Моят живот в Плейбой

април 17, 2008

Да срещнеш Хю Хефнър

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:41 am
Tags: , , ,

           

Да срещнеш Хю Хефнър

 (откъс от книгата „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор“)

Независимо дали обичаме списания със снимки на разсъблечени жени или не, да срещнеш този човек си е събитие, което се помни дълго. В случая не само за мен, а и за всички останали плейбой-редактори от цял свят, които се бяха събрали в Барселона в късната пролет на 2006-а. Елитният хотел „Маджестик“ на булевард „Пасео де Грасия“, главната улица на каталунската столица, беше пълен със симпатични и не чак толкова симпатични мъже и жени, върху чиито ревери се мъдреха баджове със свещеното заешко лого.

Самият Хеф беше отседнал другаде, сигурно на някакво още по-специално място. Тази пролет създателят на Playboy беше на обиколка из Европа послучай 80-ия си рожден ден. Предишната му спирка беше Рим. В Италия през последното десетилетие не излиза тамошно издание на списанието, но това не означава, че империята на Хефнър няма бизнес там и че той не е популярен на Ботуша. Всъщност, този мъж е харесван и уважаван навсякъде. Рядък случай, в който всеобщата мъжка завист отстъпва пред респекта и симпатията.

И има защо. Лично аз се сещам за много малко хора освен Хеф (например Доналд Тръмп) които до такава степен да обединяват в себе си талант, бизнес-нюх, амбиции, щедрост и неизтощима енергия спрямо най-важното нещо, за което си струва да живее един мъж – жените.

Когато човек е надскочил още като млад комплексите си за малоценност и не се страхува да отстоява докрай принципите си, колкото и дръзки да са те понякога – това неминуемо печели всеобщо уважение. Дори и у онези, които обикновено са имунизирани срещу това чувство.

Бях чел за Хефнър какво ли не, знаех всевъзможни детайли от биографията му. Давах си и сметка, че срещата ще бъде тип „туристи от Европа се щракат с холивудска знаменитост“, но въпреки това се вълнувах. Същото изпитваха и повечето ми колеги. Даже някои от американците – редактори и сътрудници от подразделението Playboy International в Ню Йорк. Те се виждаха със своя работодател и идол в живота твърде рядко, максимум веднъж годишно.

И ето го Хеф, идва да се види с международните редактори в конферентната зала на „Маджестик“. Разбираме, че се задава, по оживлението между американците, които комуникират с неговите придружители чрез радиостанции.

Влиза в хладния салон, където го чакат около двеста души. Облечен е с култова риза с къс ръкав, чийто десен е съставен от кориците на американския Playboy, и най-обикновени дънки. Не носи никакви бижута и аксесоари, с изключение на скъп, но дискретен златен часовник с класически римски циферблат и черна каишка. Охранява го само един бодигард – внушителен негър, който се настанява незабележимо на един от първите редове. На президиума пред Хю има само бутилка минерална вода и чаша.

След кратко негово встъпление започваме да му задаваме въпроси. Хеф отговаря стегнато и духовито. Не си придава важност. Не говори със самочувствието на човек, който знае всичко и който сега ще ни открехне на неща, за които не сме и подозирали. Не пропуска нито един шанс да се самоиронизира. Отново повтаря прочутия си лаф „аз съм една от най-късметлийските котки на планетата“. Редакторите в залата го зяпат със смесица от възхищение, гордост и самосъжаление. Да, ние никога няма да имаме живота и легендата на този жилав старец. Но поне е хубаво, че сме се докоснали до нея.

 

Партито послучай рождения ден (такива той организира във всеки град от европейската си обиколка) е насрочено за същата вечер. Мястото е точно от другата страна на „Пасео де Грасия“ – трябва само да излезем от хотела, да пресечем булеварда, и сме в La Casa Battlo. Това е една от най-красивите сгради на Барселона, по външен дизайн на гениалния архитект Антонио Гауди.

За партито говори целият град. Спонсорират го „Алфа Ромео“, които показват новата си Brera във фоайето, и шотландското уиски Dewar’s, които също имат нов етикет за представяне и най-вече количества за изпиване.

Най-напред купонът е на партерното ниво. Именно тук се очаква да дойде и Хеф. Музиката е джаз на живо, питиетата – шампанско и вино. Мезета – хамон, който се реже директно от огромен бут в центъра на заведението, хлебчета с доматена паста и паеля. Може да е имало и други неща, но не съм ги видял и опитвал. Хефнър пристига заедно с трите си любими жени – Бриджет, Холи, Кендра. И трите му съквартирантки, излишно е да казвам, са ослепителни блондинки с големи цици.

Дават безброй интервюта и автографи във фоайето. Снимат се с кого ли не. Хеф този път е с черен костюм, а под небрежно разкопчаното сако се вижда разгърдена раирана риза със снежнобяла яка. Трите му спътнички са оскъдно, но стилно облечени. Сигурно ще минат години, преди блондинките в „Син сити“ или „Планет“ да се научат как се постига това.

Хеф сяда в сепарето, отредено за него и барбитата. Две от тях взимат чаши с шампанско, а третата – с червено вино. Аз съм любопитен какво ще пие нашият човек и надничам иззад раменете на други щастливи редактори, които зяпат към сепарето. Е как какво ще пие – „Джак Даниълс“, естествено. Сипва си го директно във високата чаша с пепси.

Ако мястото не беше Casa Battlo в Барселона и това не беше Хеф, а някоя мила родна знаменитост в сепаретата на Plazza, щеше да пие демонстративно най-малкото „Джони Уокър“ със син етикет. Или не знам си какъв отлежал джак. И Бог знае какви още стойки щеше да чупи. А барбитата щяха да се държат, все едно са хванали Господ за шлифера.

При стария Хю обаче няма такива работи. Никакви излишни демонстрации, на нищо. Ако не броим заешкото лого върху салфетките и върху всяка от стотиците шоколадови тортички. Бъркалките за коктейлите също са украсени със заека с щръкналите уши. Общо взето това са единствените индикатори, че в легендарната Casa Battlo се е събрал елитът на световната медийна империя Playboy.

Из тълпата щъкат звезди от корицата на испанското издание. Едно от момичетата е само по бикини и боди-арт, а над гърдите й със сини букви е изписано Happy Birthday, Hef. Той позира с нея за десетките насочени фотоапарати. Минути по-късно същото прави и вашият смирен разказвач.

Сред най-впечатляващите жени на купона е мургавата Ракел Керо – испанска мулатка, която е била на корицата на тукашния Playboy преди 2 месеца. По-късно в хотела щях да вляза в Интернет и да търся информация за нея. Намерих доста интересни неща, включително и клипове от испанско тв шоу, в което тя направи пълен стриптийз.

Снимаме се и с Ракел. За съжаление, английският не е нейната стихия. Или просто си е такова момичето, мълчаливо. Разменяме само по няколко реплики.

Със символичното разрязване на малка торта от Хеф официалната част от рождения ден приключва. За всички е ясно, че той и барбитата няма да останат дълго в Battlo. Но купонът тепърва започва. Преместваме се на долния етаж, в сутерена, където откриваме съвсем прилична дискотека, заредена догоре с Dewar’s. Един от американските редактори броди с огромна кутия пури и предлага на всички. Почти никой не пропуска да си вземе, защото веднага става ясно, че пурите не са какви да е, а специална хефнърска партида.

Тук е слязла и прелестната Ракел – отново се снимам с нея и отново провеждаме кратък разговор на минимален английски. Опитвам се да си представя как биха се държали момичетата от корицата на българското списание на подобно парти. Сигурно биха се притеснявали не по-малко.

Всъщност, тук е и основната разлика между нашето издание и испанското. В България на корицата позират сравнително популярни личности, може да се каже звезди от първа и втора величина. В Испания това е почти невъзможно да се случи. Там Playboy е третото или четвъртото по влияние мъжко списание. Испанците са преживели доста отдавна еуфорията от това да видят някоя известна жена гола. Така че до тамошната корица сега достигат предимно по-обикновени момичета, които тепърва започват своя път към славата. Именно такава е и мургавата, дългокрака и ослепително красива, но скучна Ракел.

Бюстът й е силиконов. Това да не ви е Мадлен Пенева, Албена Петрова или Николета? В западния свят е рядкост да видиш естествен бюст на страниците на Playboy.

 

Въздухът в дискотеката мирише на хубави пури. Диджеят се старае да угоди на всички. Уискито се лее чаша след чаша, наздравица след наздравица. Най-много пият поляците, румънците и гърците. Испанският главен редактор не смее да се отпусне – кой знае колко организационни грижи са му на главата.

Аз, Андрей и Мила сме умерено пийнали и щастливи. Запознали сме се с Хю Хефнър. Снимали сме се с него. Били сме цяла вечер под един покрив с най-късметлийския котарак на планетата.

Излизаме от Battlo доста след полунощ. Гледаме приказния шедьовър на Гауди, чиито осветени балкончета се взират в нас с огромните си „очи“.

По тротоарите и платната на „Пасео де Грасия“ работят колите за нощно почистване. Барселона е най-красивият, модерен и добре организиран европейски град, в който съм бил.

Нашият хотел е съвсем наблизо, а Хю Хефнър и блондинките сигурно отдавна спят, каквото и да означава това в случая.

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Супер статия.Мерси

    Коментар от Денис — август 22, 2009 @ 10:33 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: