Моят живот в Плейбой

март 17, 2008

В транс

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 7:28 pm
Tags: , ,

 В транс

(редакционно интро от Playboy #23, февруари 2004)

Последният месец лично за мене премина в нещо като транс. Не става въпрос за резултата от неколкократното гледане на Kill Bill, новия филм на Куентин Тарантино. Не е и заради маратона от празници, по време на който прекалих с каквото трябваше, но най вече с Jack Daniel’s, нито пък е свързано с лудницата покрай преместването ни в новия прекрасен офис.

Ще ви опиша накратко симптомите, а вие сами преценете кога за последен път ви е сполетявало нещо подобно.

Преди всичко е едно особено състояние някъде в корема. Чувстваш как периодически конвулсивно се свива. Или как през него преминава някаква вълна, обикновено от горе надолу – странна смесица от смътно предчувствие, копнеж, страх и усещане, че с тебе се случва нещо особено.

Ако попиташ кардиофизиолога от Мичиганския университет Ричард Мос, ще ти каже, че в такова състояние човешкото сърце бие по-учестено от обикновеното – и сигурно е вярно.

Дисплеят на мобилния ти телефон е фетишизиран. В по-новите модели на Siemens пристигнал sms или неприето обаждане (докато си бил в банята, примерно) се отбелязва с малка стрелка в долния ляв ъгъл. Ето тази стрелка е най-често фантазираният от тебе обект. В съзнанието ти тя съществува много по-често, отколкото в реалността, и това е направо стряскащо.

В някои моменти от деня, неподатливи на систематизиране, имаш изненадващи пристъпи на непохватност. Тогава се чувстваш точно както в прогимназията, когато си преживял безкрайно дълги мигове на колебание – дали да целунеш Десислава, която седи на чина до тебе, без изобщо да ти пука каква ще бъде реакцията й, или все пак да се въздържиш.

Към работата си се отнасяш раздвоено. Понякога те обзема апатия, струва ти се, че нищо от нещата, които правиш, няма истински смисъл. Друг път изпадаш в пристъпи на ентусиазъм, чувстваш се по-мотивиран отвсякога да направиш нещо свястно, с което после да се гордееш.

Не зная дали всичко описано дотук ви е познато, но ако не е, уверявам ви, че е много хубаво.

Advertisements

3 Коментари »

  1. Жоро аз изпадам в състояния като твойто винаги в началото на пролетта и някъде около месец преди рожденният ми ден.Симптомите описани от теб ми се струват до болка познати и направо се вбесявам като дойде този период от годината.Какво да ти кажа циклофренията е пълна!

    Коментар от Atlantis — март 18, 2008 @ 4:21 am | Отговор

  2. Atlantis, много по-кофти щеше да е, ако не изпадахме в такива състояния.

    Спомням си, че когато това редакционно интро излезе, писателят Радослав Парушев ми написа един мейл, в който казваше горе-долу следното: „Много добре разбирам състоянието, за което говориш. Не съм сигурен обаче, че ние, писачите, трябва да се разкриваме дотолкова пред хората“.

    Аз пък мисля, че трябва. Исках читателите на списанието да са наясно, че редакторът е не само плейбой който се прави на джентълмен, гъзар и специалист по всичко, но и нормално човешко същество, което понякога оглупява от любов.
    За мен добрата журналистика е тази, която кара читателя хем да мечтае за някакъв друг свят, хем да се идентифицира до голяма степен с действащите лица в него. Този принцип, за съжаление, не се спазва от повечето главни редактори у нас. Или не пишат с достатъчно самочувствие и не те карат да мечтаеш да живееш техния начин на живот, или пък те отблъскват като някакво нищожество, което няма никакъв шанс да се доближи до тях, богоизбраните.
    Именно поради това и списанията им са толкова неуспешни. Но ако ги питаш – виновни са тъпите читатели, естествено…
    🙂

    Коментар от Георги Неделчев — март 18, 2008 @ 4:38 am | Отговор

  3. Жоро главната разлика между теб и останалие бивши и настоящи главни редактори е именно този блог.Хубаво е човек като теб да показва на читателите си че приемате и предавате на едни и същи вълни.Смятам че за сега се получава,за справка мога да посоча броя на посещенията в този блог.

    Коментар от Atlantis — март 18, 2008 @ 2:23 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: