Моят живот в Плейбой

март 16, 2008

Една нощ с Боряна

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 9:34 pm
Tags: , , , , ,

 Една нощ с Боряна

Вместо да намеря начин да изляза с габровката, възползвайки се от това, че е в София, реших да обърна внимание на една от кандидатките, която не успя да се класира на кастинга. Всъщност, „реших“ не е точната дума. Просто така се случи.

Боряна е от Добрич, на 20 и няколко години – фина блондинка с малък бюст и маниери на добре поддържана провинциална мутреса от по-високия ешелон.

Има такъв типаж момичета от по-малките градове. Те отдавна са надскочили местното ниво, прелъстили са всеки по-заможен и интересен мъж там и са осъзнали, че това не ги задоволява. Усещат, че заслужават много повече от живота. Знаят, че там някъде в столичния град, има хора, среди, общности, които биха ги оценили много повече. Неизвестността на шоубизнеса ги привлича. Тръпката, че ще попаднат на място, където не са номер едно, и където ще трябва да се потрудят, за да бъдат забелязани и оценени, ги завладява все повече и повече.

По правило този тип жени имат леко изкривено мнение за себе си и физическите си качества. Заобикалящата ги среда ги ласкае твърде много и те в един момент загубват адекватни критерии. Започват да си мислят, че циците им са перфектни, че дупетата им са перфектни, че краката им са перфектни, а за лицата и косите (най-често подпомогнати от „екстеншън“) да не говорим.

Ето как, полека-лека, списание „Плейбой“ се превръща за тях в институцията, от която трябва да получат така необходимото допълнително признание. От едно по-високо, далеч по-високо от местното ниво. Правят си голи снимки в домашна обстановка – обути с най-хубавите си дантелени чорапи, възкачени върху чехли с 10-сантиметрови токчета, с перлени гердани върху циците. После снимките заминават към списанието по електронната поща или в писмо, чиято хартия неволно ухае на скъп тежък парфюм.

И ето я двайсет и няколко годишната Боряна на кастинга, изживяваща тежък сблъсък с конкуренцията на дузина 18-19 годишни наточени момичета. Те имат по-големи и стегнати цици, по-дълги крака, по-вирнати дупета и по-малко самочувствие от нея. Защото не са получавали толкова много признания от регионални плейбои.

Боряна е хубава и секси, но бързо разбира, че е вън от най-добрите 12. Не й се иска обаче софийско-плейбойският експириънс в нейния живот да приключи току-така.

Аз, както винаги, съм подготвен за подобна ситуация. В края на краищата, плейбой-редактор ли съм или лукова глава. Осигурил съм студио и фотограф, изключително точният пич Даниел Рачев, който е и професионален гримьор. Там всяка от отхвърлените на кастинга кандидатки може моментално да си направи фотосесия, каквато е сънувала. Това ще им осигури поне една публикация в любимото списание, както и „фотосешън-експириънс“, който да запомнят за цял живот.

Към студиото на Даниел поемат няколко момичета, между които и Боряна. Междувременно аз се занимавам с инструктаж на одобрените финалистки – кога ще бъдат снимани, къде, какво трябва да знаят за плеймейт-конкурса и така нататък.

Вече е към 8 вечерта. С Андрей обичахме да оставаме да работим до по-късно. Междувременно момичетата са си тръгнали и сме само двамата, всеки в своята стая.

В този момент Боряна се завръща от фотосесията при Рачев. Носи диск със снимките, за да ми ги покаже и да изберем кои евентуално да се публикуват.

Гримирана е толкова добре, че буквално сияе от кеф. Може би никога не се е чувствала толкова привлекателна. Същевременно разочарованието, че не е класирана сред 12-те на кастинга продължава да витае из въздуха.

– Много добре изглеждаш, Боряна.

– Да, така е, много съм доволна от фотографа. Жалко, че не бях в този вид на кастинга…

– Е нищо де, не се ядосвай. Нямало е начин никой да бъде в този вид.

– Абе ядосвам се. Можеше да се представя и по-добре…

– Дай да видим снимките.

– Ето диска, и аз нямам търпение да ги разгледаме.

Зареждам кадрите на компютъра си, те са над сто, може би дори са двеста. Започваме да ги гледаме един по един. Сипал съм на мен и на Боряна по един 12-годишен „Феймъс“, както и на Андрей в съседната стая.

– Добре бе, Борянски, защо си толкова стресната на повечето кадри? Голямо притеснение, голямо чудо.

– Ох, май си прав, Жоро. Изглеждам леко неуверена…

– Ами да, погледни си и стойката – вместо да си изправена и изпъчена, на повечето кадри си отпусната и свита, сякаш някой те е съблякъл насила.

– Наистина така изглежда. Само на няколко снимки се харесвам.

– Има и хубави кадри, но са твърде малко на фона на общата бройка. Просто си личи, че нямаш никакъв опит в снимането и позирането… Което е жалко, защото си готина мацка иначе.

– Да, вярно е. Усеща се, че ми е за сефте. А иначе толкова обичам да се снимам. Но досега не бях влизала в професионално студио.

– Хайде да отидем да ги покажем и на Андрей и заедно с него да изберем 2-3 кадъра за публикуване.

На големия 23-инчов екран Lacie на арт-директора всичко изглежда още по-добре. Някои кадри с Боряна са убийствени. Тя е видимо доволна от начина, по който изглежда. Но има и доста разочароващи снимки, като поза и като изражение.

– Андро, виж я моля ти се нашта, как се е притеснявала тук. Погледни само как се е прегърбила, и как си е прибрала дупето навътре – сакън някой да не й го види… Или може би от страх да не й вкарат нещо изневиделица!

Сравнението е много точно и Боряна няма как да не се засмее, заедно с Андрей.

– Абе истината е че дупето ми е по-хубаво, отколкото е излязло тук. По-заоблено е. Искам да ви покажа, моля ви се.

И докато се усетим, тя вече е разкопчала дънките си и е извадила оттам дупето си, обуто в миниатюрни черни прашки. Стойката, която е заела, го прави закръглено като огромна праскова.

Дали само заради изпитото до този момент уиски смятам, че тази мацка не иска и няма да си тръгне току-така за Добрич?

– Ето, виждате как е.

– Ами да, по-различно е, отколкото на снимките. Доста по-секси стои сега. Много често става точно така, Борянски – като си видят фотосесията, девойките веднага искат да се снимат пак, за да се получат много по-добре нещата. Но не можем да си позволим студиото да работи нонстоп само за тази цел. Затова и не спирам да повтарям на всички кандидатки – снимайте се по-често, дори и с любителска техника, само и само да свикнете кои пози ви представят добре и кои – не толкова добре.

– Еми да, прав си, ама кой да ми каже на мен по-рано… – Боряна с мъка и едва ли не нежелание си закопчава обратно тесните дънки.

– Ще ви оставя с Андрей да доуточните кои кадри ще публикуваме, както и да им направите лека обработка на фотошопа. Аз отивам при уискито си в стаята, за да довърша онова, което пишех.

Половин час по-късно Боряна отново е при мен. Андрей си тръгва – отива на някаква вечеря. Аз съм приключил с работата и вече мисля как ще прекарам нощта след нервния кастингов ден.

Имам и чувството, че познавам блондинката в кабинета си от цяла вечност.

– Боряна, ти накъде си сега? Към гарата или някъде другаде?

– Ами и аз не зная. Не знам как са автобусите за Добрич по това време. Чудя се дали да не си тръгна утре. Излиза ми се някъде в София тази вечер…

– Нека позная. Толкова много се харесваш така гримирана, че ти се струва грехота да прекараш остатъка от нощта в автобуса или в хотел.

– Хаха, да. Как разбра?

– Не си първата, която се чувства така след професионална фотосесия. И какво смяташ да правиш?

– Ами не знам. Предложи ти. Мислех, че имаш нещо предвид. А и си нося в багажа още един тоалет, за вечерно излизане.

– Усещам, че трябва да ти се отправи предложение.

– Правилно усещаш.

– Ами добре, хайде да те водя на вечеря, тъкмо ще те запозная с приятелката си. Тя няма да има нищо против, мисля дори че ще си допаднете.

– Сигурен ли си? Неудобно се чувствам малко.

– По-неудобно отколкото днес на кастинга едва ли. Ей сега ще се обадя на Милена да се уговорим нещо. Ти през това време мисли къде ще нощуваш – в хотел, при познати или у нас.

Звъня на Милена. Тя изгаря от любопитство как върви кастингът – особено в качеството си на жена, която също е мислила дали да не се яви на него. Но в ролята на гадже на главния редактор сега не върви, нали разбирате.

–  Милена, отиваме на вечеря, ще мина след малко да те взема. Водя и компания – една от кандидатките. Тя е от Добрич и ще остане тази вечер в София.

– Охо, звучи интересно, дори доста интересно… – чувам отсреща, с характерното френско „р“ – Готина ли е?

– Ами да, готина е, нищо че не се класира. Ще видиш много скоро.

– Добре, хайде, след малко ще съм готова да ме вземете.

До мен Боряна е видимо въодушевена от телефонния ми разговор.

– Може би първо трябва да си намеря хотел.

– Не е проблем – стига да си убедена, че това искаш. Няма ли да ти е по-забавно да спиш у нас?

– А приятелката ти какво ще каже?

– Мисля че и на нея ще й бъде по-приятно да си при нас, отколкото да те оставяме някъде сама. Впрочем, ще се убедиш лично. Ако почувстваш някакво неудобство или отчужденост от нейна страна, отиваме и те настаняваме някъде, ок?

– Окей.

Взимаме Милена с таксито, запознавам ги. После вечеряме в един квартален ресторант. Разговорът върви в стил „Аз и гаджето ми открехваме Боряна как протича нощният живот в София“. Класическа сюжетна линия, която ще придобива все по-рутинен характер в запознанствата ми с нови и нови жени от провинцията.

Милена чисто по женски споделя на новата си приятелка какво е да си гадже на мистър Плейбой, който заглежда абсолютно всяка сервитьорка и минувачка. Прави и комплименти на Боряна колко добре изглежда в момента.

Знаейки добродушния характер на гаджето си, а същевременно и разкрепостените й разбирания по някои въпроси, изобщо не съм изненадан от подобен развой на събитията.

– Отиваме в „Брилянтин“ после, нали?

Гледам към Боряна, но тя мълчи с въпросителна физиономия. Милена отговаря вместо нея.

– Да, но първо отиваме у вас, за да й оставим багажа и да се понагласим…

Вече сме доста подпийнали, а нощта тепърва започва.

По време на „женската подготовка“ у нас вече не е ясно коя от двете ми е гадже и коя – гостенка, с която сме се запознали същия ден. Боряна се преоблича пред нас съвсем непринудено. Това е добре познатата лекота на жена, която вече е била виждана без дрехи от наблюдателите наоколо.

– Много готино дупе имаш, Боряна – женско признание от Милена.

– И твоето не е никак лошо, да ти кажа.

И се пръскат с парфюми, а аз се облизвам като котарак пред чиния сметана. Събитията се развиват толкова бързо, че нямам време да се замислям има ли нещо нередно в цялата работа или няма.

В „Брилянтин“ сме тройката на вечерта. На мен тук това ми е навик. Представям си какво си мислят барманките и сервитьорките за мене и то открай време.

Милена и Боряна се опознават все повече. Вече съм спрял да броя уискитата и шотовете.

– Купонът тук няма нищо общо с този в Добрич… – казва ми блондинката в ухото, докато я държа за задника.

Тръгваме си към 3 и половина. Навън плющи невероятен дъжд. Докато извикам таксито и го накарам да паркира пред самия вход на бара, съм мокър до кости. Момичетата – малко по-малко.

У нас мокрите дрехи са свалени много бързо. Боряна и Милена са облекли мои тениски, а аз съм навлякъл някаква омачкана риза и седя на любимото си място пред компютъра. Започваме да разглеждаме снимките на нашата гостенка от студиото. Тя ми е седнала на коляното, а Милена наднича иззад нас, излегната на голямото легло.

– Оф, не се харесвам на повечето кадри. Много дървени пози съм заела. А не съм такава в действителност, нали?

– Еми така е то, като не си тренирана… Но пак си достатъчно хубава, де.

– Миленче, я ме щракни сега пак, ето така както съм… – и й подава малкия любителски „Пентакс“.

Милена започва да я снима, така както е седнала на коленете ми. Боряна прави прелъстителни и самоуверени физиономии. Издава устни напред за целувка като истинска Мерилин Монро. Аз подсилвам ефекта, като надигам тениската й над гърдите. В момента изглеждат доста по-големи и хубави, отколкото на снимките. Може би защото у нас е значително по-топло от фотостудиото, а може би и заради нещо друго. В офиса на списанието зърната й не бяха твърди като сега.

Разглеждаме кадрите на дисплея на апарата. Боряна е доволна от себе си. После тя започва да снима Милена, която само това и чака. На голямото легло се позира доста по-удобно, отколкото върху кльощавите ми колене.

Помагам й да се съблече. Първо тениската. Щрак, щрак, щрак. На любителските апаратчета това им е лошото, че чакаш поне няколко секунди, докато презареди светкавицата.

Милена има перфектно дупе и го знае. Не пропуска да го изтъкне и в момента. Позата, която е заела, ме улеснява значително в свалянето на прашките й. Щрак, щрак, щрак, щрак, щрак.

Колкото и да е странно, в момента ме привлича не „откритието на деня“ Боряна, а собственото ми гадже. Присъствието на друг човек наоколо усилва нагона ми към нея. Гледам я не само през своите, но и през още един чифт очи и си припомням нещо, което съм бил на път да забравя – че имам късмет с приятелката си.

Вече и аз съм на леглото, ризата е свалена от гърба ми, а Боряна продължава да снима. Нещата вървят към своята логична кулминация и завършек, по всички възможни начини и във всички нюанси на тези думи.

Най-готиното е, че Боряна се държи направо професионално. Тя явно си мисли, че за плейбой-редактора и гаджето му подобни изпълнения са ежедневие и затова поведението й е на същото ниво. От един момент нататък се оказва, че аз съм най-големият аматьор наоколо, но нямам време да се засмея на тази констатация.

Заспиваме към 6 сутринта. Само час по-късно Боряна трябва да тръгва към гарата.

Измъкваме се от къщи без да събуждаме Милена. Изпращам я с уговорката да се видим пак. Докато се прибирам към къщи си мисля, че май завиждам на блондинката, която пътува към Добрич в момента. Нещата, които е преживяла през последните 12 часа, със сигурност са я развълнували по начин, по който аз не съм се вълнувал от месеци.

Минути по-късно вече спя като труп до гаджето си. Леглото мирише на парфюма на неуспялата кандидатка за плеймейт Боряна, както и на други неща.

Advertisements

9 Коментари »

  1. Доста увлекателно написано 😉

    Коментар от Михаелина — март 16, 2008 @ 10:07 pm | Отговор

  2. Добър разказ, а.. Плейбой търси ли си сътрудници, имам доста таланти 🙂

    Коментар от MARFI — март 16, 2008 @ 10:07 pm | Отговор

  3. MARFI, и да търси сътрудници, предполагам че няма да са такива, които сами си изтъкват „талантити“… 🙂

    Коментар от Георги Неделчев — март 16, 2008 @ 10:59 pm | Отговор

  4. много реално написано,то точно това го прави увлекателно-докато четеш имаш усещането,че си бил там и всичко,което се е случило си го видял сьс собствените си очи…поздравления/////

    Коментар от антани — март 17, 2008 @ 1:33 am | Отговор

  5. Ц ц ц… каква съм завист 🙂

    Коментар от Hhh — март 17, 2008 @ 4:17 am | Отговор

  6. Добре и искренно написано.

    Коментар от kanew — март 17, 2008 @ 7:25 pm | Отговор

  7. Много приятно четиво. Завидях ти съвсем откровено… 🙂

    Коментар от morrt — март 19, 2008 @ 2:02 pm | Отговор

  8. Хубаво написано ма’френд ма нереално. Как всички си мечтаем за разкрепостените момичета от провинцията, които винаги са готови на секс със софиянец…

    Коментар от 50 Cent — март 22, 2008 @ 12:48 am | Отговор

  9. 50 Сент, мен, не е учудващо, че ти се струва нереално. Учудващо щеше да е, ако реално ти се струваше. Все пак се радвам, че го оценяваш и като хубаво написано. А ти реалността я остави на нас…

    Коментар от Георги Неделчев — март 22, 2008 @ 5:44 am | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: