Моят живот в Плейбой

юни 13, 2008

Сензацията Камелия

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:19 am
Tags: , , ,

(откъс от книгата „МОЯТ ЖИВОТ В ПЛЕЙБОЙ“)

 

Появата на Камелия върху златистата корица номер 46 беше пик в историята на списанието, ненадминат и до днес. До този момент само два пъти „Плейбой“ бе толкова коментиран в цялата страна – при премиерата си в България през пролетта на 2002 година и при корицата със Зара в апогея на риалити-истерията в ранната пролет на 2005-а.

Бързам да кажа, че нямам кой знае каква заслуга за сензацията с Камелия. Тя си е преди всичко нейна собствена. Беше избрала подходящия момент от кариерата си, в който да направи този удар.

Моята заслуга бе, че максимално улесних осъществяването му. Фактор беше  моето приятелство и съвместна работа с фотографа на „Пайнер студио“ Данчо Петков. Той вече бе снимал няколко доста горещи сесии с певицата и именно след неговото посредничество стана ясно, че тя може да се появи в Коледния ни брой от края на 2005 година.

Преговорите до голяма степен изглеждаха формалност. Ясно беше, че Камелия не го прави заради парите, и че ние никога не бихме могли да си позволим хонорара, който тя принципно заслужава. Предстоеше обаче сериозен пазарлък, защото цялата работа беше въпрос на чест – както за нейния приятел и личен мениджър Цветин, така и за моите любими гръцки издатели, при които това е издигнато в ранг на национална традиция и спорт.

Имаше и един деликатен момент. Съгласно договора си с „Пайнер студио“, Камелия дължеше отчисления от всякакви хонорари на своите продуценти и издатели. Примерно 50 на сто. Ето защо, от една страна, тя нямаше интерес да надува прекалено много сумата, защото така щеше да засили аспирациите на вездесъщия инженер Митко Димитров към нея. От друга страна, прекалено малка сума би била обидна за певица от нейния ранг – щеше да се споменава с презрение и подигравка от всяка нейна завистлива колежка под слънцето.

Камелия обаче е умна жена и се измъкна с хитър ход – обяви, че хонорарът от списанието ще бъде даден на дом за сирачета.

Предстоеше все пак да се фиксира сумата. До този момент под мое ръководство списанието не бе плащало повече от 6 хиляди лева хонорар, на никого.

– Вие нали знаете, че ще избиете рибата с нейната корица и фотосесия?

Още от първите реплики стана ясно, че Цветин ще води преговорите, и че е голям отворко.

– Ще продадете поне двойно по-голям тираж от нормалното.

– Вероятно да. А ти нали знаеш, че тиражите не ги определяме ние, а търговците, тези, дето държат павилионите и сергийките?

– И какво?

– Ами нищо. Не им пука особено от нашите и твоите амбиции. Особено когато се налага да предплатят половината заявен тираж, каквато е системата на българския вестникарски пазар. А ние с тебе няма как да застанем по кръстовищата и да си продаваме сами списанието, колкото и прекрасно да е то.

– Искаш да кажеш, че няма да искат да продадат двойно повече бройки с Камелия?

– Може и да поискат, а може и да не поискат. Можем да те поканим да присъстваш на разговорите с тях. По същия начин сме ги убеждавали, че ще продадат повече бройки и със Зара от „Биг Брадър“. Не посмяха да вдигнат тиража с толкова, колкото ние им предлагахме. И после съжаляваха, понеже не им останаха никакви списания. Можеха да спечелят доста повече. Но това е положението. Такива са. Презастраховат се и не обичат да рискуват.

– Аз смятам, че с Камелия ситуацията е друга. И че трябва съответно да платите много по-висок хонорар от 6 хиляди.

– Цветине, разбирам те, но не съм упълномощен да оперирам с по-висока сума. Така че ще трябва тук към разговора да се присъединят и гръцките ни издатели – само те могат да наддават над този бюджет.

– Окей, извикай ги щом трябва.

Камелия започваше да се чувства леко неудобно, но все пак запазваше самообладание. Изглеждаше повече от чудесно – свежа, без излишен грим, сравнително семпло, но стилно облечена. Светлосините дънки подчертаваха дългите й крака.

Гърците дойдоха в кабинета ми и бяха видимо очаровани от нея. Не скриха комплиментите си. Бяха любезни и с Цветин. Покачиха сумата на 7 хиляди и казаха, че не могат да наддават повече от това. Но аз бях наясно, че ще дадат. Въпросът беше да се изкопчи максимумът срещу тези пари.

– Това е жалко. Мисля че няма да имате скоро друга възможност да снимате толкова голяма звезда на българския шоубизнес.

Гърците се съгласиха с Цветин. И веднага предложиха нова сделка – окей, 9 хиляди, но срещу добавката от 2 бона да има още едно списание – извънредно издание, посветено само на Камелия плюс DVD с видеокадри от сесията. Нещо като филм за нея.

Това веднага заинтригува и двамата. Снимките са си снимки, но видеото все пак си е видео. Започва да мирише на Холивуд някак си. Цветин поиска по-голям хонорар за извънредното издание – с аргумента, че е сигурен, че ще се продаде светкавично.

Гърците тогава му предложиха следната сделка – процент от приходите от всяко продадено списание над определен тираж. Беше хитър ход от тяхна страна. Цветин се поколеба. От една страна, се изкушаваше да приеме офертата. От друга, интуитивно усещаше две неща – първо, че може и да не се окаже прав относно рекордно продадените тиражи, и второ – че и да се окаже прав, ще му е трудно да го докаже. Затова в крайна сметка Цветин и Камелия се отказаха от процента и предпочетоха твърдата сума. Тоест – общ хонорар от 9 хиляди лева за редовното издание и извънредното списание, към което ще има DVD с филм, заснет със широкоекранна high-definition камера.

Бях готов да оформя и принтирам договора, за да се подпише и от двете страни. Камелия и Цветин обаче казаха, че това е формалност и че по-важна е джентълменската дума. Станаха да си ходят.

Гърците не настояха да се слагат подписи, нито пък аз. За мен най-важното беше фотосесията, или по-точно фотосесиите (защото се разбра, че ще са няколко различни) да се получат максимално добре. Първостепенно условие за това бе ентусиазмът на нашата птичка.

Оттук нататък нещата бяха поети от Къркеланов и неговия екип. Самата Камелия осигури идеални локации за снимки – президентските апартаменти в два от хотелите на Ветко Арабаджиев – пловдивският „Марица“ и „Пампорово“ в едноименния курорт.

За една от сесиите поръчах на стилистката Христина да намери плуващи рибки-играчки за вана. Исках по някакъв начин да направим закачка с прозвището „златната рибка на поп-фолка“, което Камелия има от години.

 

И ето, фотосесиите, общо 6 на брой, в различен стил и на коренно различни места, бяха готови и вкарани в компютъра ми. Разглеждах ги около час в захлас. Това беше най-добрата колекция от снимки, правена за това списание досега – и то далеч не заради плуващите във ваната на Ветко Арабаджиев рибки.

После повече от час правихме селекция с Васил и Андрей. Почти за всеки кадър имахме резерва, в случай че Камелия не го одобри за публикуване. Дори и със затворени очи да избирахме фотосите, щеше да е трудно да попаднем на лоши такива.

При обсъждането с Камелия и Цветин на другия ден нямахме почти никакви разногласия. Тук той се показа изненадващо компетентен. Даде някои ценни идеи за най-доброто подреждане и цветова обработка на снимките. Обстановката беше повече от приятелска. На тръгване отново им предложих да подпишем договора, който вече беше разпечатан. Вместо това обаче, те само го взеха със себе си и казаха, че подписът е формалност. Помолиха ме да получат и всички заснети кадри. Записах ги на един диск и им ги дадох.

Предстоеше ни още една среща на следващия ден – за окончателно оглеждане на всичките 16-страници, отредени за Камелия. Но за мое успокоение, по-голямата част от работата вече бе свършена и нямаше, така да се каже, връщане назад.

В уречения час пристигна само Цветин. Камелия беше харесала всички снимки и нямаше претенции, заради които да идва до офиса ни. Той обаче искаше внимателно да огледа всичко още веднъж. Попитах го дали носи подписания договор.

– Ще го подпишем, спокойно, само че искаме да се промени една клауза. Не се бяхме разбрали така, като разговаряхме с гърците тогава.

– В какъв смисъл?

– Ами не сте вписали, че ще имаме процент от продадените извънредни издания.

– Цветине, ти не помниш ли че сам предпочете вместо процента да вземете твърдата сума…

– Няма такова нещо. Не си спомням да сме предпочитали това.

– Ти сега какво? За луд ли ме взимаш? Искаш да кажеш че не помня какво се разбрахме, пред един куп хора? Трябвало е да записваме с микрофони и скрити камери ли? Още тогава трябваше да го подпишем този договор, ама ти – джентълменска дума, джентълменска дума… Видя ли защо не трябваше да се отлага подписът?

Цветин обаче продължаваше да се инати. Аз бях в пълно недоумение. Все едно имах насреща си коренно различен човек.

Гърците, естествено, отказаха да се поправя договорът.

– Ами тогава си търсете друг човек за следващата корица – каза Цветин. Но някак си и сам не си вярваше.

После продължи да си придава важност, изисквайки от Андрей някакви последни корекции върху снимките. Аз го игнорирах, а 5 минути по-късно се обадих по вътрешния телефон на арт-директора и го извиках при мен.

– Андро, не се занимавай повече с този човек. Той не е никакъв. Не е Камелия. Нямаме какво да правим с него. Дори не донесе подписания договор. Сега се опитва да ни изнудва, но не е познал.

Цветин бързо почувства, че присъствието му е безсмислено и си тръгна, а аз продължавах да му се чудя на акъла. Това беше най-нелепото извъртане и най-обреченото изнудване, на което някога съм бил жертва.

Обсъдих ситуацията с гърците. До голяма степен вината беше у мен – и то не за друго, а защото бях дал копия от всички кадри на Камелия и Цветин. Много вероятно беше, след като са ги разглеждали надълго и нашироко, може би и в присъствието на свои познати, да са достигнали до извода, че условията по договора със списанието не са толкова изгодни за тях. Представих си как някой им е казал – „това са страхотни снимки, имате ли представа колко милиони ще изкарат от тях?“ Или нещо от този сорт. И ето го наш Цвети идва и бодро иска промяна на условията, преди да се сложат подписите…

– Ето защо, Жоро, основно правило е копия от снимките никога да не излизат от редакцията. До излизането на броя от печат. Още повече, ако няма и подписан договор налице – наставнически ми каза един от гърците тогава. И беше абсолютно прав. Ако бях се запънал да искам подпис върху контракта, сега нямаше да съм насаден на тези пачи яйца.

Но все пак бях наясно, че изнудването на Цветин няма шансове. Най-малкото защото сесията беше вътре в компютрите и върху страниците ни. Много интересно ми беше как ще я анулира. Ако снимките тепърва предстояха – тогава сигурно щях да съм в прединфарктна ситуация. И сигурно вече щях да търся заместничка на Камелия за корицата.

Още на другия ден ми се обади лично тя. С тон, който нямаше нищо общо с онзи на Цветин от предния ден, тя каза, че все пак трябва да се споразумеем.

– Разочарована съм, че няма пълно разбирателство между нас. Давам си сметка, че и Цветин носи вина. Той си е такъв по характер. Но аз не искам да опорочаваме хубавите неща, които сме направили дотук и които предстои да направим заедно. Ще подпиша договора така както сте го съставили, Жоро.

– Радвам се, Камелия. Никой от нас не е и имал намерение да влиза в спор с тебе или с Цветин…

– Да не обсъждаме повече това – отсече тя с любимия ми леко пресипнал глас.

И наистина, дойде в офиса и подписа договора. Направи го делово, но и с нотка на снизходително великодушие, което трябваше да ни накара да се чувстваме виновни за нещо. Страхотна жена.

Всъщност, ако аз изобщо изпитвах някакви угризения в този момент, то беше единствено относно размера на хонорара, който Камелия щеше да получи. Със сигурност заслужаваше повече. Справедливостта го изискваше, особено ако се съпоставеха популярността на тази дама с един куп наши корици преди това, които бяха получили не много по-различни суми от нея.

Но такива, оказа се, са суровите закони на шоубизнеса в условията на развития капитализъм. Можех само да се надявам, че тя интуитивно усеща каква е ситуацията и че не обвинява персонално мен.

Колкото до Цветин, с него вече почти не разговаряхме. Той сам си заслужи това отношение…

 

Списанието с Камелия излезе точно преди Коледа и, естествено, предизвика фурор. Дистрибуторите продадоха всичките си бройки за броени часове. Може и да са съжалявали, че не са заявили по-голям тираж, а може и да не са.

Според мен не им пука особено. Това е една от най-неприятните особености на българския вестникарски пазар – търговците са загубили всякакви предприемачески навици. Вината всъщност не е у тях. Какво са виновни дистрибуторите, че повечето вестници и списания у нас не стават за четене и никой не ги купува? Някъде около 80 на сто от изданията по сергиите само трупат прах по тях и се връщат обратно, за да бъдат бракувани. Произвеждат се или за да се перат пари, или за да се усвояват рекламни бюджети от приятелски и роднински фирми. Нормално е при тази ситуация търговците да са загубили мотивация да следят кой брой би се продал повече и кой не, да влагат повече усилия и старание в реализирането на част от стоката си. Както навсякъде в България, и при тях господства правилото „минимални усилия и вложения, пък печалба – каквато дойде“.

Камелия беше видимо доволна от шума, който се вдигна около нея. За мен целият този триумф – и неин, и на списанието, беше съчетан с нотка на горчивина – че отношенията ни с нея бяха опорочени от пазарлъците и разправиите, за които вече разказах.

Разбира се, това по никакъв начин не стана ясно от нито един от следващите броеве на „Плейбой“. За мен, а и за списанието като цяло, Камелия беше и ще си остане най-голямата и най-сексапилна звезда, изгрявала на неговата корица в цялата му история.

Оттук нататък много други певици щяха да искат да последват примера й. Но също така беше ясно, че летвата е вдигната много високо. Логично бе, ако някоя певица не е достатъчно уверена в качествата си като модел, след тези убийствени сесии на Камелия още повече да задълбочи комплексите си за малоценност, предпочитайки да не влиза в конкуренция с нея точно на това поприще.

Триумфът от януарския брой на 2006-а щеше да бъде неизбежно последван от спад. Съвсем нормално беше след такъв брой много читатели да поглеждат скептично към следващите ни корици. „Миналия месец ми показаха Камелия, сега какво се опитват да ми пробутат за същите пари?“

По онова време, в „зрелия си период“ като Плейбой-редактор, вече бях наясно, че за читателя никога няма пълна угодия. Каквото и да направиш, винаги ще има недоволни. Затова е най-добре да се състезаваш най-вече със самия себе си. А това е най-трудното състезание.

Advertisements

22 Коментари »

  1. Вината всъщност не е у тях. Какво са виновни дистрибуторите, че повечето вестници и списания у нас не стават за четене и никой не ги купува? Някъде около 80 на сто от изданията по сергиите само трупат прах по тях и се връщат обратно, за да бъдат бракувани. Произвеждат се или за да се перат пари, или за да се усвояват рекламни бюджети от приятелски и роднински фирми. Нормално е при тази ситуация търговците да са загубили мотивация да следят кой брой би се продал повече и кой не, да влагат повече усилия и старание в реализирането на част от стоката си.
    Колко си прав.В България има 2 лайфстайл списания -FHM и Playboy
    Другото си е фентъзи отвсякъде.

    Коментар от Вал — юни 13, 2008 @ 8:42 am | Отговор

  2. Хубав текст. Сигурна съм, че книгата ще има успех. 🙂

    Коментар от Flor — юни 13, 2008 @ 10:07 am | Отговор

  3. Жоро, кажи на дистрибуторите да не се „циганят“, а да поръчат максимален тираж, че ни омръзна да четем за „добре облечени мъртви джентълмени“.Успех ти желая, не само тиражен….:)

    Коментар от Playoff — юни 13, 2008 @ 4:20 pm | Отговор

  4. Жестоко започва. Поне аз започвам оттук 🙂 А ще има ли снимков материал в книгата?

    Коментар от Мариян — юни 13, 2008 @ 4:59 pm | Отговор

  5. Playoff, в интерес на истината, не се циганят. Днес, като прочели ето този откъс във вестник „Уикенд“, и вдигнали първоначалните заявки от 14 000 на 25 000. Дай Боже да се стигне и до допечатване на втори тираж…

    Коментар от Георги Неделчев — юни 13, 2008 @ 5:03 pm | Отговор

  6. Да, Марияне, книжката е с картинки. Но не е детска 🙂

    Коментар от Георги Неделчев — юни 13, 2008 @ 5:12 pm | Отговор

  7. Хаха, съзнавам, че въпросът ми прозвучва малко наивно-детско-ч***джийски, но някои от участниците в книгата съм ги забравил как изглеждат 😉

    Коментар от Мариян — юни 13, 2008 @ 5:45 pm | Отговор

  8. По-важно е въображението ти да работи, въображението! 😉

    Коментар от Георги Неделчев — юни 13, 2008 @ 5:47 pm | Отговор

  9. Мама мииииии купи днес
    Нова книжка с картинки
    Гледам яяяяяя с интерес
    И разлиствам лист по лист
    Тука зайче как играе…

    Брех, ми тая песничка писана за теб и за книгата ти, а, Жоро:)

    Коментар от kimberley — юни 13, 2008 @ 11:20 pm | Отговор

  10. Хаха, Кристино, нищо против зайчетата и картинките, но на мен книжките не ми ги купуват. 🙂 Нали знаеш лафа – „чукча не читатель, чукча – писатель“.

    Коментар от Георги Неделчев — юни 13, 2008 @ 11:23 pm | Отговор

  11. Добре написано разказче….. то даже за фейлетон може да се приеме. В новият „Уикенд“ всъщност то се получи и изглеждаше точно така. Добре е, че всичко се казва в прав текст и звучи доста достоверно, което представя автора като сериозен мъж. Малко дразни нарцисизма на г-н Неделчев, който погледнат отстрани всъщност не се различава много от този на Цветин. Но това е нормално защото в случая и двамата знаят какво предлагат и каква е реалната му стойност. Изхвърлянето и на двамаа също можем да го приемем за нещо, което е в реда на нещата. Неделчев представя Цветин като селски тарикат, но и неговите действия могат да се определят като такива. От друга страна пък Цветин излезе прав защото май Камка наистина продаде толкова колкото той прогнозира. Разбираемо е печатна медия издавана в България да не е много разточителна в хонорарите, които раздава…. но пък 9 000 лева са два хонорара за участие на Камелия като певица в заведения към днешна дата, а тя има такива ангажименти почти всяка вечер. Тези пари са джобни за нея и целта на преговорите е била единствено за да се запази реномето и на звезда. Това разбира се е подчертано и от г-н Неделчев, което му прави чест. Според мен Камелия би се снимала и без пари в PLAYBOY само и само за да смаже конкуренцията на колежките си като покаже кой винаги е бил №1 в това отношение. Появата и на корицата в мъжката библия бе точно в момент когато целият попфолк бранш бе полудял на тема „перфектни женски форми“. Тази изява на Камелия обаче просто отчая колежките и ги върна в първи клас. Предварително благодаря на г-н Неделчев за откровения тон на написаното защото той като независим участник в тази история показва без да иска много от човешките качества и достойнствата на г-жа Камелия Владимирова Вескова – Томова. Ще линквам многократно този разказ в много форуми (вече го правя) защото лъжата за Камелия, която бе педантично наслоявана в съзнанието на хората от „добри хора“ в медийте през последните 10 години трябва да бъде опровергана. Този разказ е повече от перфектен за да бъде постигната тази цел…. за което комплименти към автора.

    Коментар от Цветан — юни 16, 2008 @ 11:17 am | Отговор

  12. Цветане, мен пък ме подразни твоят нарцисизъм 🙂 Защото как да си обясним факта ,че не си особено грамотен, а си написал толкова дълъг пост и сам се опиваш от изреченията си. Не разбираш изобщо що е то пълен член, а думата медии, когато е в множествено число и се членува, се пише медиите, а не „медийте“). Сигурна съм, че и лекции пишеш като „лекций“. Не ми се чете повторно писанието ти, иначе и друго ще открия. Айде, успех в овладяването на граматиката. А на Жоро – чакаме продължение 🙂

    Коментар от Елена — юни 19, 2008 @ 10:57 am | Отговор

  13. Това тук не е ли място за задаване на въпроси към автора на книгата? Поне аз с такова впечатление останах…. учителко любима по БЕЛ. Къде отвори скоба, та я затвори след „медийте“? Може пък да пиша дълъг пост защото се интересувам от нещо или имам да питам Жоро Неделчев неща, които не знам и предполагам, че той може да даде отговор. Аз поне ще си купя книгата му по очевадни причини…. а на теб оставам пак да ми прегледаш предният и този пост за да ми констатираш пропуските в овладяването на граматиката. По въпроса с опиването имаш право, ама то така става като чета разказчетата на Жоро Неделчев.

    Коментар от Цветан — юни 19, 2008 @ 6:10 pm | Отговор

  14. 🙂

    Коментар от Елена — юни 20, 2008 @ 11:50 am | Отговор

  15. жалко само че последния голям хит на Камелия беше ПЛЕЙБОЙ .5 години ли,колко минаха от тогава….а все си остана известна предимно от кориците на това списания.Точно това списание трябваше да служи за реклама на певицата Камелия,а не най-големия и успех постигнала някога…..жалко

    Коментар от Стоян — юни 22, 2008 @ 11:23 pm | Отговор

  16. Цветане, ти да не се казваш Цветин всъщност? Ако не се казваш така, тогава моят съвет е незабавно да отидеш някъде да се прегледаш… Доста лабилен психически ми се струваш и се тревожа за тебе, а сигурно и не само аз.

    Коментар от Георги Неделчев — юни 23, 2008 @ 8:26 pm | Отговор

  17. Не съм ЦветИн, а чист ЦветАн от Видин. Тревогата ти за моето психическо здраве не е основателна….. доста съм си добре. Иначе благодаря за загрижеността. Като ти изчета книжката предполагам, че ще питам за някои подробности тук. Айде със здраве.

    Коментар от Цветан — юни 25, 2008 @ 4:50 pm | Отговор

  18. Абе не е зле да се прегледаш все пак.

    Коментар от Георги Неделчев — юни 25, 2008 @ 8:32 pm | Отговор

  19. Елена само да те светна,че от корицата минаха 2 години и явно нещо паметта ти изневерява .то това е от възрастта , злобата и комплексите ,които са те обзели след снимките на Камито в плейбой! 😀 недей прави забележки за правописа.Ама то ти нямаш с какво друго да се защитиш естествено е ,че ще гледаш правописа. Вземете се осапикясаите малко щото май ще излезе,че не Цветин е селския тарикат , а че вие сте такива. извинявам се за грубите думи , но си позволявате прекалено много!

    Коментар от zuzi — юни 26, 2008 @ 10:23 am | Отговор

  20. Зузи, не е зле да идеш на очен лекар! Или поне да си измиеш очите, преди да седнеш на компа
    🙂 Ква възраст, ква, злоба, кви пет лева??? Къде изобщо съм споменала в поста си Камелия? Така че иди да светкаш на друго място, но дано не си останеш само със светенето 🙂

    Коментар от Елена — юни 26, 2008 @ 2:10 pm | Отговор

  21. Мило ми Еленче по-добре ти ходи на очен лекар …мисля че и на психиатър да отидеш няма да е никак зле. не говоря за злобата ти към Камелия , а за тази към Цветан от Видин . защото знаеш,че е прав , но понеже те е яд ,че не можеш да му затвориш с факти устата се опитваш да го затапиш с приказки за правописа> ахахаххахахаххахахаха не не е реално. ама аз кво ли се занимавам с тебе ?! толкова ограничени хора има в тая държава и именно за тава сме на това дередже! хайде със здраве!
    🙂

    Коментар от zuzi — юни 29, 2008 @ 10:09 am | Отговор

  22. KAMELIQ E ISTINSKI PROFESIONALIST,I NE ZNAM ZA6TO OSTAVQ CVETIN DA I E MANIDJER.TQ E UNIKALNA JENA,PEVICA I NAI-VE4E 4OVEK.NAISTINA HONORARA E MALAK NO PAK KAMI GI VZEMA TEQ PARI ZA NQKOLKO DNI,TAKA 4E BE6E NAPRAVENO O6TE EDNO DOBRO DELO OT KAMELIQ.OBI4AM TE KAMI

    Коментар от veni_891 — август 6, 2008 @ 10:58 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: