-кой-си“, не те прави звезда. Всички страдат от синдрома на втория албум, в който искат да докажат, че са творци от световна класа и изпадат в тежка драма, че този албум не се продава и затова обвиняват издателя. Също като в приказката, че ако в един ресторант работата върви, значи готвачът е добър, ако работата не върви, оркестърът е виновен. Освен това, всяка звезда трябва да си знае цената. Какви са тези звезди, които можеш да видиш всеки ден в кварталната кръчма? Та те са просто едни изпълнители на песни. 

7. Защо според тебе 2004-а бе обявена за една от най-слабите години в историята на българския поп?

– Веднага отговарям – защото нямаше хитове като „Ти“ на Нина Николина, Il Ritmo Del Mio Cuore на Руши , „Ела изгрей “ на Deep Zone Project или „Ледено момиче“ на Д2. Нищо не се случи през тази 2004-а. Представям си какъв зор са видели журналистите да номинират най-добрите песни на отминалата година.

8. Така е, и аз бая се озорих в една анкета наскоро. Кажи по-детайлно мнението си за поп-фолка. Имаш ли любима изпълнителка от този жанр или въпросът ми те обижда?

– Не ме обижда. Като професионалист уважавам труда на хората от този бранш. Проблемът ми е, че трудно ги разпознавам – и изпълнителите, и песните. На партито след наградите на телевизия Планета обърках Камелия с Гергана и това си беше истински конфуз, ама какво да се прави. Това, което винаги ме е дразнило в тези изпълнители е, че градят кариера на гърба на чужди автори. Сигурно 90% от тях са станали известни благодарение на песни на гръцки, сръбски, арабски или турски певци, но никой това  не го признава. Никога няма да забравя как при първото идване на „Антик“ в България те не пропускаха да кажат в нито едно свое интервю, че дължат успеха си на песента на Нотис Сфакиянакис – Opa Opa. Ако погледнете в обложките на дисковете на поп-фолк изпълнителите, там където песните са кавъри на чужди изпълнители, пише само – аранжимент „еди-кой си“. А кой е автор за тях няма значение. Е, това си е направо кражба. Когато ние искахме да направим кавър на  Knock on Wood на Ейми Стюърт за Ирра, стигнахме до авторите и чак след като получихме тяхното одобрение се обърнахме към Мага да направи новата версия. Ето затова не ги харесвам поп-фолк изпълнителите и техните продуценти. Сега гледам, че започват да правят все повече авторски песни, но трябва още дълго време да мине, за да ги приема насериозно и да призная, че са истински създатели на хитове.

9. Благодарение на тебе у нас са гостували някои от най-големите имена на европейската поп-сцена Д-р Албан, Диджей Бобо, „Бенаси Брос“, „Дийп Пърпъл“, Ванеса Мей, Ищар, „Антик“…. Кои са звездите, които мечтаеш да поканиш в близко бъдеще, и какви са шансовете наистина да ги видим в България?

– Едно са мечтите, друго е реалността. Отдавна съм се отказал от промоутърския бизнес. Това е за хора, на които това им е основен занаят. В последните няколко години каня само изпълнители, чиито песни са хитове по радио „Сити “ и могат да направят нашите слушатели щастливи. Концертите, които правим, са безплатни. Много е трудно на такъв малък пазар като българския да убедиш звезда от световна величина да дойде да направи концерт тук – независимо от хонорара, който си готов да платиш. 

10. Ти си бизнеспартньор с утвърдени имена от европейската музикална индустрия. Как те коментират развитието на тукашния шоубизнес? Какво най-много ги дразни в България и какво най-много им харесва?

– Както предполагам знаеш, всяка година през месец януари в Кан се провежда международния музикален панаир МИДЕМ. Тази година всички мои приятели ми казваха: След като имаше хитове от Русия, Румъния, Украйна, Турция, Гърция, крайно време е следващият хит да е от България. Какво си ни приготвил?“ Това ме зарадва изключително много, защото вече чуждите продуценти са склонни да приемат, че хитове се правят не само в Централна Европа и че за музиката наистина няма граници. Единственото, което не им харесва, е че България все още не може да изтрие петното на „най-пиратската“ страна в Европа, даже напротив. Тези, които са идвали в София, не могат да спрат да се чудят как на 200 метра от Министерски съвет се продават пиратски дискове и никой не може или просто не иска да спре това.

11. Какъв е твоят коментар за скандала около българското участие на „Евровизия“?

– Голям срам! Не само за скандала, който се разрази със страшна сила и по време, и след конкурса. Песните, които участваха, бяха пълна трагедия. По време на първия тур бяхме с целия офис на радиото на една хижа над Тетевен и с триста зора настроихме антената на телевизора, за да гледаме. Ама какво да гледаме? Участниците в „Хит Минус Едно“ са много по-добри от желаещите да представят България на „Евровизия“. В радио „Сити“ имаме силно развито чувство за хитове и от едно чуване знаем коя песен ще я бъде или не. Ами нито една, от тези, които чухме, не ставаше за нищо. Личеше си, че тези песни са направени набързо, следователно и некачествено. Не знам какви песни са участвали първоначално, но тези, които журито беше подбрало, бяха ужасни. А финалът си беше един голям цирк. Ако бях на мястото на Слави, щях да си произнеса речта, но след това щях да си изпълня песента. С неговата популярност можеше лесно да обърне нещата в своя полза. След тази случка вестниците в Гърция написаха: „Най-големият конкурент на Елена Папаризу (от „Антик“, която ще представя съседката ни на конкурса) се отказа сам“. А ако бях на мястото на група „Каффе“, нямаше да се правя на толкова щастливо изненадан, след като целия народ вече знаеше резултата далеч преди края. Мъчно ми стана как първият конкурс се превърна в един фарс и продължавам да се чудя кой е виновен за това. Но със сигурност сред виновните е и онзи, който е измислил пеенето на „плейбек“ както всъщност повечето от нашите певци си изкарват хонорарите. Защото се видя, че когато се налага да пеят на живо, повечето не се справят.

12. Колко компактдиска имаш в домашната си колекция?

– Не съм ги броил, но тези у дома са повече от 5 000. С тези които са ми на съхранение в офиса – над 10 000.

13. Ако трябва да си запазиш само 5 от тях, кои биха били те?

  • 1. Pink Floyd – The Wall
  • 2. Earth,Wind & Fire – Greatest Hits
  • 3. Luther Vandross – Give Me the Reason
  • 4. Jean Michel Jarre – Oxygene
  • 5. Stevie Wonder – The Definitive Collection

14. Кой е най-добрият български диджей в момента и защо?

Диджеите малко изгубиха облика си. Вече няма ярко изявени имена, каквито имаше преди, когато DJ-те бяха истински звезди. Когато направих първия конкурс за DJ от веригата DMC , в зала „Христо Ботев“ имаше над 4000 човека, а сега това вече не може да се случи. С риск да обидя някого ще кажа, че тези които аз харесвам, са Джорджо Би, Васкес и Стивън.

15. А коя е най-обичаната поп-звезда у нас – без да се влияеш от това дали си неин издател или не?

Бих заложил на Руши, нищо че вече не е артист на „Ка Мюзик“.

16. Има ли война между радиостанциите? Защо в София има над 30 такива, а в многократно по-голям град като Лондон – само 10-ина?

Война има, но иначе не би било интересно. Когато стартирах радио „Сити“, всички си казваха – какво може да направи един DJ? Ами много, защото и аз, и моят съдружник (също бивш DJ ) го правим  с много любов към музиката. Направихме безброй неща за първи път в ефира на България. В началото всички ни оплюваха, че нямаме водещи, че нямаме новини, а след това почнаха да ни копират. Много бивши кадри на „Хоризонт“ си мислят, че само те разбират от радио и друг не може да направи качествена програма. Да, ама не. Съществуването на радио „Сити“ ги дразни и не спират с ударите под пояса. Една друга част от собствениците на радиостанции пък са си ги купили, защото е модерно да имаш медия, но не знаят какво да правят с нея. И понеже я издържат от други бизнеси, започва едно сваляне на цени, от което страда най-вече радиото като институция. Стигна се дотам, че да рекламираш в някои станции е толкова скъпо, колкото в училищен стенвестник. А за да привлекат нов рекламодател, някои рекламни консултанти не изтъкват предимствата на своята медия, а започват да плюят по конкуренцията. Програмните и финансови неуспехи на много от радиостанциите подклаждат войната и тя няма да спре, докато не фалират няколко. Но това пък няма да се случи, защото веднага се намират други мераклии и така… до края на света. Абе омагьосан кръг.

17. Наистина. В радио „Сити“ звучи само музика. Кой обаче е любимият ти водещ от онези в „говорещите“ станции?

Определено симпатиите ми са за Жоро Кушвалиев, който сега работи в „Ретро радио“.

18. Ти си съсобственик на един от най-популярните столични клубове – диско бар „Брилянтин“. Коя песен не би допуснал никога да прозвучи там?

Най-омразната ми песен за всички времена – „Радка пиратка“.

19. Кои са любимите ти развлечения?

В последно време започвам да отделям все повече време за себе си и на нещата, които обичам, защото животът е кратък. Ако трябва да ги подредя по значимост – на първо място са книгите (любов, наследена  от моето семейство), след това слушането на музика и накрая филмите. Заради последните се принудих да си продам апартамента и да се преместя в къща. Там вече имам кинозала, за да мога спокойно да си усиля звука.

20. С какво ще бъде запомнена 2005 година в биографията и кариерата на Камен Спасов?

– Със старта на CITY tv.

март 18, 2008

„По-добре с Парис в „Хилтън“, отколкото с Венета в Райково“

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:24 am
Tags: , , ,

По-добре с Парис в „Хилтън“, отколкото с Венета в Райково

Нов разговор с водещия на Big Brother и „Стани богат“ Ники Кънчев

– за „димитровките“, Пипирудата, телевизионния бизнес, Кеворк Кеворкян и момичетата от Playboy

(The Playboy Interview #34, януари 2005 )

 Ники Кънчев

(Ники Кънчев в cameo-роля от DVD-филма на Васил Къркеланов и Ирен Леви „Playmate България 2005 „)

Най-напред – бърз обзор на ситуацията 33 месеца след фундаменталното интервю на Ники Кънчев за първия брой на Playboy.

43-годишният енциклопедист от Червен бряг продължава да бъде една от най-големите звезди на българската журналистика, за да не кажем дори най-голямата. Води три предавания (две по Нова телевизия и едно по „Дарик радио“) и продуцира четвърто („Рекламна пауза“ по Канал 1). Пише умни статии в списание Grazia, което ние от Playboy обичаме да следим изкъсо. Не пропуска футболно и баскетболно дерби, разцъква мачлета със стари авери (хоби, което аз лично никога няма да се науча да разбирам – б.а.), обхожда всички по-интересни светски събития (с поредната тарикатска шапка с козирка, нахлупена на главата). И той като мене трупа колекция от компактдискове, за чието изслушване ще му бъдат нужни към 150 години живот. Продължава да се кефи на „Ю Ту“ (сори, пич, тук винаги ще си фен №2 у нас, знаеш кой е номер едно!), „Инексес“, „Депеш“, „Бон Джоуви“, „Металика“. Следи под лупа българската поп-сцена (дори само заради дадения тласък в кариерата на Вики от „Мастило“ си струва да му правим евала години наред) и винаги гледа да помогне с каквото може. Понякога дори е прекалено добронамерен и позитивен – до степен да се оставя да го използват и такива, дето не заслужават.

За мене лично Ники, когото познавам от над 10 години, ще си остане завинаги образец за „свестен пич“, който никога не забравя откъде е тръгнал, но и никога не се задоволява само с постигнатото дотук. Ще го помня дълго и като човека, с когото преди години заедно ухажвахме прекрасните момичета от офиса на „Вирджиния рекърдс“. А може би най-вече като една от малкото български знаменитости, които умеят да се кефят на чуждите успехи не по-малко, отколкото на своите собствени.

– Кънчев, минаха почти 3 години от първото ти интервю за Playboy. Сега си още по-голяма звезда оттогава. Как го постигаш?

– Моля? Как постигнах тези успехи, ли? Ами искаш ли честно? Точно благодарение на това първо интервю в Playboy. След него хоризонтите се разшириха, крилете ми станаха турбо и полетях… Сега искаш ли още по-сериозно и честно? Именно в това първо интервю за вашето списание Нойзи успя да ме накара да кажа неща, с които затвърдих едно изключително важно качество в съдбата си – да бъда естествен. И то 3 години преди старта на Big Brother и повелята да си естествен, за да спечелиш 200 000.

Без майтап, това интервю още се цитира и от приятели и от непознати, които са били впечатлени, а и захранва с темички и досега доста жълти вестници. Това също е оценка за това, което сме казали вътре.

Връзкар си беше, връзкар си и остана. Кой знае какво пък ще ти се случи след сегашния ни разговор. Кои са най-значимите промени в живота ти от онзи април 2002-а до днес?

– Получих титлите „Нашият по-интересен учител“ и „Нашият образцов брат“.  Връчиха ми ги учениците от Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев. Правили са анкета в цялото училище за най-успешна медийна личност и… така. Едно от децата посочило като основание: „За разлика от нас, Ники Кънчев винаги си знае уроците“… Ето на това му викам значима промяна.

Истерията по „Биг Брадър“ като че ли остави на заден план „Стани богат“. Ти самият не се ли чувстваш разтроен между двете шоута и работата си в „Дарик“? В кое от всичките кресла се чувстваш най-комфортно и защо?

– Не, не съм разтроен, разстроен съм. Но се лекувам. Предаванията са адски различни и в това е предизвикателството. Много ми е интересно навсякъде. Естетически, стилистично и журналистически и трите неща са бая далеко едно от друго. Донякъде се допират само „Купон на изток от Рая“ по „Дарик“ и Big Brother live, където задавам свободни прокиращи въпроси. „Стани богат“ е друга планета и е от друга планета – след края на този Big Brother той ще се върне на екран три пъти в седмицата – вторник, четвъртък и събота по един час. И Бигчо и Богатчо обаче направиха революция – в показването по телевизора на нови, нестандартни, съществуващи в някаква паралелна реалност хора: едните – умни и расъдливи, другите – мега-естествени и играещи себе си.

Иначе се изморявам много. Ако отстрани изглежда, че съм всеяден – I’m sorry but I am. Всъщност съм най-добър в спорта.

– Сега сме точно по средата на първата бигбрадърска кампания. Развитието на събитията дотук съвпада ли с очакванията ти? Какво те изненада най-много в тези първи 6 седмици?

– Постоянно чувам около мен хора, които си мислят, че знаят какво ще се случи утре. Е – не знаят. Играех си спокойно футбол на игрището на Любо Пенев и изведнъж ми звънна телефонът. След 3 часа бях в костюм, а Димитър си тръгваше по свое желание. После дойдоха алкохолните изцепки на Найден и Гроши и пак настъпи непредвиден екшън. Голяма изненада е този Найден. Изпрати „Духалите и обратно“ всички завършили ВИТИЗ, НАТФИЗ или каквото и да е образование в България. Включително и мене. Седна при изгонването в студиото и почна да ми чете текта от аутокюто… Е нема такъв пич. Кефя му се максимално. Фаворит ми беше и Митьо, който извади Пищова и видяхме четвъртата серия на Naked Gun 35 и 7/8. Очаквах повече от него като бисексуален – да оплете и жени и мъже като паяк в мрежите си. Но Димитър не издържа психически.

Изненада ме и „смешният плач“ на другите правещи телевизия в България, т.нар. конкуренция. А га ядоа кифтетата на диджей Дамян не риваа… Но не ми се говори много за това, защото тези, които управляват телевизиите у нас, просто не са в час. Може би са затрупани и вглъбени във финансирането на медиите си, но им убягват детайлите, хората, талантите. Жоро, мога ли да те използвам за един пример?

– Давай, сега ти е паднало.

– Ами аз от 10 години насам знам, че ти си човек, който би правил най-интересното кинопредаване в България – било като водещ, продуцент, мениджър или т.н. Бъкан си с кинофакти, данни, съпоставки, прогнози, втори планове в киното, биографии на режисьорите, актьорите, препратки вътре във филмите, киноцитати от филм във филм, класации. Аз съм усетил това в 3 наши разговора и в 5 твои статии – особено в онази от едно време, в която обясняваше защо на някой филм, и то холивудски, отвреме на време отгоре на кадъра се подава микрофон. В зала 1 на НДК. Това съм усетил аз, който съм шеф на водопад и на себе си. Ами тези тв босове къде са?! Защо не се възползваха по някакъв начин от тебе още навремето? Най-тъпото е, че дори и да си бил събрал смелост да се докопаш до някой от тях, който ще ти отдели половин час, разговорът щеше завърши с: Ок, готин си, ама си намери спонсор, продуцент и т.н.

Недей, че замалко да се разчувствам. Да се върнем на събитията около тебе в последните месеци. Разкажи някой куриоз, свързан с бигбрадър-истерията, нещо, което те е разсмяло.

– Ами плаках от смях на лафа, че на „лъскането на бастуна“ след Big Brother вече му се вика „Димитровка“. Отивам да си направя една димитровка! Ха-ха-ха! Чуй как звучи само – много по-добре от „злобарка“. Автор на крилатия лаф е Ники Николов, главен редактор на предаването. Иначе истерията си е истерия. В М Sat даже имат всяка сутрин предаване „Малката сестра“, в което обсъждат Big Brother. Гот е, особено някои от сестричките.

– Миналата седмица шоуто напусна един от най-колоритните участници – Стойка. Как си обясняваш, че в коментари из пресата и Интернет-форумите тя беше обявявана за почти сигурна победителка, и същевременно фокусира върху себе си толкова злоба от някои съквартиранти, висок негативен вот от публиката?

Стойка е за отделно интервю на тези страници. В рубриката „Пипируда на месеца“ или още по-мащабното „Пипируда на републиката“. Стойка е ярък образ, безподобен, и затова концентрира толкова злоба и подмятания. Иначе направи най-емоционалното и звездно излизане от Къщата. Затова, когато тя си тръгна, част от екипа пророниха по сълза. Аз също.

– И аз, честно казано. Слушай сега една моя теория. Според мене, евентуалните победители в „Биг Брадър“ могат да бъдат три основни типа. Първи тип – противоречиви фигури, които обаче правят шоу, влизат в конфликти и нонстоп са интересни за гледане. В тази група условно слагам Найден, Димитър и донякъде Здравко и Анелия. Вторият тип са участници като Виктор, Зара, Мариела, Тихомир и Алиджан – по-сдържани натури, които обаче не фокусират върху себе си толкова много неприязън вътре и вън от къщата. Третият тип възможни победители аз наричам „трогателни“ типажи – Стойка, Гроши и донякъде Силвия-Александра и Маргарита – най-обикновените хора, от народа, които имат куп недостатъци, но по някаква причина успяват да станат симпатични на мнозина. За тези хора дори самото участие в шоуто е невероятен трамплин и повратна точка в живота. Трогателните победители вече изгърмяха, остават само шоу-типажи и хора на разсъдъка. Ти как мислиш – какъв човек ще победи?

– Аз ще изведа друг основен тип съквартиранти. Това са „Дразнителите“ – Димитър, Найден, Алиджан, Маргото, Анелия. Цветни типажи, които имат мнение по всички въпроси. Можем да ги наречем и „Коментатори“. Те обаче са в губеща позиция и във вътрешния кръг и във външия. Появат ли се на елиминация си заминават директно. Победителят според мен ще е между другите. Тихите води. Ненатрапчивите сенки.

ОК. Ще видим. Не можах да си пробутам теорията, но както и да е.

Еми… по твоята класификация ще е от втория тип – от „разумните“.

Какви бяха твоите лични прогнози относно това дали ще има секс в къщата? В интернет-форума един посетител ерген беше обявил, че ако никоя от дамите не бутне на никого, ще си промени мнението за нежния пол и дори може да си помисли дали да не се ожени. Явно обаче ще си остане ерген поне до следващата кампания…

– Проблемация със секса ли има този ерген, немоъ да разберъ? Не бодва ли достатъчно, не мушка ли, не заравя ли кокалчето в съседната градина?

На трибуните на баскет-срещата „Лукойл Академик“ – „Рефлекс Белград“ един пич се провикна: Абе Ники, кога ще има секс вкъщата? И аз на прима виста му отвърнах: Ами трябва аз да вляза вътре. Преди изгонването на Стойка шефът на „Труд“ Тошо Тошев пък ми каза да спрем да гоним жените, защото ситуацията става много мъжка и на мен ми хрумна един начален анонс: Здравейте, скъпи зрители, вие гледате Гей Брадър… 

Питах Нед и той отговори положително, че е успял да паркира розовия кадилак във варненския гараж, но явно обича бързите скорости човекът…

Хаха, явно. А как притежателите на оригиналния лиценз – холандците от „Ендемол“, коментират първата българска кампания? Изненадани ли са от нещо, или може би от нещо са недоволни? Казвай си всичко веднага, за да не те обработвам както Майкъл Медсън обработваше ченгето в Reservoir Dogs.

– Изненадани са супер приятно. За 50 дни в Българския Big Brother се случиха неща, които в другите бигбрадъри по света са се случвали в течение на няколко тв сезона. Но нали такива са заветите на водачите ни – в родината нещата да се случват за дни, докато на другите са им необходими десетилетия и столетия.

Промениха ли се някакви твои представи за живота и за хората след старта на това шоу у нас?

– Да. Главно в телевизионнен аспект. Първото предаване у нас, в което никой не ти казва, препоръчва, сочи и коментира кой от героите да си харесаш и защо. Просто си избираш един или няколко и започваш магнетично да ги следиш.

Какво мислиш за явленията, които „Биг Брадър“ успя да легитимира и официализира у нас – воайорството, ексхибиционизма, хомосексуализма, поп-фолка, мекия провинциален говор?

– Ми дай идно по идно, аз ни съ притеснявам да ги коментирам тия работи. Почвам изотзаде. Заради Стойка силно е намялал притокът на туристи към Пловдив и общината там е била в паника. Силвия-Александра се потресе, като се видя и чу отстрани какви ги плещи. Преди това ни потресе нас. За мен мекия провинциален говор беше чаровно и мило нещо, но просто не можах да повярвам че на територия 550 на 400 км, колкото е България, могат да съществуват такива защеметяващи правоговори. Звучеше ми като чужд език. Поп-фолкът така или иначе си съществува. Но неявяването на Азис в студиото, за да защити пред феновете и обществото Стойка, която пък защитаваше поп-фолка в Къщата, показа, че чалгаджиите все още ги е бъз. Хомосексуалният Димитър пък си го отнесе подобаващо от Найден и Алиджан, а и от зрителите. Същият развяваше и знамето на ексхибиционизма. За воайорството не мога да говоря, не го усещам – имам нормален полов живот и гледах на предаването като на шоу. Но пък понякога си казваш:Тази става! Това воайорство ли е?

– Май да. Нищо де. Представи си сега, че трябва да събираш съквартиранти за една celebrity-версия на „Биг Брадър“. Кои български звезди вкарваш вътре?

– Тити Папазов, Боби Турбото, Урсула, Благо Георгиев, Део, Нико Тупарев, Дучето за да грее вътре пак червената фланелка, Елин Рахнев, Теди Велинова, гаджето ми Даниела, защото е влюбена в Big Brother, Майкъл Капустин, Стойка. Станаха ли „Мръсната дузина“?

– Да. За цесекарството ти се чудя на акъла, но иначе – добър избор. Малко прекали с мъжете за сметка на жените. Сега да поговорим малко за блондинки. Какъв тип руса прелест би предпочел – наивна, простодушна и секси – като Парис Хилтън, или умна, отракана и недостъпнакато Венета Райкова?

– По-добре с Парис в „Хилтън“, отколкото с Венета в Райково.

Аз не бих върнал и Венета в „Хилтън“, или пък Парис в Райково, но това е друга тема. Преди малко споменахме „Дарик“, да се върнем пак на това. Ти водиш „Купон на изток от Рая“ от самия старт на това радио. То става все по-влиятелна медия у нас. Скоро бях на „Дондуков“ 82 за едно интервю и атмосферата ми се стори все така купонджийска, но и по-отговорна някак си. Как се развиват нещата там, да очакваме ли някакви промени в твоето предаване?

– „Дарик“ си е „Дарик“, част от моя живот! Като наркотик е – понякога съм зверски уморен, но въпреки това отивам и след предаване съм отново горе на черешата! Магия някаква. За 12 години там (което си е един пилотски трудов стаж и после ги пенсионират) съм преживял много от най-reality моментите в живота си. Там се влюбих истински. А иначе радиото прогресира и в национален мащаб, и в творчески. В същото време екипът е уникално млад и диша свободно.

– Кои са най-натоварените ти дни от седмицата и как протичат?

– Понеделник – Big Brother live, вторник – номинации в Къщата, сряда – почивка, четвъртък – 2 предавания в Дарик, петък и събота – снимки на „Стани богат“, неделя – подготовка за живото предаване, понеделник – живо предаване. Вторник – номинации, сряда – почивка. Е, всяка сряда ли ще почиваме?!

– Опиши любимия си почивен ден, ако изобщо има такъв.

– Както е написала една от съквартирантките в анкетната си карта: „Обичам да ходя да тичам“. И аз така – ходя, а отвреме на време и тичам.  С приятели – плажен или планински волейбол. Пътувания с Джиджанчето, Вели, Теразини и цялата компания – яко пътешествия. Със Сашо Жеков или с Иво Райчев от радио „Гонг“, с разговори за спорта и живота, със Сашо Везенков – лафове за баскета и живота, с цесекарите – ясно е за какво!

– Кога за последен път изпита екстаз от нещо?

– Когато изпързалях Стойка в студиото на Big Brother Live да каже пред всички пак какво, аджеба, гонеше да спасява в джакузито. Някъде от безбрешната й душевност излетя нагоре трогателното: Пипируда! И аз изригнах вътрешно…

– С коя от всичките cover stars на българския Playboy би искал да прекараш поне една нощ?

– С пионерката, първата от онзи исторически априлски плейпленум, Юлияна Кънчева, не мога – сестра ми е. (Хайде сега ходи да обясняваш, че нямаш сестра! – бел. ред.). За Катето Евро нямам още достатъчно евра, но събирам още от времето, когато се казваше Рени. Между Нина и Николина все още не мога да избера. Бих бил един пламенен Каравелов с Карабелова, с Вълчанова – гладен вълк, и доста здрав с Вили Здравкова. Не съм бил в Лили, но съм бил в Ел Ей и там съм бил с първата легендарна българска следа в иконата Playboy Соня Васи. Виж, със Сончето верно сме нещо като брат и сестра. Някои от най-яките си предавания в „Дарик“ съм правил именно с нея. Тя ме запозна със Стефани Чао и аз въобще не исках да й кажа чао, но се наложи, когато ми каза че гаджето й е Диджей Мъгс от Сайпръс Хил. И вие, гадове от българския Playboy, сте я снимали Стефчето, нали? Е, покажете я на хората, де! Нататък – Чичовата Мадлен съм я избирал лично в конкурса за плейметки, с мулатката Цвети (корица от март 2004) сме били тримата – аз, тя и ти… в колата ми. С Ваня Щерева сме се разбрали отдавна да го направим по цесекарска линия, с другата Щерева Бойка – също, още от времето на „Златният Орфей“, ама тя вече стана Би, а аз си останах правопропорционален…с Ах, Диана, ох, сексигри Любенова, уф и аз свърших, докато се заиграем. Това е за Кориците с циците, сега – за момичетата на месеца. С мис юли 2003 година веднъж през август 2003-а….

– Ясно. Изброяването ще продължи в следващото ти интервю. А Стефани Чао наистина сме я снимали и в най-скоро време ще покажем какво ни отстъпи временно Мъгс от „Сайпръс Хил“.

Кажи сега кога ще станеш водещ на „Всяка неделя“.

– Трябва да родя и изрека в ефир още много кънчевизми, за да започна да кеворкирам. Имам какво да уча. Пък и Кей Кей (Кеворк Кеворкян – б.а.) е в суперформа напоследък.

– А на „Шоуто на Слави“?

– Утре вечер. Но без вицове, моля. Пробвал съм и не мога да ги разказвам толкова готино.

март 7, 2008

Зара, суета и слава

За разликата между популярността и славата

(редакционно интро от Playboy #36, март 2005)

Думите популярност и слава могат да минат за синоними, но с някои уговорки.

Популярност например е да спечелиш националния конкурс на „Евровизия“. Обаче да надвиеш конкуренцията чрез специално организирана и платена sms-кампания (не че това е забранено принципно), някак си се разминава с голямата слава.

Популярност също така е да си най-гледаният и харесван шоумен в една държава. Една идея повече – слава – е да се казваш Слави и да си доказал години наред, че имаш силен характер, разнообразни таланти и голямо сърце. Но да използваш националния химн за самореклама, а и да се сърдиш, че някой друг е проявил повече амбиция от тебе (до степен чак да рискува авторитета и себеуважението си), това вече малко се разминава с истинската слава.

Популярност е да станеш знаменитост благодарение на риалити-истерията сред електората, както и после да се залюбиш с водещата на най-доброто светско шоу в тв ефира. Но да се рекламираш чрез любовта към нея и от нея в собственото й предаване, ухилен като тиква, някак си остава леко встрани от голямата слава. Тук по-скоро говорим за суета, както и за липса на адекватна преценка за себе си.

Звездата от корицата на нашия Playboy #36 е човек, който може да превърне популярността в слава, без да прави компромиси или да изглежда смешен. Да вземем за пример начина, по който Зара прие финалното си поражение в Big Brother. Минал е цял месец оттогава, но все още никой не я е чул да каже и една лоша дума срещу когото и да било, да мърмори, да се сърди, да се чувства експлоатирана и прецакана. Държи се естествено, без никакво позьорство – въпреки че би могла да си позволи поне мъничко надменност. Прие офертата на Playboy спонтанно и без колебания – въпреки че си даваше сметка и за неизбежните еснафски и злобни коментарчета на дребни душици, които й предстои да чуе.

Преди да се срещна със Зара, бях убеден, че не бих могъл да познавам някого по-добре от нея и че няма да се изненадам от нищо. Останах обаче стъписан от изключителното спокойствие и непринуденост на това 19-годишно момиче. Не долових нито една заучена поза, отрепетирана реакция или реплика. Не усетих и сянка от комплекс за малоценност или пък неоправдано самочувствие.

Ето защо наистина се гордея, че манекенката Светлозара Трендафилова, гаджето на Нед, любовницата на Галя от „КариZма“, acid_burn от ICQ-то ми или „бобърчето“, както иронично я наричат завистничките й, украсява мартенската ни корица. Сигурен съм, че и без помощта на институции като Big Brother и Playboy тя щеше да постигне доста в този живот. В нейния конкретен случай просто е удоволствие да помогнеш с каквото можеш.

Жоро при Зара

В студената февруарска сутрин таксито се плъзга по стръмната улица „Свети Наум“ към хотел „Хемус“, а аз се боря с гаденето в стомаха си. Така се чувствам винаги, когато съм станал по-рано, отколкото е трябвало. Но иначе не ми се спи, дори изпитвам странна смесица от любопитство и възбуда. Предстои ми да се срещна с може би най-популярната и одумвана българска жена в момента, която ще се снима за корицата на „Плейбой“.

Аз до последния момент не вярвах, че това ще се случи. Беше твърде хубаво, за да е истина. Преди това бях ударил на камък с две други участнички от историческия първи „Биг Брадър“ – Анелия (онази секси брюнетка, дето ужасно се разсърди, че я гонят от къщата толкова рано и после се скри чак в Италия) и Силвия-Александра (тя сигурно още съжалява, че е отказала на „Плейбой“, и то без да има никаква разумна причина за това). Зара беше далеч по-известна и секси от тях и имаше един куп възможности пред себе си. Тя обаче най-изненадващо се съгласи, с което вдигна заявения от търговците тираж за следващия ни брой с рекордните 50 процента.

Дълго обмисляхме с каква фотосесия да я представим. Мисълта ми непрекъснато се въртеше около камерите в Къщата на „Биг Брадър“ и трайните воайорски навици, които това шоу създаде у широките народни маси. Как обаче бихме могли да олицетворим ексхибиционизма на участниците в него? Хрумна ми, че вместо с камери, в плейбойската фотосесия можем да заобиколим Зара с монитори. Екрани, които да я показват от различни гледни точки, в реално време, докато позира за „Плейбой“. Примерно, на снимката тя е застанала анфас, един екран зад нея я показва в профил, а втори – само с акцент върху дупето или циците й, заснети от отделна камера.

Обсъдихме идеята с Къркеланов и той много я хареса. Измислихме откъде ще вземем плазмените телевизори и видеокамерите. От Sony България даже щяха да си платят за тази ефектна реклама.

И ето че отивам да се срещна със Зара в хотел „Хемус“, където тя е настанена след края на тв шоуто, за да я заведа в снимачното студио зад завод „Електроника“. Въпреки задръстванията съм точен и влизам във фоайето точно в 9. Тя вече ме чака, седнала на един фотьойл в лобито. Облечена е с дънки, някаква блуза и яке, а на главата й е нахлупена шапка с козирка. Зара много обича да носи шапки, от всякакъв вид.

– Здрасти, аз съм Жоро, хайде да тръгваме, таксито ни чака отвън.

– Здрасти, Жоро. Ами ок.

По пътя към квартал „Гео Милев“ почти не си говорим. Влизаме в студиото, където вече я чака многоброен екип. Докато вървим по коридорите, един куп хора от съседните офиси се обръщат след нас. Даааа, Зара е звездата на деня.

Самата тя се държи делово, не проявява излишни капризи. Личи си, че има опит като професионален модел. Запознавам я с гримьорката Силвия Стойчева и с Къркеланов, който е ангажиран с подреждането на огромните плазмени телевизори.

– Ами това е, бейби. Аз съм дотук, ще те оставям. Надявам се да си прекарате добре. Утре те чакам в офиса ни за да обсъдим снимките и да направим интервюто.

– Окей, Жоро. Благодаря ти че ме докара.

По-късно в студиото щеше да пристигне и екип на „Нощен труд“ – репортер и фотограф. Интересът към сесията на Зара беше огромен. На другия ден вестникът отдели цялата си първа страница на събитието. Циците на варненката бяха най-обсъжданото нещо в държавата.

Тъпото е, че фоторепортерът се беше изкушил не просто да снима повече, отколкото е необходимо, ами и да качи няколко снимки в разни сайтове из Интернет. Кадрите, естествено, не бяха на нужното техническо ниво – без необходимото осветление, от лош ракурс, размазани. Логично беше, да предизвикват по-скоро разочарование, отколкото възторг. „Това ли е прехвалената Зара, това ли е прехвалената фотосесия“, коментираха разни келеши из уеб-форумите в дните до излизането на броя.

Доста се нервирах, но не можех да направя нищо. За следващи фотосесии щях да имам едно наум. Никакви репортери от никакви вестници. Информация и снимки за пресата ще подавам лично аз. Каквото им дам – това. Ако не им харесва – довиждане.

Зара при Жоро

Кратък, но съдържателен разговор между 19-годишен национален секссимвол и 35-годишен Playboy-редактор за измеренията на славата, любовта и големината на гърдите

(Playboy #36, март 2005)

– Как се чувствате, Мис Национален секссимвол?

(Смее се) Ами добре, чувствам се нормално. Това, че всички ме познават толкова добре, ме освобождава от каквито и да било пози и притеснения как ще бъда възприета. Хубаво усещане е да знаеш, че няма нужда да се правиш на никакъв, а просто можеш да се държиш естествено, където и да си.

– Има ли някаква по-осезаема промяна в характера ти след като излезе от къщата на „Биг Брадър“?

– Може би съм малко по-толерантна. Научих се да се съобразявам с хората около мен. Не че и преди не съм го правила, но някак си винаги съм била малко своенравна, малко луда глава. А сега вече мога много повече да се владея. Очаквах да имам повече проблеми в къщата, заради това, че винаги казвам директно това, което мисля, в очите на всеки. Много мои познати прогнозираха, че няма да ме търпят дълго вътре. Оказа се обаче, че тази прямота не е толкова лошо качество и има хора, които го оценяват.

– Как ще опровергаеш всички, които твърдят, че любовната ти история с Найден и приказките за евентуална сватба са само с цел реклама?

– Не разбирам каква ми е ползата от подобна рекламна връзка. Няма такава полза. И да не мога да изляза с някой друг, истински приятел, с някого, когото обичам, а вместо това да съм с Нед? Понякога той ме пита – защо съм с него, защо съм му гадже. А аз обичам да се шегувам – защото от SIA (продуцентите на Big Brother – бел.ред.) ми плащат, за да съм с теб. Защото имам финансова изгода“. Въобще ние често се майтапим с него и като цяло сме доста воинстваща двойка.

– Как намираш софийския нощен живот? В момента гостуваш на много партита като служебен ангажимент. А когато сама планираш излизанията си, къде се забавляваш?

– Много ми харесва музиката в „Червило“. Танците са доста важно нещо за мен, така че там се чувствам добре. Ходя и в Planet club, както и в „Порно“. Тези дни ще ходим да купонясваме в „Брилянтин“ и Escape. Иначе, ако говорим за ресторанти, често вечерям в Тишовия „Тадж Махал“, дори тази вечер пак ще сме там, но обичам също така „Тамбукту“, „Хепи“, „Ревю“, където работи Стойка… Не ми е проблем да седна и в „Макдоналдс“. Не съм претенциозна към заведенията. (Тук Зара провежда няколкоминутен gsm-разговор с майка си във Варна. „Да, мамо, хубави са снимките, видях ги току-що, доволна съм. Ще видиш, добре са. С какви дрехи ли? Ами няма много дрехи… Обувки и аксесоари предимно… Хайде, ще ти се обадя по-късно, а скоро ще си дойда и към Варна за малко“)

– Искаш ли да ти прехвърля мелодията на „Биг Брадър“ от моя „Сони Ериксон“ на твоя? Да ти звънят с този сигнал някои хора?

– О, не, благодаря ти, но не искам. Предпочитам този бебешки смях.

– Гледаш ли сборните предавания от Къщата, които вървят по Нова телевизия тези дни?

– Много рядко. Нямам никакво време. Само веднъж попаднах случайно и се загледах, беше забавно.

– Кое в коментарите за тебе те дразни най-много?

– Не очаквах, че хората толкова много ще се впечатляват от някакви дребни детайли в поведението на един човек. Например от начина, по който ядеш, по който пиеш мляко от кутията и т.н. Имах дори обаждане от познат в стил: „Как може една европейска жена да изяде цяла паница с боб и люти чушки и накрая дори да си я оближе?“. Ами ей така, може. Такава съм. Не съм маниачка на тема чистене и подреждане, пия мляко от кутията и понякога ям боб с люти чушки.

– Спокойно, и аз също. Зара, днес ти си една от най-прочутите и харесвани жени у нас. Изкачи се чак до 4-о място в нашата годишна класация „Топ 50“. Кажи един положителен и един отрицателен страничен ефект от голямата популярност?

– Ами плюсовете са, че навсякъде си желан гост. Всички са любезни с теб и ти се радват. Черпят те. Минусите обаче също не са малко. Не можеш да имаш нито минута пълно спокойствие – навсякъде те разпознават и искат нещо от теб. (Тук разговорът ни е прекъснат от двама мои колеги, които идват с листи формат А4  и химикалки, за да вземат автографи за свои приятелки. Зара ги надписва с ентусиазъм и професионална рутина, след което продължаваме да си говорим – б.а.)

А най-тъжното е, когато някой иска да се изфука с познанството си с тебе. Има доста такива случаи, за съжаление. Именно заради това се радвам, че съм с Нед, защото съм сигурна в искреността на чувствата му. Харесва ме, защото съм Зара, а не защото съм звезда от „Биг Брадър“. Когато обаче разбереш, че някой е готов дори да плаща пари за твоята компания – само заради популярността ти, а не заради качествата ти като жена, като човек – не ти става никак приятно…

– Хм, сигурно много наши читателки сега биха си казали „Да й имам проблемите на Зара“. А пък мъжете най-вероятно няма да си казват нищо, само ще гледат. Впрочем, какво в тялото си харесваш най-много и защо?

– Ами харесвам си дупето. Смятам, че е хубаво. Също така си харесвам и гърдите. Интересното е, че като ги пипам, винаги ми се струват много големи, а погледнати в огледалото, ми изглеждат малки.

– Добре са ти гърдите.

– Мислиш ли?

– Направо съм сигурен.

Браво, Трендафилова

Както се и очакваше, броят със Зара на корицата предизвика фурор. Завишеният тираж се продаде докрай. Това беше най-големият удар на списанието досега. За мое щастие той бе дошъл само два месеца след като започнах да се занимавам лично с подбора на кориците и воденето на преговори.

Очите на гръцките издатели направо сияеха от щастие. Бях герой в техните очи. „Трябваше много по-рано да ти възложим тази задача“. Ей такива коментари и потупване по рамото.

В следващите седмици имахме няколко знаменателни избухвания със Зара в софийските барове.

Една нощ се засичаме случайно в „Брилянтин“. Аз пиянствам с приятели, а тя току-що се е разделила с Найден. Отвсякъде я дърпат, за да се запознаят и снимат с нея. Направо лудница.

– Жоро, не искаш ли да отидем някъде другаде? Тук направо не може да се диша вече…

– Разбирам те напълно. Всъщност, имам една идея. Мисля, че точно сега е моментът да те водя на стриптийз-бар. Ходила ли си?

– Не, но отдавна искам. Хайде. Къде ще ходим?

– Тук съвсем наблизо има един такъв бар, на „Дондуков“.

Влизаме в „Кама Сутра“, където познавам половината танцьорки. С една от тях даже съм близък приятел. Може да се каже, че ми е била гадже за един уикенд.

Зара е с бомбе на главата но въпреки това е разпозната моментално. Сядаме в едно от сепаретата в по-малката зала. Минута по-късно салонната управителка ни пита дали не искаме да ни освободят някоя по-централна маса. Не, не искаме.

Още не са ни донесли питиетата, а към нас вече прииждат танцьорки. Заради Зара, естествено. Две от тях носят новия брой на списанието, за да получат автограф. Зара се подписва с охота, но си личи че й е леко неприятна цялата тази публичност, точно в стриптийз-бар.

Отнякъде се появява и мой далечен познат, на когото дори не помня името. Решил е, че на всяка цена трябва да ми каже здрасти и да пита как съм. Давам си сметка, че никога не би го направил, ако не бях с най-известната мадама в държавата до себе си.

Появяват се и питиетата. Може да се каже, че вече сме отблъснали най-сериозната атака от фенове. Отпускаме се на дивана и сме готови да се отдадем на воайорски разгул.

Скоро на пилона срещу нас се материализира моята позната танцьорка. Онази, с която съм бил гадже за много кратко. Вече не сме гаджета, може би защото нямам време за нея. Или тя за мен. Все пак и двамата работим доста. Главно през нощта.

Докато се върти и кълчи около пилона, тя се вторачва в Зара. Периодически хвърля погледи и към мене. Личи си, че е хем заинтригувана, хем по женски раздразнена. Изкушава се и да направи една малка демонстрация пред колежките си, че именно тя, виждате ли, е близка приятелка с този брадат мъж, който е дошъл със Зара тук. Последната, от своя страна, съвсем в типичния си стил, невъзмутимо оглежда малкия й задник, обут в миниатюрни прашки. Ако не сте знаели досега – Зара обича да гледа разголени момичета.

Усещам, че танцьорката има желание да каже нещо. Може би очаква да я извикам на масата ни – срещу съответното заплащане, разбира се. Аз обаче си правя пас и невъзмутимо си пия джака. Мисля, че и аз, и Трендафилова вече сме в умерено пияно състояние.

Музиката е доста силна. Налага се танцьорката да издебне подходящ момент, за да ме заговори. От дистанция.

– Жоро, не те разбирам! Какво искаш да демонстрираш?

Най-готиното е, че произнася всичко това, докато виси с глава надолу от пилона. Дългите й крака, съоръжени с обувки с 15-сантиметров ток, почти достигат тавана.

Какво да отговоря на такъв въпрос? Че нищо не искам да демонстрирам? Кой ще ми повярва? Категорично отказвам да крещя в стриптийз бар.

След като песента свършва, е време танцьорките да се завъртят и да си сменят пилоните. Моята позната обаче идва и сяда от другата ми страна.

– Доживях да те видя да идваш тук и с жени, и то не с кои да е!

– Бейби, сега не е удобно да разговаряме, камо ли да се караме. Съжалявам, но не мога да те поканя при нас тази вечер…

– Добре де, аз исках само да ти кажа здрасти! Надявам се да се видим пак!

– Ще се видим.

Тя е от някакъв малък град, примерно Павликени или Левски. Студентка. Техните изобщо не знаят какво точно работи в София. Мислят, че е сервитьорка.

Тя не е от танцьорките „с консумация“ срещу сто лева на час. Печели само от надницата си за вечерта, примерно 50 лева, и от бакшиши. Изкарва съвсем прилична сума от порядъка на 2 бона месечно. Като бонус понякога се запознава и с такива като мен.

За нейно и мое съжаление, тя не може да се снима в „Плейбой“. Трябва да поддържа пред техните имидж на добро и невинно момиче. С течение на времето това ще става все по-трудна задача за нея, но засега се справя. Така или иначе, това прекрасно малко дупе остава достояние само на клиентелата в „Кама Сутра“. Ако имаш личен чар, можеш да го опознаеш и по-отблизо, в някоя от почивните нощи на студентката.

Излизаме от бара, вече е почти сутрин…

март 4, 2008

Петров, Ясен Петров (не футболиста)

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 5:05 pm
Tags: , ,

  

В същия януарски Playboy от 2004-а, в който Лейди Би предизвика фурор с голите си снимки, публикувах и кратко лайфстайл-интервю с Ясен Петров, с когото се познаваме още от незабравимите години в Класическата гимназия. Яската беше 2 випуска по-горе от мен и все още е пръв приятел с Милен Марчев, който пък е мой бивш началник, ментор и гуру в един куп сфери от живота.

Идеята с г-н Петров (той много обича да се обръща така към хората – г-н Неделчев, г-н Марчев, г-н Еди-кой-си) беше най-напред да пуснем интервю с него, а после да го вербувам за редовен автор на Playboy. Яската вече беше писал някои статии в предишното ми списание – “Тема”. Освен че е един от най-ерудираните хора които познавам, той има и специфичен стил на изразяване и писане, който щеше да пасне идеално в секцията “Форум”. Освен това присъствието на един от най-именитите наши диджеи щеше да бъде чудесен контрапункт на про-чалга ориентацията, която неизбежно бях започнал да налагам в Playboy с оглед на нуждата от незабавно покачване на тиража.

След интервюто обаче така и не се стигна до публикуване на статии – Яската просто се оказа твърде зает, а може би и малко несериозен, а и аз се отказах да го агитирам някъде след третия ни телефонен разговор. Така или иначе обаче, в историята на списанието остана едно чудесно кратко интервю, което няма да пропусна да припомня и тук поради, така да се каже, фундаменталното му значение.

 

 Lifestyle-профил – Ясен Петров 

Един от най-обичаните наши диджеи и радиоводещи за музикалните си предпочитания, любими питиета и места в София, както и за тайните на прелъстяването 

(Playboy #22, януари 2004) 

Ясен Петров не е просто диджей, култов радиоводещ, музикален директор на RFI и идеолог на техно-движението Metropolis. Малцина си спомнят, че той е един от основателите и пръв вокалист на придобилата легендарен статус рок-група “Б.Т.Р.” Вече повече от 10 години завършилият Класическа гимназия и гръцка филология в София и езикознание в Атина Ясен е нещо като идол и пример за подражание на онези млади българи, които искат да живеят модерно и пълноценно. Неговото прословуто предаване “Отвъд границата на виреене” (от първите години на радио “Експрес”) и до днес е ненадминат еталон за представяне на ъндърграунд-течения и авангардна култура като цяло. Едва ли има друг българин, който повече от Ясен да олицетворява страстта към музиката – независимо от стиловите рамки и далеч от каквито и да било жанрови предразсъдъци. 

– Колко музикални албума притежаваш, Ясене?

– Оригиналните са над 1500, но не са достатъчно, искам още. Преди няколко години ми откраднаха други 1000… 

– Кои са ти най-скъпи сред тях?

– Трите диска на “Монстър Магнет”, подписани от Дейв Уайндорф, когато бяха тук като подгряващи на “Металика”. Що се отнася до електронната музика – албумите на Lamb, както и диск на напълно неизв(стните “Зонкт”, изровен от един невероятен магазин до Бастилията в Париж. В него най-комерсиалното заглавие беше… “Афекс Туин”. 

– Кои са другите ти големи страсти освен музиката?

– Банални страсти – филми и книги. 

– От кой свой житейски навик се срамуваш?

– От усмивката си, за която всички мои близки хора казват, че е дежурна. 

– А с коя своя привичка се гордееш най-много?

– С възпитанието си. 

– Коя е любимата ти дреха и откъде я имаш?

– Бях през лятото в Турция и там видях “Долче и Габана”, “Версаче”, “Дона Каран” и какво ли още не за по 20-30 евро… Ментета, които се носят тук с гордо вдигнато чело. Затова такива марки дрехи не нося. Любимата ми дреха е една фланелка на Vision street wear с един скелет с барабан, под който пише – March to the beat of a different drummer. Имам още една ценна – от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Тя представя стила на рисуване на портрети на всички модерни художници – Дали, Пикасо, Полък, Уорхол… 

– Какво предпочиташ да пиеш и защо?

– Абсент. Заради Тулуз Лотрек… Шегувам се. Хареса ми, защото е най-силното, което се предлага на пазара. Освен това лесно се помни от барманите. 

 От какво се състои любимата ти вечеря?

– Паста, паста и пак паста… Има едно зелено песто с фъстъчено масло на Barilla – то е страхотно. 

– Кое е предпочитаното от тебе място в София и защо?

– Фотьойлът в хола на един приятел, защото там мога да слушам Дейвид Боуи и “Рейдиохед” сред истински приятели. “Тоба& Kо”защото там правят най-вкусното ягодово дайкири, и “Лайфхаус”, защото там се радват искрено на музиката, която им пускам. 

– Вярно ли е, че диджеите и радиоводещите се уреждат по-лесно с жените, и ако да – защо?

– Аз съм и двете… Вярно е. Защо ли? Защото могат! И защото винаги имат готова първа реплика за разговора… Но тя е професионална тайна. Заклел съм се да не я казвам! 

– Кой е най-сигурният начин да бъде впечатлена една жена?

– Сексуално или другояче? Приятелският жест винаги работи. Както и дългата вечер, на края на която вместо да я заведеш у вас, казваш: Беше ми много приятно да си говоря с теб. Освен това жените винаги се впечатляват от мъже, които са по-умни от тях. 

– Какво най-много те дразни в заобикалящата ни действителност?

– Липсата на качество. Качествени храни, качествени филми, качествени книги, качествени клубове. 

– Какъв компромис никога не би направил?

– Много съм зле с компромисите. Затова гледам никога да не изпадам в подобни ситуации. 

– В коя друга област си експерт, освен в музиката и воденето на радиопредавания?

– Едно време бях експерт по порно-филми (смее се – б.а.). Знаех филмови къщи, актриси и режисьори. Ако приемем, че феновете на adult-филмите са или почитатели на стила на Ендрю Блейк, или на Ивъл Ейнджъл, аз съм някъде по средата.

Блог в WordPress.com.