Моят живот в Плейбой

май 28, 2008

Еделвайс за недоволните

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 2:41 pm
Tags: , ,

 

Еделвайс за недоволните

 

Сесията на Еделвайс Васил засне в етнографския музей в Пловдив. После гърците гледаха кадрите с увиснали ченета. Аз изобщо не бях изненадан от това, което виждах. Бях добре подготвен от снимките, които Алекс ми беше показвал по интернет от Италия.

Имаше и нещо символично в това, че един европейски секссимвол като Еделвайс се появяваше на нашата корица само месец преди да приемат България в ЕС.

 

Този месец бяха запушени и устите на всички, които непрекъснато негодуваха, че за кориците си сме търсели повече сензации, отколкото красота и сексапил. „Толкова ли няма една красива жена, която да сложите? По улиците ходят много по-готини от тези, които снимате“. Това като го чуя, и направо ми става лошо. Неизменно отговарям – има хубави жени навсякъде, и то много, но и да ги сложим, ти няма да си купиш списанието заради тях. Ще си го купиш заради някоя сензация, даже и да не е толкова красива. А и още нещо – фотосесии за списания се правят не просто с хубави жени, а с хубави жени, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ СНИМАТ. Малък, но съществен нюанс.

Същото важи и за конкурсите за красота или за Playmate. „Толкова ли няма хубави момичета по заведенията и улиците, че избраха точно тези?“. Ами избери ти бе, пич, хайде иди и избери, уговаряй ги да участват, викай ги на кастинг, мотивирай ги, изтръгвай ги от ръцете на ревнивите им богати гаджета и на консервативните им родители, опитай поне веднъж, преди да критикуваш!

Въобще, откакто попаднах в „Плейбой“, се наслушах на какво ли не мърморене и на какви ли не съвети. Особено досадно беше положението, докато още не се бяха появили конкурентни списания като Maxim, FHM и Max. До този момент на всички им се струваше фасулска работа да се прави издание като Playboy. Получавах какви ли не писма, в които ми се даваше акъл за това или за онова, или пък се правеха сравнения със западни списания, които някой любознателен читател попрегледал на бензиностанцията OMV, докато му зареждали колата.

В момента, в който Playboy се сдоби с реална конкуренция в България, се разбра, че май изобщо не е толкова зле направен. И че да поддържаш тиражи от над 30-40 хиляди се оказала не чак толкова лесна работа.

Стана така, че писмата и и-мейлите, в които ми се даваше акъл от компетентни читатели, рязко намаляха. Може би са открили някъде другаде онова, което са търсели. А може и да не са открили.

 

Въпросът беше, че през онзи декември 2006-а никой не можеше да гъкне относно жената на корицата на списанието. Но познайте дали продажбите с ослепителната Еделвайс бяха толкова добри, колкото с някоя не чак толкова хубава участничка в „Биг Брадър“, примерно?

Цялата ми редакторска кариера в „Плейбой“ мина под знака именно на това противоречие. Доколко естетическите критерии трябва да доминират над търговските и доколко – обратното? От една страна ми се искаше да демонстрираме добър вкус, да възпитаваме читателите си какво е хубаво да се харесва и какво – не. От друга страна, таблиците с тиражите и продажбите непрекъснато ме притискаха да търся някакви по-комерсиални решения.

Златното сечение беше да се търси някакъв баланс – на всеки 2 комерсиални корици – 1 или две „по-естетически“. Съдейки по стабилните тиражи на списанието през тези 3 години и половина, може и да сме го били намерили. А може и да не бяхме, важното е че го търсехме упорито.

Advertisements

2 Коментари »

  1. 30-40 00 тираж? Кого си мислиш, че заблуждаваш:-)? Трябва ли точно аз да ти отварям очите за 3 коренно различни числа:
    – официално обявен тираж
    – реално отпечатан тираж
    – реално продаден тираж

    В това последното покривате ли 4 000 изобщо?!? (въпроса е риторичен, ЗНАМ, че отговора е не, но е забавно да слушам как убеждаваш в противното:-)

    Коментар от Max — май 29, 2008 @ 11:31 am | Отговор

  2. Max, разбирам, че не ти се вярва, но факт. По мое време списанието не е падало под 35 000 отпечатан тираж, от които са се продавали между 70 и 80 процента. За да придам допълнителна достоверност на твърдението си ще призная, че, да, пред търговците е обявяван и по-висок от 50 000. Това всички го правят, навсякъде по света. А такъв, над 50 000, всъщност е бил тиражът само на първите два броя, както и на броевете със Зара и Камелия на кориците.
    Всичко това такива неверници като тебе могат лесно да го проверят – например в печатниците – но не им стиска. Предпочитат да плюят просто така, наизуст, защото е по-лесно. Радвам се, че освен лесно, намираш това и за забавно.

    Ако издателите на Плейбой не бяха толкова „рационални“ (няма да кажа стиснати, въпреки че това е характерно за гърците по принцип), тиражът на списанието и до днес щеше да се движи в рамките на около 40-45 000, от които 35 000 продаваеми. Те обаче искаха да минимизират брака, доколкото е възможно, и да печелят максимално. Което е невъзможно. Така и не проумяха, че в България за да продаваш 35 000, не можеш да отпечаташ само 35 000 – трябва да отпечаташ 50 000. Ако пък отпечаташ 60 000, може и да продадеш 40 000. Въпросът е дали си решил да печелиш от продажби, или ти е достатъчна и сериозната печалба от рекламите.
    Ако ти хрумне гениалната идея да нямаш брак, отпечатвайки само 35 000, няма да ги продадеш всичките, а ще продадеш примерно 28 000. Причината, драги Мах, се крие в мързела на купувача. Ако на сергията до плажа на „Какао бийч“ по средата на месеца е останал някакъв непродаден „Плейбой“ – ще си го купиш и ще го четеш, и то с кеф. Но ако се е свършил, както редовно се случва, няма да отскочиш до Несебър, за да си го купиш, нали?

    Наясно съм, че такива като тебе никога не падат по гръб, но тъй като ценя мненията и коментарите в този сайт, ще си загубя още малко време и ще обобщя още веднъж – да, цифрите на тиражите, които съм посочил, са верни. По мое време „Плейбой“ никога не е слизал под тях. В момента тиражът може и да е по-нисък, но не много по-нисък. Според мен, сега се печатат поне по 25 000 бройки, от които се продават около 17-18 000. Това са непостижими числа за нито едно друго мъжко издание у нас. Просто марката Playboy е много силна, освен това там, независимо от моето отсъствие вече година, продължава да се работи доста професионално и интензивно (ако такива като тебе изобщо могат да проумеят за какво говоря…).

    Коментар от Георги Неделчев — май 29, 2008 @ 3:46 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: