Моят живот в Плейбой

април 1, 2008

Вторият Playmate-конкурс – откъс от книгата „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор“

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 3:47 am
Tags: , , ,

dscf0061.jpg  imgp4449.jpg  albena.jpg maria_celkinska_2nd.jpg doly_dimitrova_3rd.jpg denica_stoyanova_rusalka_prize.jpg dscf0267.jpg

Вторият Playmate-конкурс

13 юли 2005

Беше един доста дързък и амбициозен проект. На открито, в центъра на София, точно под кубетата на катедралата „Св. Александър Невски“. Периодът на дъждовете продължаваше и нямаше никакво намерение да спира. Щяхме ли да имаме късмет и да се радваме на поне няколко часа суша?

Подготовката, благодарение на домакините от „Планет“ и продуцентите от „Глобал филмс“, беше на ниво. Черното спортно „Субару“, предназначено за победителката, събираше погледите на всички. Зад него беше сцената, увенчана с прословутите заешки ушички, а най-отзад – осветената църква.

За щастие, дъждът спря точно навреме, за да започне конкурсът и телевизионният му запис. След миналогодишния токов удар в „Макси“, този път си бяхме взели поука и нямахме никакво намерение да излъчваме директно в ефира.

Мадлен, в качеството си на миналогодишна „Мис Плейбой“, трябваше да седи до мен в журито. Закъсня ужасно. Шоуто вече беше започнало, камерите снимаха, Зуека и Рачков обявяваха един по един журиращите. Скоро щяха да стигнат и до Мадлен, а столът й зееше празен.

Ето, обявяват и моето име. Аз кимам с глава и в този момент тайно се надявам да снимат в едър план, за да не се вижда празното място до мен. Вече си мисля как ще се наложи спиране на записа, или просто ще обявят името на Мадлен без да я показват по телевизията.

Но ето я, тя връхлита, в същата секунда в която Зуека казва „Мадлен Пенева!“. Облечена е в шармантна червена рокля, къса и с деколте. Маха към водещите и към камерите, широко усмихната и люлееща цици така както само тя умее.

– Хайде бе Мими, къде се бавиш… – гълча я после полушепнешком.

– Ох, Жори, задръствания, а и докато намеря къде да паркирам…

– Еми ти не се отделяш от тази кола. Мислех че така и няма да дойдеш. Много хубава рокля, браво.

– Харесва ли ти? Специално си я купих днес за конкурса, от Morgan.

– Харесва ми естествено. Ех, Мими, Мими, къде те намерихме такава…

– Ех, Жори, Жори. Поръчай ми едно мохито…

Конкурсът протича според очакванията ми, но все пак и с някои изненади за мен. Албена, която е с номер едно заради подреждането по азбучен ред на имената, се представя триумфално. Няма по-амбицирана участничка от нея. За сметка на това шматките Деница и Ивета дефилират като паднали от Марс. Те са две от най-хубавите и чаровни момичета, но някак си не се усеща мотивация да спечелят. Две истински гостенки от Космоса. Особено Деница, която изглежда по-дългокрака и красива отвсякога.

Впрочем, с тоалетите, които им е измислила стилистката Кремена Халваджиян, всички изглеждат много добре -високи, стройни и спортни.

Голямата изненада е миньончето Мария. На сцената, качена върху високи токчета и отделена от останалите участнички, не си личи нито че е по-ниска от тях, нито че не впечатлява с гръдна обиколка. Усмивката й е ослепителна, а контактът с публиката – като на холивудска звезда. Намигва наляво, намигва надясно, извива тялото си като професионална танцьорка, каквато всъщност не е и никога не е била. Марийка е от Видин, но е студентка във Варна. На финала попадна в последния момент, след като една от другите одобрени участнички се отказа от участие.

Повечето членове на журито са запленени от сладката Мария и така тя се издига чак до второто място в крайното класиране. Трета остава софиянката Доли – с пищен естествен бюст, малко дупе и обиграни маниери на стриптийзьорка, каквато всъщност и е.

Моята Деси е някъде в златната среда. Представя се добре, със самочувствие. Хубава стойка, уверени жестове, арогантна усмивка. На фона на останалите момичета изглежда повече като екстравагантна манекенка, отколкото като модел от „Плейбой“.

След конкурса се събираме в „Шугър“ под колоните на „Графа“. Само там ще се намерят достатъчно места за голямата компания, която се очертава да сме.

Има и сърдити момичета. Едната от трите стриптийзьорки ми се обажда по телефона, за да ми каже, че е разочарована от класирането. Според нейните приятели тя заслужавала да е поне в тройката.

– Муци, а ти какво очакваш да ти кажат твоите приятели? Че не си заслужавала ли? Приятелите са точно затова.

– Според тях съм се представила много добре.

– Така е, но и другите също се представиха. Никой не е казвал на журито как да гласува, така че не виждам на кого можеш да се сърдиш.

– Разочарована съм. Няма да идвам в „Шугър“. Приятно прекарване.

– Ами добре тогава, съжалявам.

В клуба е полупразно, което ни позволява да окупираме изцяло единия бар и да се развихрим. Поръчал съм един литър „Джак“, един литър „Джони“ и един литър „Абсолют“, плюс мартинита и шаркове за някои от девойките.

Къркеланов също е тук, и той като мен си е отдъхнал след напрежението около конкурса. Видимо доволен е от избора на победителката, аз също. Самата Албена все още не може да повярва какво се е случило. Гледа ме с някаква смесица от уважение, възхищение и неудобство. Също така и прелива от любов към Деси, която, о каква изненада, не е била фаворизирана от главния редактор и журито.

– Видя ли сега, Албенски – ти, дето се съмняваше, че конкурсът ще е обективен?

– Кога съм се съмнявала бе, Жоре?

– Хайде, хайде. Съмняваше се, знам аз. Мислеше си че има някаква шашма, понеже никой не те закача и никой не води тайни преговори с тебе.

– Ха ха.

– Смей се, смей се. Сега ще пиеш по един шот за всеки път, в който през главата ти се е прокрадвала мисълта, че победителката е нагласена. Предстои ти да изпиеш доста шотове!

Напиваме се зверски. Мадлен прави снимки с нейното апаратче, Деси – с моето. Къркеланов позира с предишната и новата „Мис Плейбой“. После аз, после и колегите ми от списанието. Пристига и някакво гадже на Мадлен. Този не се задържа много дълго при нея, а и не заслужаваше.

По някое време излизам навън да търся банкомат, понеже в клуба не приемат кредитни карти. Олюлявайки се по тротоара на „Графа“ усещам, че отдавна не съм се натрясквал така…

………………………

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: