Моят живот в Плейбой

април 3, 2008

Каталог за елитни компаньонки?

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:52 am
Tags: , ,

 Каталог за елитни компаньонки?

Винаги, когато на едно място се съберат думи като списание, „Плейбой“, жени и модели, у доста хора възникват куп въпроси. Наистина ли това е нещо като каталог за елитни компаньонки и проститутки? Вярно ли е, че можеш да си поръчаш всяко момиче от страниците на това списание? Възможно ли е модел да се появи в „Плейбой“, без преди това да е спала с когото трябва?

Сред народа се носят какви ли не митове и легенди по тези въпроси. Тази книга е едно чудесно място да бъдат дадени поне частично удовлетворителни отговори.

Не, списанието никога не е било и няма как да бъде каталог за компаньонки. Това, разбира се, не означава, че в него не са се снимали момичета, практикуващи или възнамеряващи да практикуват най-древната професия. Това обаче са съвсем различни неща.

Защо на списанието не му се налага да изпълнява функцията на каталог? Ами просто защото има достатъчно сериозен източник на печалби, за разлика от повечето наши модни агенции. За имиджа на „Плейбой“, особено като част от една световна империя, би било пагубно, ако подобни слухове за него (приемаме, че все пак е логично да се носят и такива) се окажат дори частично верни.

Тук няма да отрека, че на страниците му са се появявали компаньонки от високите ешалони на бранша. За повечето от тях не сме имали предварителна информация, че са такива. Пък и да сме имали, какво от това. Можело е да подозираме какво ли не за тях, но никога не сме можели да го докажем, освен ако не наемем частни детективски агенции.

Единични са били случаите, в които модели са признавали пред мен неща от сорта: „Аз искам да се снимам не заради парите, а за да си направя реклама. После знам как и откъде да изкарам пари“.

Имало е и случаи, в които някоя девойка най-напред започва кариера като модел, включително и в „Плейбой“, а после, след година-две, за нея се дочува, че е „излязла на пистата“.

И в двата случая обаче списанието не е и няма как да бъде първопричина и мотив за тези женски занимания. Както често обичам да казвам, ако някой изпитва влечение към определен тип дейност, малко неща и малцина могат да го спрат. Даже и да не си манекенка, модел, секретарка или преводачка – ако просто си материалистка и обичаш всячески, или поне някак си, да използваш нещата, които мъжете харесват у теб – това не те прави много по-различна от така наречените компаньонки.

Друг е въпросът, че много момичета намират удобно оправдание за тези свои увлечения именно в професията, която упражняват. „Аз не съм такова момиче принципно, но понеже съм манекенка, няма как…“. „От агенцията ме пратиха, не беше по мое желание“. „Изобщо не харесвам шефа си, но понеже ме е страх да не ме уволни…“ и така нататък и така нататък.

Често се случва и жени, упражняващи уж сериозни професии (журналистки, адвокатки, рекламни мениджърки, бизнесдами), да имат не по-малко компаньонски навици от манекенките. Когато ги чуете да заклеймяват твърде гръмогласно моделите като „леки момичета“, това в много случаи е проява на старата поговорка за крадеца, дето викал вижте крадеца. Или пък изява на най-обикновена завист – ако към тях няма засвидетелстван толкова силен мъжки интерес, колкото биха искали.

Но да се върнем на „каталога“ Playboy. На една от световните срещи на главни редактори на списанието, мисля че беше в Словения, разговаряхме с бразилския ми колега по темата. При тях било често срещана практика елитни проститутки да атакуват страниците на списанието с цел реклама. Попита ме дали е така и при нас. Отговорих му, че цялата секс-индустрия в България все още е на полу-аматьорско ниво и че няма никакви изградени традиции в тази насока. После попитахме един от редакторите на американското издание – изключително готиния достолепен мъж Джеф Коен – как стоят нещата при тях.

– Няма как да контролираме тези неща. Мащабите при нас в Щатите, както се досещате, са огромни. Не можем да държим сметка за това с какво се препитава всеки наш модел.

– А често ли се случва момичетата, които снимате, после да се прехвърлят към порноиндустрията?

– Да, има такива случаи. Не мога да кажа, че процентът е голям, но има. Един от примерите за това е Виктория Здрок – тя е украинка, заживяла в Америка още като дете. Стартира като модел именно в Playboy през 1994-а. После мина през „Пентхаус“, а в момента е едно от най-известните имена в порноиндустрията.

За да се стигне до мита „Playboy е каталог“ има поне още една сериозна причина. Жените в това списание са обект на мъжките фантазии. И да не са били доскоро, в момента в който се появят там – вече стават такъв. Представени са по най-добрия възможен и еротичен начин. Някои от позите са доста провокативни.

Всеки брой на списанието се обсъжда в мъжки компании. Ако случайно някой познава даден модел или пък за свой късмет е имал нещо по-конкретно с него – не пропуска да се похвали.

Читателките пък, защото има и такива госпожици и госпожи, понякога не могат да се въздържът от завистлив или злобен коментар към своя далечна позната, която с изненада са открили на същите страници.

Ето как, неусетно и полека, се стига до разпространеното сред народните маси и някои трудови колективи заключение, че списанието е каталог на жени по поръчка. Нещо като безплатните каталози, дето ни ги пускат в пощенските кутии.

От това обаче има още една последица, която напълно затваря кръговрата. Заради слуховете, че цялата работа е една антология от компаньонки, интерес към списанието все по-често започват да проявяват и съвсем истински такива! И са си прави момичетата – в тяхната ценностна система това списание е просто таванът. От „Плейбой“ по-нагоре, както би казал Големанов на Ст. Л. Костов – само небе. Затова и в един прекрасен ден сядат, и написват едно писмо до редакцията.

Има и такива, които не са компаньонки и никога не са били, но са убедени, че това списание ще се погрижи да сбъдне желанието им да станат такива. Случвало се е след края на някоя фотосесия, и след като момичето дори си е получило хонорара от нас, да ми се задава въпросът – и сега оттук нататък какво? „Нищо ли няма да правите с мен? Никъде ли няма да ме пращате? Ще ме оставите просто така да си тръгна?“.

Питам ги какво са очаквали от нас. И получавам отговори от типа „Ами да ме запознаете с някакви хора, да ми осигурявате някакви ангажименти, да ме свързвате с мъже, които питат за мен…“. Отначало ми ставаше смешно, но постепенно свикнах и престана да ми прави впечатление.

Няма да отрека – представите ми за голяма част от жените доста еволюираха, откакто се захванах с това списание. Професионалната принуда ме сблъскваше непрекъснато и фронтално с какви ли не прояви на меркантилност, безогледна амбиция, безхарактерност или просто лош морал, за който винаги ще се намери удобно оправдание.

Казано другояче – така нареченият каталог „Плейбой“ не е и не би могъл да бъде първопричината за разложението на нравите. Той просто е жадувано от мнозина извинение за него…

Advertisements

6 Коментари »

  1. Много добре написано, много ме радва как казваш истината, без всъщност да се ангажираш с твърдо мнение 😉 Само не знам защо не може да се пускат коментари в блога, доста често има неща, за които си заслужава да чуеш и чуждо мнение.
    Успех!

    Коментар от Ivo — април 3, 2008 @ 8:56 am | Отговор

  2. съгласен съм за коментарите в блога в блогспот,
    чета го от много време и мога да си представя колко по – интересен и динамичен ще бъде с коментари (та дори и те да се пускат след изрично одобрение на редактора – демек, строга модерация

    Коментар от fredy — април 3, 2008 @ 4:59 pm | Отговор

  3. Пичове,
    разбирам ви какво имате предвид, но не съм съгласен с вас. Първоначално другият блог си беше с коментари, напълно свободни. И какво да ви кажа – впечатленията ми не са особено ласкави. Нормалните мнения, които е интересно да прочетеш или от които може да се роди ползотворен спор, бяха единици. Преобладаваха хейтърски и злобни коментарчета. Затова и реших да ги спра генерално.

    За разлика от много други дневници в блогосферата, моят блог е далеч по-позитивно място, в което не бих искал да се толерира изливането на отрицателна енергия. Като гледам разни други блогове, те повечето функционират по следната схема: „1. Авторът оплюва нещо, каквото и да е то – явление, институция, човек – например, защо затварят улиците около стадиона по време на мач, или някакъв подобен тъпизъм. 2. Други хейтъри веднага се втурват да му пригласят. 3. Авторът се съгласява с коментарите на хейтърите и дава още примери, за които те са го подсетили. 4. Хейтърите се съгласяват с автора и добавят още примери. 5. Всички си лягат спокойни, че и днес са намерили какво да оплюят“.
    Така, междувпрочем, си вдигат и посещаемостта на сайтовете. „Вижте ме мене, аз имам изключително популярен блог!“. А истината е, че там влизат точно 10-20 човека, само че по 20 пъти на ден, за да си правят нещо като чат в коментарите отдолу. Не, благодаря, това не е моята чаша чай, както би казал Фънки.

    В блог като Playboy Monitoring се публикуват доста фотосесии, при това преобладаващо на български модели. Повечето от момичетата не са професионални манекенки и имат нужда най-вече от поощрение и в никакъв случай от грубости. Но като имаме предвид масовата практика да се злобее и завижда, нали си представяте на какво ще заприличат коментарите под някои от публикациите?
    Да, вярно е, че бих могъл и да си играя да ги модерирам. Но нямам никакво желание дори за секунди да се сблъсквам с този негативизъм. Не искам изобщо да го поощрявам. По-добре да загубя 2-3 ценни коментара, отколкото да давам надежди на поредния анонимен завистник или хейтър, че може да си излива душицата чрез компютъра си. Да си я излива някъде другаде.

    Playboy Monitoring и така си има достатъчно висока посещаемост – по около 1000 уникални посещения дневно. Освен това, той е не просто личен дневник и място за размисли, но и в по-голямата си част информационен сайт, агрегатор на интересни линкове и снимки.

    А ако някой има нещо интересно да сподели, не съм си скрил нито айсикю номера, нито скайпа. В случай, че е достатъчно интересно и полезно, никога няма да се поколебая да го направя всеобщо достояние.

    Поздрави на всички!

    Коментар от Георги Неделчев — април 3, 2008 @ 6:04 pm | Отговор

  4. Еваларката, убеди ме. Много добре обосновано и абсолютна истина, просто not your cup of tea 🙂 Коментарите ти за МИ винаги са много добри и на място, btw

    Коментар от Ivo — април 4, 2008 @ 12:19 am | Отговор

  5. и мен ме убеди 🙂 успех, и не спирай с това, което правиш

    Коментар от fredy — април 9, 2008 @ 3:52 pm | Отговор

  6. И докато сме на тази тема: http://www.escortbg.net – Най-добрите компаньонки и не само 😉

    Коментар от Мартин Тодоров — септември 22, 2009 @ 10:52 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: