Моят живот в Плейбой

април 23, 2008

Жените и GSM-терорът – откъс от книгата „Моят живот в Плейбой“

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 5:33 am
Tags: , ,

Жените и GSM-терорът

 

Замисляли ли сте се каква фундаментална роля играят мобилните технологии в любовта днес? Или, хайде, не в любовта, тя е възвишено и свято чувство, а в личния ни живот по принцип?

Даваме ли си сметка как наличието на комуникация „по всяко време и на всяко място“ е в състояние да опорочи една връзка? Телефонно обаждане в неподходящ момент. Или пък липсата на такова, когато си го очаквал. Или мистериозен sms посред нощ, на който приятелката ти мълчаливо отговаря . Или, което е не по-малко тягостно – не отговаря, правейки се, че не го забелязва?

Как се чувствате, когато човекът до вас се затваря в банята с джиесема си и излиза оттам с променено лице? Или когато виждате грижливо да си слага слушалката под възглавницата, като истински полковник от „Гражданска защита“, който чака всеки момент да му се обадят за някакво бедствие из родината, за да се притече на помощ?

 

През дългите си ергенски години съм имал няколко сериозни връзки с висока степен на доверие. В колкото по-ранен етап от технологичното развитие на комуникациите са били те – например в началото на 90-те – толкова по-стабилни и дълготрайни са били. Връзките, не комуникациите.

Отивали сме на море с жената, която обичам, и нищо не е било в състояние да всее подозрение или дискомфорт нито у мен, нито у нея.

Тогава не ми се случваше бивши гаджета спонтанно да решават да ми звъннат, защото са ме разпознали през 8 чадъра на плажа. След което бодро да ми помахат с ръка от шезлонга си, поклащайки цици, които, кой знае защо, никак не се харесват на жената до мен. Кофти ситуация, която повлича след себе си куп обяснения и разправии.

Нито се случваше приятелката ми да се вкопчва като обезумяла в телефона си всеки път, когато отивам да плувам, отскачам до най-близкия фризер за сладолед, или просто когато се запътвам към тоалетната в ресторанта. С кого толкова има да говори – иди и разбери. Може и да е с майка й или сестра й – важното е, че се държи конспиративно като комунист от времето на Съпротивата.

Не се стигаше и до подозрителни и въпросителни погледи, когато получавам и отговарям на есемеси.

Тогава, в зората на 90-те, есемеси нямаше. Такива ситуации, като описаните тук, просто не се случваха.

Не казвам, че явления като ревност и изневяра не са съществували. Но някак си и двете бяха далеч по-мотивирани, осъзнати и незаобиколими. Сега са се превърнали в спорт, ежедневие, технологична екстра от любовта. Бонус, предлаган от всеки мобилен оператор.

 

Казано по друг начин, в наше време джобният телефон е едно от най-важните оръжия във войната между половете.

Искате примери? Няма проблем. Ще изредя няколко.  

Едно от най-красивите момичета, с които съм се запознавал покрай Playboy, е влюбено в телефонния флирт. Тя е неразделна със слушалката си. Последната почти непрекъснато звъни или вибрира, сигнализирайки за sms.

„Готино ми е, когато ме търсят приятели на гаджето ми“, е признавала неведнъж тази хубавица.

Предполагам, че и на тях им е готино. За приятелите на гаджето й влизането в sms-диалог с нея е прекрасен повод да се докажат пред себе си. Да си избият комплекса задето не те, а друг е гадже с въпросната девойка. Получавайки sms от нея, какъвто и да е, колкото и неангажиращ да е отговорът, те се издигат в собствените си очи. Маструбират от кеф. Няма лошо.

А какво й носят тези sms-и на нея? Също допълнителни точки самочувствие. Усещането, че не е желана само от един мъж. Спокойствието, че винаги има алтернатива. Тръпката, че е дразнител за някакви хора. Че е била забелязана, оценена, че някой там някъде, в горещата нощ, седи в креслото си по боксерки и стиска продълговат твърд предмет в ръка, мислейки за нея.

 

Друг случай, за който се сещам, е бомбардировката от sms-и до мен от една жена. Подбираше времето така, че да е сигурна, че ще бъдат забелязани и от онази, с която съм в момента. Колкото по-оглушителна беше липсата на моя реакция, толкова по-очевидно ставаше за изпращачката, че моментът не е подходящ, и толкова по-настървени ставаха sms-ите й. В такава ситуация каквото и да направиш, си в издънка пред жената, с която си и на която държиш. Ако отговориш – лошо. Ако не отговориш – пак лошо. Ако си изключиш телефона – също много кофти.

 

Трети случай, с който се връщаме на територията на Playboy-моделите: момичето има сериозна връзка. Да кажем – с млад бизнесмен. Той се грижи за нея всячески. Правят секс редовно. Тя не му изневерява. Отбива всички атаки на ухажьори, каквито са неизбежни към всяко момиче, позирало без дрехи в елитно българско списание. Той й купува хубави дрехи. Купува й даже кола. Не много скъпа, но все пак кола. Един ден девойката вижда разпечатка на разговорите му към фактурата от „Глобул“. Оттам разбира, че той най-редовно набира номера на бившата си приятелка.

Какво следва по-нататък? Девойката не е в позиция да вдига скандали на мъжа, който на практика я издържа. Тя предприема единственото нещо, което може да възстанови хармонията в пропукалата се връзка – решава да изневери на своя човек с първия по-настойчив ухажьор, с когото се е запознала. На един служебен банкет. После живее месеци наред с угризенията от това, което е направила. Но така поне е въдворила отново някаква вселенска справедливост.

 

Спомням си и абурдната ситуация, в която изпадна известен столичен плейбой. Една вечер въпросният изпращаше sms-и с почти идентично съдържание до три различни жени. Бяха патетични, плоски, тъпи, смешни, безумни. Откъде знам какви бяха ли? Ами те самите ги четяха, на глас. По ирония на съдбата бяха и трите заедно в един пиано-бар, а аз седях на стола срещу тях. Накрая решиха да се изгаврят с него. Една от тях му предложи да дойде там да я вземе. Когато той пристигна, разбра колко се е изложил и пред трите, но изобщо не се притесни. Или поне не осезаемо. Според мен беше свикнал. Те обаче му се подиграваха после дни наред.

 

Но да се върнем отново към нещата, за които говорехме в началото. За малкото телефонче като оръжие и разрушител.

Какъв човек трябва да си, за да атакуваш с обаждания и съобщения някого, за когото знаеш, че в момента има сериозна връзка? Що за комплекси избиваш по този начин? На какво се надяваш, какво можеш да постигнеш?

Да ти кажа ли какво? В най-добрия случай можеш да изживееш някакъв малък триумф. Получаваш отговор, който те възбужда. Скоро обаче възбудата ще отстъпи ред на прокрадващото се съмнение, че следващият потърпевш в подобна ситуация може да си самият ти.

„Iskam da chukam perfectnia ti zadnik“.

„Iskam da mi duhash, dokato si pia uiskito“.

„Koga shte zarejesh tozi idiot, za da zajiveesh s men?“

„Iskam porqdychnata devoika sys serioznata vryzka da mi sviri cqla nosht“.

„Ne iskam da se chukash s onzi, a samo s men“

Или нещо друго от този сорт.

След натискането на бутона SEND подателят еякулира върху пъпа си в легло, обсипано с перца от морски гларус.

Опитвам си да се сетя за случай, в който съм прибягвал до sms-атаки към жена с някаква сериозна връзка. Може и да е имало такива, но съзнанието ми в момента услужливо да ги крие. Но по-скоро е нямало. Предполагам, че поради тази причина съм пропуснал десетки, дори стотици приятни мигове и еякулации.

 

Има още един нюанс на мобилната комуникация в любовта. Или, както го нарекох тук, gsm-терора в личния живот. Според мен повечето хора не само са свикнали с него, но и започват да го харесват. Вече имат нужда от него. Може да прозвучи сексистки, но ми се струва, че сред тях преобладават жените.

Защо е така? У повечето жени, и то най-вече у по-красивите, вирее особен вид мазохизъм. Мазохизмът на постоянната жертва, която е свикнала да приема и отбива атаки. „Ох, колко ужасно страдам от това, че съм красива. Ах, колко ми е омръзнало да ме заглеждат и да ми подсвиркват. Ох, всички мъже са еднакви, искат само едно от мен…“

Но недай си Боже да спрат да го искат. Тогава няма да има по-нещастна от нея.

С каквото и внимание да е обградена от мъжа до себе си, тя има нужда от „външен натиск“. Странични, независими и понякога дори случайни източници на самочувствие. Иначе се чувства несигурна, недостатъчно харесвана, в безтегловност.

Как постъпва мъжът до нея? Може например да не обръща внимание на „gsm-терора“. Не му пука на човека и толкоз. Това обаче не означава, че проблемът изчезва. Ако показваш, че изобщо не ти дреме от телефонния интерес към жена ти, тогава тя ще измисли нещо друго, за да провокира така необходимото й твое раздразнение. Минава към следващо ниво в търсенето на себеутвърждаване. Дали ще е някаква комуникация по интернет, или ще е на живо – все едно. Ще го измисли. Защото тя не иска, а и не би могла да живее единствено с твоето височайше внимание.

Другият вариант – да показваш раздразнение от интереса към нея, също може да доведе до задълбочаване на проблемите. Тогава пък току-виж се оказало, че навлизаш твърде много в личното й пространство. Че си обсебващ мъж, control-freak, ревнивец, мавър, Отело.

Най-добре е да намираш баланс, но не всеки владее това тънко изкуство. То ако всички го владееха, нямаше да има раздели и разводи. Висшият пилотаж в отношението на мъжа към жената е да знае кога и как да я ревнува, кога да демонстрира безразличие и кога да действа на принципа „каквото повикало – такова се обадило“.

Аз самият все още не съм се научил на този виртуозен баланс. Това е и едно от обясненията защо на 39 години все още съм ерген.

Може би трябва да заживея без мобилен телефон. А едно от условията да имам сериозна връзка с жена да бъде изхвърляне и на нейния на боклука.

Advertisements

6 Коментари »

  1. Поздравления за блога!
    От скоро го чета редовно дори това ми е ранното четиво с кафето 🙂

    А по темата смятам че е присъщо по-скоро на жените да драматизират от един смс(или обаждане). Мъжете сме по-склонни да махнем с ръка и да останем безразлични.

    Идеалната връзка е когато и двамата се познават и съобразяват кое би подразнило човека отсреща.

    Коментар от biser — април 23, 2008 @ 8:33 am | Отговор

  2. А може би проблема е в точно определена категория жени? Тези от страниците на Плейбой имам предвид(и тези които само мечтата им е това), нали тях визираш?;) Не знам дали имаш отношения и с „нормални“ жени, но те много рядко се държат така, ценностната им система е по-друга. Иначе си прав, „телефон ни събира, телефон ни дели“, нищо ново под слънцето 😉

    Коментар от Ivo — април 23, 2008 @ 10:01 am | Отговор

  3. Иво,
    въпросът ти дали познавам и „нормални“ жени не е лишен от смисъл. 🙂 Но, да, познавам и такива. И не мисля, че като цяло правят изключение от правилата, които съм очертал. Вярно е, че моделите от страниците на мъжките списания имат по-различна ценностна система. От друга страна, уверявам те, и останалите, тайно или явно, се идентифицират или им се иска да се идентифицират с тях…

    В текста обаче не става въпрос само за това какви са жените, а и какви сме ние, мъжете.
    Жените… каквито-такива, те едва ли ще се променят като природа. Въпросът е ние как гледаме на всичко това, какво можем да приемем и какво – не.

    Коментар от Георги Неделчев — април 24, 2008 @ 3:46 pm | Отговор

  4. Shte si kupq vashata kniga!

    Коментар от Antoni — юли 11, 2008 @ 5:49 pm | Отговор

  5. Така е, и аз съм го забелязала. На жените им харесва да ги търсят непрекъснато, да им досаждат, всички около тях да разберат колко търсена е компанията им…
    Никой не тероризира смс-но обвързана жена, ако самата жена не е показала по някакъв начин, че има нужда от това, че й е приятно. Има ли тероризирана телефонно жена, значи тя си е оставила много вратички, през които досадникът се опитва да проникне 🙂

    Коментар от Dara — ноември 27, 2008 @ 6:10 pm | Отговор

  6. Това не бях го чел.Интересни sms-вибрации.За себе си съм решил въпроса още преди 2 години.Просто апарата пое към контейнера.Защо ли ? Защото в разстояние на 4 месеца трима мои приятели се разведоха след кратки шпионски издънки в месечните си сметки.
    А за чата в Кюто изобщо не ми се говори…..

    Коментар от Вал — май 17, 2009 @ 2:52 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: