Моят живот в Плейбой

март 18, 2008

„По-добре с Парис в „Хилтън“, отколкото с Венета в Райково“

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:24 am
Tags: , , ,

По-добре с Парис в „Хилтън“, отколкото с Венета в Райково

Нов разговор с водещия на Big Brother и „Стани богат“ Ники Кънчев

– за „димитровките“, Пипирудата, телевизионния бизнес, Кеворк Кеворкян и момичетата от Playboy

(The Playboy Interview #34, януари 2005 )

 Ники Кънчев

(Ники Кънчев в cameo-роля от DVD-филма на Васил Къркеланов и Ирен Леви „Playmate България 2005 „)

Най-напред – бърз обзор на ситуацията 33 месеца след фундаменталното интервю на Ники Кънчев за първия брой на Playboy.

43-годишният енциклопедист от Червен бряг продължава да бъде една от най-големите звезди на българската журналистика, за да не кажем дори най-голямата. Води три предавания (две по Нова телевизия и едно по „Дарик радио“) и продуцира четвърто („Рекламна пауза“ по Канал 1). Пише умни статии в списание Grazia, което ние от Playboy обичаме да следим изкъсо. Не пропуска футболно и баскетболно дерби, разцъква мачлета със стари авери (хоби, което аз лично никога няма да се науча да разбирам – б.а.), обхожда всички по-интересни светски събития (с поредната тарикатска шапка с козирка, нахлупена на главата). И той като мене трупа колекция от компактдискове, за чието изслушване ще му бъдат нужни към 150 години живот. Продължава да се кефи на „Ю Ту“ (сори, пич, тук винаги ще си фен №2 у нас, знаеш кой е номер едно!), „Инексес“, „Депеш“, „Бон Джоуви“, „Металика“. Следи под лупа българската поп-сцена (дори само заради дадения тласък в кариерата на Вики от „Мастило“ си струва да му правим евала години наред) и винаги гледа да помогне с каквото може. Понякога дори е прекалено добронамерен и позитивен – до степен да се оставя да го използват и такива, дето не заслужават.

За мене лично Ники, когото познавам от над 10 години, ще си остане завинаги образец за „свестен пич“, който никога не забравя откъде е тръгнал, но и никога не се задоволява само с постигнатото дотук. Ще го помня дълго и като човека, с когото преди години заедно ухажвахме прекрасните момичета от офиса на „Вирджиния рекърдс“. А може би най-вече като една от малкото български знаменитости, които умеят да се кефят на чуждите успехи не по-малко, отколкото на своите собствени.

– Кънчев, минаха почти 3 години от първото ти интервю за Playboy. Сега си още по-голяма звезда оттогава. Как го постигаш?

– Моля? Как постигнах тези успехи, ли? Ами искаш ли честно? Точно благодарение на това първо интервю в Playboy. След него хоризонтите се разшириха, крилете ми станаха турбо и полетях… Сега искаш ли още по-сериозно и честно? Именно в това първо интервю за вашето списание Нойзи успя да ме накара да кажа неща, с които затвърдих едно изключително важно качество в съдбата си – да бъда естествен. И то 3 години преди старта на Big Brother и повелята да си естествен, за да спечелиш 200 000.

Без майтап, това интервю още се цитира и от приятели и от непознати, които са били впечатлени, а и захранва с темички и досега доста жълти вестници. Това също е оценка за това, което сме казали вътре.

Връзкар си беше, връзкар си и остана. Кой знае какво пък ще ти се случи след сегашния ни разговор. Кои са най-значимите промени в живота ти от онзи април 2002-а до днес?

– Получих титлите „Нашият по-интересен учител“ и „Нашият образцов брат“.  Връчиха ми ги учениците от Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев. Правили са анкета в цялото училище за най-успешна медийна личност и… така. Едно от децата посочило като основание: „За разлика от нас, Ники Кънчев винаги си знае уроците“… Ето на това му викам значима промяна.

Истерията по „Биг Брадър“ като че ли остави на заден план „Стани богат“. Ти самият не се ли чувстваш разтроен между двете шоута и работата си в „Дарик“? В кое от всичките кресла се чувстваш най-комфортно и защо?

– Не, не съм разтроен, разстроен съм. Но се лекувам. Предаванията са адски различни и в това е предизвикателството. Много ми е интересно навсякъде. Естетически, стилистично и журналистически и трите неща са бая далеко едно от друго. Донякъде се допират само „Купон на изток от Рая“ по „Дарик“ и Big Brother live, където задавам свободни прокиращи въпроси. „Стани богат“ е друга планета и е от друга планета – след края на този Big Brother той ще се върне на екран три пъти в седмицата – вторник, четвъртък и събота по един час. И Бигчо и Богатчо обаче направиха революция – в показването по телевизора на нови, нестандартни, съществуващи в някаква паралелна реалност хора: едните – умни и расъдливи, другите – мега-естествени и играещи себе си.

Иначе се изморявам много. Ако отстрани изглежда, че съм всеяден – I’m sorry but I am. Всъщност съм най-добър в спорта.

– Сега сме точно по средата на първата бигбрадърска кампания. Развитието на събитията дотук съвпада ли с очакванията ти? Какво те изненада най-много в тези първи 6 седмици?

– Постоянно чувам около мен хора, които си мислят, че знаят какво ще се случи утре. Е – не знаят. Играех си спокойно футбол на игрището на Любо Пенев и изведнъж ми звънна телефонът. След 3 часа бях в костюм, а Димитър си тръгваше по свое желание. После дойдоха алкохолните изцепки на Найден и Гроши и пак настъпи непредвиден екшън. Голяма изненада е този Найден. Изпрати „Духалите и обратно“ всички завършили ВИТИЗ, НАТФИЗ или каквото и да е образование в България. Включително и мене. Седна при изгонването в студиото и почна да ми чете текта от аутокюто… Е нема такъв пич. Кефя му се максимално. Фаворит ми беше и Митьо, който извади Пищова и видяхме четвъртата серия на Naked Gun 35 и 7/8. Очаквах повече от него като бисексуален – да оплете и жени и мъже като паяк в мрежите си. Но Димитър не издържа психически.

Изненада ме и „смешният плач“ на другите правещи телевизия в България, т.нар. конкуренция. А га ядоа кифтетата на диджей Дамян не риваа… Но не ми се говори много за това, защото тези, които управляват телевизиите у нас, просто не са в час. Може би са затрупани и вглъбени във финансирането на медиите си, но им убягват детайлите, хората, талантите. Жоро, мога ли да те използвам за един пример?

– Давай, сега ти е паднало.

– Ами аз от 10 години насам знам, че ти си човек, който би правил най-интересното кинопредаване в България – било като водещ, продуцент, мениджър или т.н. Бъкан си с кинофакти, данни, съпоставки, прогнози, втори планове в киното, биографии на режисьорите, актьорите, препратки вътре във филмите, киноцитати от филм във филм, класации. Аз съм усетил това в 3 наши разговора и в 5 твои статии – особено в онази от едно време, в която обясняваше защо на някой филм, и то холивудски, отвреме на време отгоре на кадъра се подава микрофон. В зала 1 на НДК. Това съм усетил аз, който съм шеф на водопад и на себе си. Ами тези тв босове къде са?! Защо не се възползваха по някакъв начин от тебе още навремето? Най-тъпото е, че дори и да си бил събрал смелост да се докопаш до някой от тях, който ще ти отдели половин час, разговорът щеше завърши с: Ок, готин си, ама си намери спонсор, продуцент и т.н.

Недей, че замалко да се разчувствам. Да се върнем на събитията около тебе в последните месеци. Разкажи някой куриоз, свързан с бигбрадър-истерията, нещо, което те е разсмяло.

– Ами плаках от смях на лафа, че на „лъскането на бастуна“ след Big Brother вече му се вика „Димитровка“. Отивам да си направя една димитровка! Ха-ха-ха! Чуй как звучи само – много по-добре от „злобарка“. Автор на крилатия лаф е Ники Николов, главен редактор на предаването. Иначе истерията си е истерия. В М Sat даже имат всяка сутрин предаване „Малката сестра“, в което обсъждат Big Brother. Гот е, особено някои от сестричките.

– Миналата седмица шоуто напусна един от най-колоритните участници – Стойка. Как си обясняваш, че в коментари из пресата и Интернет-форумите тя беше обявявана за почти сигурна победителка, и същевременно фокусира върху себе си толкова злоба от някои съквартиранти, висок негативен вот от публиката?

Стойка е за отделно интервю на тези страници. В рубриката „Пипируда на месеца“ или още по-мащабното „Пипируда на републиката“. Стойка е ярък образ, безподобен, и затова концентрира толкова злоба и подмятания. Иначе направи най-емоционалното и звездно излизане от Къщата. Затова, когато тя си тръгна, част от екипа пророниха по сълза. Аз също.

– И аз, честно казано. Слушай сега една моя теория. Според мене, евентуалните победители в „Биг Брадър“ могат да бъдат три основни типа. Първи тип – противоречиви фигури, които обаче правят шоу, влизат в конфликти и нонстоп са интересни за гледане. В тази група условно слагам Найден, Димитър и донякъде Здравко и Анелия. Вторият тип са участници като Виктор, Зара, Мариела, Тихомир и Алиджан – по-сдържани натури, които обаче не фокусират върху себе си толкова много неприязън вътре и вън от къщата. Третият тип възможни победители аз наричам „трогателни“ типажи – Стойка, Гроши и донякъде Силвия-Александра и Маргарита – най-обикновените хора, от народа, които имат куп недостатъци, но по някаква причина успяват да станат симпатични на мнозина. За тези хора дори самото участие в шоуто е невероятен трамплин и повратна точка в живота. Трогателните победители вече изгърмяха, остават само шоу-типажи и хора на разсъдъка. Ти как мислиш – какъв човек ще победи?

– Аз ще изведа друг основен тип съквартиранти. Това са „Дразнителите“ – Димитър, Найден, Алиджан, Маргото, Анелия. Цветни типажи, които имат мнение по всички въпроси. Можем да ги наречем и „Коментатори“. Те обаче са в губеща позиция и във вътрешния кръг и във външия. Появат ли се на елиминация си заминават директно. Победителят според мен ще е между другите. Тихите води. Ненатрапчивите сенки.

ОК. Ще видим. Не можах да си пробутам теорията, но както и да е.

Еми… по твоята класификация ще е от втория тип – от „разумните“.

Какви бяха твоите лични прогнози относно това дали ще има секс в къщата? В интернет-форума един посетител ерген беше обявил, че ако никоя от дамите не бутне на никого, ще си промени мнението за нежния пол и дори може да си помисли дали да не се ожени. Явно обаче ще си остане ерген поне до следващата кампания…

– Проблемация със секса ли има този ерген, немоъ да разберъ? Не бодва ли достатъчно, не мушка ли, не заравя ли кокалчето в съседната градина?

На трибуните на баскет-срещата „Лукойл Академик“ – „Рефлекс Белград“ един пич се провикна: Абе Ники, кога ще има секс вкъщата? И аз на прима виста му отвърнах: Ами трябва аз да вляза вътре. Преди изгонването на Стойка шефът на „Труд“ Тошо Тошев пък ми каза да спрем да гоним жените, защото ситуацията става много мъжка и на мен ми хрумна един начален анонс: Здравейте, скъпи зрители, вие гледате Гей Брадър… 

Питах Нед и той отговори положително, че е успял да паркира розовия кадилак във варненския гараж, но явно обича бързите скорости човекът…

Хаха, явно. А как притежателите на оригиналния лиценз – холандците от „Ендемол“, коментират първата българска кампания? Изненадани ли са от нещо, или може би от нещо са недоволни? Казвай си всичко веднага, за да не те обработвам както Майкъл Медсън обработваше ченгето в Reservoir Dogs.

– Изненадани са супер приятно. За 50 дни в Българския Big Brother се случиха неща, които в другите бигбрадъри по света са се случвали в течение на няколко тв сезона. Но нали такива са заветите на водачите ни – в родината нещата да се случват за дни, докато на другите са им необходими десетилетия и столетия.

Промениха ли се някакви твои представи за живота и за хората след старта на това шоу у нас?

– Да. Главно в телевизионнен аспект. Първото предаване у нас, в което никой не ти казва, препоръчва, сочи и коментира кой от героите да си харесаш и защо. Просто си избираш един или няколко и започваш магнетично да ги следиш.

Какво мислиш за явленията, които „Биг Брадър“ успя да легитимира и официализира у нас – воайорството, ексхибиционизма, хомосексуализма, поп-фолка, мекия провинциален говор?

– Ми дай идно по идно, аз ни съ притеснявам да ги коментирам тия работи. Почвам изотзаде. Заради Стойка силно е намялал притокът на туристи към Пловдив и общината там е била в паника. Силвия-Александра се потресе, като се видя и чу отстрани какви ги плещи. Преди това ни потресе нас. За мен мекия провинциален говор беше чаровно и мило нещо, но просто не можах да повярвам че на територия 550 на 400 км, колкото е България, могат да съществуват такива защеметяващи правоговори. Звучеше ми като чужд език. Поп-фолкът така или иначе си съществува. Но неявяването на Азис в студиото, за да защити пред феновете и обществото Стойка, която пък защитаваше поп-фолка в Къщата, показа, че чалгаджиите все още ги е бъз. Хомосексуалният Димитър пък си го отнесе подобаващо от Найден и Алиджан, а и от зрителите. Същият развяваше и знамето на ексхибиционизма. За воайорството не мога да говоря, не го усещам – имам нормален полов живот и гледах на предаването като на шоу. Но пък понякога си казваш:Тази става! Това воайорство ли е?

– Май да. Нищо де. Представи си сега, че трябва да събираш съквартиранти за една celebrity-версия на „Биг Брадър“. Кои български звезди вкарваш вътре?

– Тити Папазов, Боби Турбото, Урсула, Благо Георгиев, Део, Нико Тупарев, Дучето за да грее вътре пак червената фланелка, Елин Рахнев, Теди Велинова, гаджето ми Даниела, защото е влюбена в Big Brother, Майкъл Капустин, Стойка. Станаха ли „Мръсната дузина“?

– Да. За цесекарството ти се чудя на акъла, но иначе – добър избор. Малко прекали с мъжете за сметка на жените. Сега да поговорим малко за блондинки. Какъв тип руса прелест би предпочел – наивна, простодушна и секси – като Парис Хилтън, или умна, отракана и недостъпнакато Венета Райкова?

– По-добре с Парис в „Хилтън“, отколкото с Венета в Райково.

Аз не бих върнал и Венета в „Хилтън“, или пък Парис в Райково, но това е друга тема. Преди малко споменахме „Дарик“, да се върнем пак на това. Ти водиш „Купон на изток от Рая“ от самия старт на това радио. То става все по-влиятелна медия у нас. Скоро бях на „Дондуков“ 82 за едно интервю и атмосферата ми се стори все така купонджийска, но и по-отговорна някак си. Как се развиват нещата там, да очакваме ли някакви промени в твоето предаване?

– „Дарик“ си е „Дарик“, част от моя живот! Като наркотик е – понякога съм зверски уморен, но въпреки това отивам и след предаване съм отново горе на черешата! Магия някаква. За 12 години там (което си е един пилотски трудов стаж и после ги пенсионират) съм преживял много от най-reality моментите в живота си. Там се влюбих истински. А иначе радиото прогресира и в национален мащаб, и в творчески. В същото време екипът е уникално млад и диша свободно.

– Кои са най-натоварените ти дни от седмицата и как протичат?

– Понеделник – Big Brother live, вторник – номинации в Къщата, сряда – почивка, четвъртък – 2 предавания в Дарик, петък и събота – снимки на „Стани богат“, неделя – подготовка за живото предаване, понеделник – живо предаване. Вторник – номинации, сряда – почивка. Е, всяка сряда ли ще почиваме?!

– Опиши любимия си почивен ден, ако изобщо има такъв.

– Както е написала една от съквартирантките в анкетната си карта: „Обичам да ходя да тичам“. И аз така – ходя, а отвреме на време и тичам.  С приятели – плажен или планински волейбол. Пътувания с Джиджанчето, Вели, Теразини и цялата компания – яко пътешествия. Със Сашо Жеков или с Иво Райчев от радио „Гонг“, с разговори за спорта и живота, със Сашо Везенков – лафове за баскета и живота, с цесекарите – ясно е за какво!

– Кога за последен път изпита екстаз от нещо?

– Когато изпързалях Стойка в студиото на Big Brother Live да каже пред всички пак какво, аджеба, гонеше да спасява в джакузито. Някъде от безбрешната й душевност излетя нагоре трогателното: Пипируда! И аз изригнах вътрешно…

– С коя от всичките cover stars на българския Playboy би искал да прекараш поне една нощ?

– С пионерката, първата от онзи исторически априлски плейпленум, Юлияна Кънчева, не мога – сестра ми е. (Хайде сега ходи да обясняваш, че нямаш сестра! – бел. ред.). За Катето Евро нямам още достатъчно евра, но събирам още от времето, когато се казваше Рени. Между Нина и Николина все още не мога да избера. Бих бил един пламенен Каравелов с Карабелова, с Вълчанова – гладен вълк, и доста здрав с Вили Здравкова. Не съм бил в Лили, но съм бил в Ел Ей и там съм бил с първата легендарна българска следа в иконата Playboy Соня Васи. Виж, със Сончето верно сме нещо като брат и сестра. Някои от най-яките си предавания в „Дарик“ съм правил именно с нея. Тя ме запозна със Стефани Чао и аз въобще не исках да й кажа чао, но се наложи, когато ми каза че гаджето й е Диджей Мъгс от Сайпръс Хил. И вие, гадове от българския Playboy, сте я снимали Стефчето, нали? Е, покажете я на хората, де! Нататък – Чичовата Мадлен съм я избирал лично в конкурса за плейметки, с мулатката Цвети (корица от март 2004) сме били тримата – аз, тя и ти… в колата ми. С Ваня Щерева сме се разбрали отдавна да го направим по цесекарска линия, с другата Щерева Бойка – също, още от времето на „Златният Орфей“, ама тя вече стана Би, а аз си останах правопропорционален…с Ах, Диана, ох, сексигри Любенова, уф и аз свърших, докато се заиграем. Това е за Кориците с циците, сега – за момичетата на месеца. С мис юли 2003 година веднъж през август 2003-а….

– Ясно. Изброяването ще продължи в следващото ти интервю. А Стефани Чао наистина сме я снимали и в най-скоро време ще покажем какво ни отстъпи временно Мъгс от „Сайпръс Хил“.

Кажи сега кога ще станеш водещ на „Всяка неделя“.

– Трябва да родя и изрека в ефир още много кънчевизми, за да започна да кеворкирам. Имам какво да уча. Пък и Кей Кей (Кеворк Кеворкян – б.а.) е в суперформа напоследък.

– А на „Шоуто на Слави“?

– Утре вечер. Но без вицове, моля. Пробвал съм и не мога да ги разказвам толкова готино.

Advertisements

6 Коментари »

  1. Тоя мазняр ники кънчев не мога да го дишам, честно…

    Коментар от longanlon — март 18, 2008 @ 9:58 am | Отговор

  2. Интересни статии, интервюта и спомени. Не ти ли липсва като цяло преживяването, или простотията си е оставила своя отпечатък?

    Коментар от Kamen — март 18, 2008 @ 12:34 pm | Отговор

  3. Камене, нормално е някои неща да ми липсват, но така е винаги когато човек се раздели с някакъв период от живота си. Решавайки да си тръгна обаче, съм преценил че така ще е по-добре. По-важни неща от подобни преживявания са възможността за развитие и усещането за свобода. А за преживявания никога не е късно и те никога не се губят…

    Коментар от Георги Неделчев — март 19, 2008 @ 4:16 pm | Отговор

  4. Готино заглавие.

    Коментар от UZUMAKI — март 19, 2008 @ 11:21 pm | Отговор

  5. Жоро някъде беше засегнал въпроса с напускането на Плейбой но така и не го доразви.Мисля че е време да пуснеш една по дълга клечка по този въпрос тук във блога преди да си разкрил цялата история в книгата.

    Коментар от Atlantis — март 20, 2008 @ 3:37 am | Отговор

  6. Atlantis, може би е най-добре да цитирам обяснението, което дадох в другия си сайт – http://bgplayboy.blogspot.com точно преди една година, на 19 март 2007-а:

    „Оставката ми като главен редактор на Playboy влиза в сила от 1 април.
    Подадох си я, след като определени мои условия не бяха удовлетворени от гръцките издатели. Прецених, че развитието ми като шеф на това списание е достигнало точка, отвъд която трябваше или да получа нови права и отговорности, или постепенно да започна да се примирявам с тенденцията на засилен контрол и силно комерсиализиране на редакторската дейност.
    След като поставих този въпрос с нужната сериозност, той не получи отговор, който да ме задоволява.
    Ето защо реших да напусна и не мисля, че съм постъпил неправилно. Работата като Playboy-редактор далеч не е само суетата да се хвалиш с нея и да бъдеш лице на това издание. Тя трябва преди всичко да бъде изпълнена със съдържание, с поне частична свобода на взимането на решения, както и с нужния авторитет – както вътре, така и извън издателската компания.“

    Казано с други думи – напуснах, преди да съм загубил удоволствието да отивам с кеф на работа и със същия кеф да си я върша. А и 3 години и половина са предостатъчен срок. Обикновено след такъв период от време е нужна някаква промяна. Или получаваш нови права, отговорности и доверие в досегашната си работа, или я сменяш.
    Доколко съм бил прав да настоявам за тези неща и доколко са били прави издателите да не удовлетворят исканията ми – нека хората преценяват сами. Аз не съжалявам за оттеглянето си. А и ако не се бях махнал, нямаше да мога да напиша тази книга, нали? 🙂

    Коментар от Георги Неделчев — март 20, 2008 @ 3:51 am | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: