Моят живот в Плейбой

март 17, 2008

Албена, една Playmate от „Хепи“

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 2:36 am
Tags: , , , , ,

  Албена, една Playmate от „Хепи“

Албена на плажа в “Русалка”  Албена на корицата на септемврийския Playboy #42, 2005 г.

Тук е и бъдещата „Мис Плейбой“ Албена. По онова време, разбира се, не знаем, че ще бъде новата победителка. Но още в първите секунди на кастинга Къркеланов много я хареса. Албена се превърна в негова любимка и имаше защо – не само заради уникалния си естествен бюст.

Тя се беше кандидатирала за снимки в списанието още миналото лято – малко след първия Playmate-конкурс. Беше изпратила снимки от морето, снимана по прашки сред едни камънаци. Кадрите бяха с много добро качество, почти професионални. Както разбрах по-късно, Албена помолила свой далечен познат фотограф да й ги направи специално за списанието.

Наистина впечатляващи гърди. За всичко останало мога просто да кажа, че беше ок. Повече от приемливо. Да кажем, че имаше нужда от малко фитнес.

Извиках я в офиса да поговорим. Трябва да е било някъде през септември 2004-а. Тоест, до въпросния втори Playmate-кастинг имаше почти 9 месеца.

– Албена, ти имаш сериозен потенциал за наш модел и те съветвам да се прицелиш по-високо. Да не избързваме засега с публикуване на твои снимки. Вярно е, че вторият ни конкурс е още далече, но ако започнеш да се готвиш за него още отсега, имаш всички шансове да се представиш много добре.

– Ами добре, аз също си мислих за този конкурс, след като гледах тазгодишния…

– Не очаквай да ти кажа нищо повече. Не зная какви са точно шансовете ти. Нямам представа какви други кандидатки ще се явят на кастинга. Може да има и много по-хубави от тебе. Ще кажа само това, че ако намерим цели 12 по-добри кандидатки от теб, значи ще се получи един наистина световен конкурс. Не се смей. По моя преценка си напълно достойна да бъдеш една от финалистките, а оттам нататък всичко е Божа работа…

– Добре, нави ме. Ще се готвя за кастинга за плеймейт-конкурса.

– Не е зле малко да наблегнеш на фитнеса.

– Да, знам, ще тренирам, обещавам.

– Откъде си и какво работиш?

– От Силистра съм. Работя като сервитьорка в „Хепи“, тук, в София.

– О, така ли? В кой ресторант? Ще дойда някой път да те видя.

– Ами заповядай. В ресторанта на „Раковска“.

През следващите месеци ходих няколко пъти да вечерям там. Не мога да кажа, че Албена се открояваше особено сред останалите сервитьорки. Почти всичките бяха много хубави. Но все пак бях доволен, че за разлика от останалите клиенти, бях добре информиран за богатствата, скрити под нейната келнерска униформа.

На 4 април Албена дойде и на рождения ми ден в „Брилянтин“. Носеше метафорично-плейбойски подарък – плюшен заек. Дори и тогава обаче тя си оставаше за мен не някаква близка приятелка, нито протеже. Просто една потенциална финалистка от плеймейт-конкурса. С нито една своя дума не съм я карал да смята, че има сериозни шансове за нещо повече.

И ето я вече на кастинга, заедно с останалите кандидатки. Ниските удобни обувки от „Хепи“ са заменени с изящни високи чехли. Ходила е на солариум и има убийствен тен.

Моментът, в който застава само по прашки на маркираното с розова лепенка място, за да позира пред Васил, е съпроводен с масово възклицание в офиса. На фона на досегашните кандидатки Албена е като някакъв завършен секссимвол от западно списание. Позира с предизвикателна усмивка – не като манекенка (повечето манекенки всъщност така и не се научават да се усмихват), не и като стриптийзьорка, не и като сервитьорка. Позира точно като модел на „Плейбой“. Къде се е учила на това не зная. Сигурно си купува списания момичето.

Извършила е и чудеса с талията и корема си. Пиърсингът на пъпа много й отива. Като гледам реакцията на останалите от редакцията, бързо си давам сметка, че досега съм подценявал Албена повече, отколкото е трябвало. Това може би е и първият момент, в който у нея се прокрадва предположението, че шансовете й да спечели титлата „Мис Плейбой“ са съвсем реални.

Тя обаче се съмняваше до последно. И по време на фотосесиите в „Русалка“, и докато траеха репетициите след това. Може би защото никой не отиваше при нея с никакво „неприлично предложение“, никой не се опитваше да се пазари с нея, да й обяснява, че може да спечели колата, но при еди какво си условие… Нормално беше обикновено момиче като нея да смята, че нещата са предварително нагласени в нечия полза, а нейното участие в цялата работа е по-скоро за чест, слава и запълване на бройката.

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Интересна история, и аз си мислех, че момичета дават всичко от себе си и буквално и преносно, за да се окичят с титлата, надявам се книгата ти да види по-скоро бял свят, може да им стимулиращ ефект над женската красота и популяризирането и.

    Коментар от MARFI — март 17, 2008 @ 8:34 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: