Моят живот в Плейбой

март 7, 2008

Зара, суета и слава

За разликата между популярността и славата

(редакционно интро от Playboy #36, март 2005)

Думите популярност и слава могат да минат за синоними, но с някои уговорки.

Популярност например е да спечелиш националния конкурс на „Евровизия“. Обаче да надвиеш конкуренцията чрез специално организирана и платена sms-кампания (не че това е забранено принципно), някак си се разминава с голямата слава.

Популярност също така е да си най-гледаният и харесван шоумен в една държава. Една идея повече – слава – е да се казваш Слави и да си доказал години наред, че имаш силен характер, разнообразни таланти и голямо сърце. Но да използваш националния химн за самореклама, а и да се сърдиш, че някой друг е проявил повече амбиция от тебе (до степен чак да рискува авторитета и себеуважението си), това вече малко се разминава с истинската слава.

Популярност е да станеш знаменитост благодарение на риалити-истерията сред електората, както и после да се залюбиш с водещата на най-доброто светско шоу в тв ефира. Но да се рекламираш чрез любовта към нея и от нея в собственото й предаване, ухилен като тиква, някак си остава леко встрани от голямата слава. Тук по-скоро говорим за суета, както и за липса на адекватна преценка за себе си.

Звездата от корицата на нашия Playboy #36 е човек, който може да превърне популярността в слава, без да прави компромиси или да изглежда смешен. Да вземем за пример начина, по който Зара прие финалното си поражение в Big Brother. Минал е цял месец оттогава, но все още никой не я е чул да каже и една лоша дума срещу когото и да било, да мърмори, да се сърди, да се чувства експлоатирана и прецакана. Държи се естествено, без никакво позьорство – въпреки че би могла да си позволи поне мъничко надменност. Прие офертата на Playboy спонтанно и без колебания – въпреки че си даваше сметка и за неизбежните еснафски и злобни коментарчета на дребни душици, които й предстои да чуе.

Преди да се срещна със Зара, бях убеден, че не бих могъл да познавам някого по-добре от нея и че няма да се изненадам от нищо. Останах обаче стъписан от изключителното спокойствие и непринуденост на това 19-годишно момиче. Не долових нито една заучена поза, отрепетирана реакция или реплика. Не усетих и сянка от комплекс за малоценност или пък неоправдано самочувствие.

Ето защо наистина се гордея, че манекенката Светлозара Трендафилова, гаджето на Нед, любовницата на Галя от „КариZма“, acid_burn от ICQ-то ми или „бобърчето“, както иронично я наричат завистничките й, украсява мартенската ни корица. Сигурен съм, че и без помощта на институции като Big Brother и Playboy тя щеше да постигне доста в този живот. В нейния конкретен случай просто е удоволствие да помогнеш с каквото можеш.

Жоро при Зара

В студената февруарска сутрин таксито се плъзга по стръмната улица „Свети Наум“ към хотел „Хемус“, а аз се боря с гаденето в стомаха си. Така се чувствам винаги, когато съм станал по-рано, отколкото е трябвало. Но иначе не ми се спи, дори изпитвам странна смесица от любопитство и възбуда. Предстои ми да се срещна с може би най-популярната и одумвана българска жена в момента, която ще се снима за корицата на „Плейбой“.

Аз до последния момент не вярвах, че това ще се случи. Беше твърде хубаво, за да е истина. Преди това бях ударил на камък с две други участнички от историческия първи „Биг Брадър“ – Анелия (онази секси брюнетка, дето ужасно се разсърди, че я гонят от къщата толкова рано и после се скри чак в Италия) и Силвия-Александра (тя сигурно още съжалява, че е отказала на „Плейбой“, и то без да има никаква разумна причина за това). Зара беше далеч по-известна и секси от тях и имаше един куп възможности пред себе си. Тя обаче най-изненадващо се съгласи, с което вдигна заявения от търговците тираж за следващия ни брой с рекордните 50 процента.

Дълго обмисляхме с каква фотосесия да я представим. Мисълта ми непрекъснато се въртеше около камерите в Къщата на „Биг Брадър“ и трайните воайорски навици, които това шоу създаде у широките народни маси. Как обаче бихме могли да олицетворим ексхибиционизма на участниците в него? Хрумна ми, че вместо с камери, в плейбойската фотосесия можем да заобиколим Зара с монитори. Екрани, които да я показват от различни гледни точки, в реално време, докато позира за „Плейбой“. Примерно, на снимката тя е застанала анфас, един екран зад нея я показва в профил, а втори – само с акцент върху дупето или циците й, заснети от отделна камера.

Обсъдихме идеята с Къркеланов и той много я хареса. Измислихме откъде ще вземем плазмените телевизори и видеокамерите. От Sony България даже щяха да си платят за тази ефектна реклама.

И ето че отивам да се срещна със Зара в хотел „Хемус“, където тя е настанена след края на тв шоуто, за да я заведа в снимачното студио зад завод „Електроника“. Въпреки задръстванията съм точен и влизам във фоайето точно в 9. Тя вече ме чака, седнала на един фотьойл в лобито. Облечена е с дънки, някаква блуза и яке, а на главата й е нахлупена шапка с козирка. Зара много обича да носи шапки, от всякакъв вид.

- Здрасти, аз съм Жоро, хайде да тръгваме, таксито ни чака отвън.

- Здрасти, Жоро. Ами ок.

По пътя към квартал „Гео Милев“ почти не си говорим. Влизаме в студиото, където вече я чака многоброен екип. Докато вървим по коридорите, един куп хора от съседните офиси се обръщат след нас. Даааа, Зара е звездата на деня.

Самата тя се държи делово, не проявява излишни капризи. Личи си, че има опит като професионален модел. Запознавам я с гримьорката Силвия Стойчева и с Къркеланов, който е ангажиран с подреждането на огромните плазмени телевизори.

- Ами това е, бейби. Аз съм дотук, ще те оставям. Надявам се да си прекарате добре. Утре те чакам в офиса ни за да обсъдим снимките и да направим интервюто.

- Окей, Жоро. Благодаря ти че ме докара.

По-късно в студиото щеше да пристигне и екип на „Нощен труд“ – репортер и фотограф. Интересът към сесията на Зара беше огромен. На другия ден вестникът отдели цялата си първа страница на събитието. Циците на варненката бяха най-обсъжданото нещо в държавата.

Тъпото е, че фоторепортерът се беше изкушил не просто да снима повече, отколкото е необходимо, ами и да качи няколко снимки в разни сайтове из Интернет. Кадрите, естествено, не бяха на нужното техническо ниво – без необходимото осветление, от лош ракурс, размазани. Логично беше, да предизвикват по-скоро разочарование, отколкото възторг. „Това ли е прехвалената Зара, това ли е прехвалената фотосесия“, коментираха разни келеши из уеб-форумите в дните до излизането на броя.

Доста се нервирах, но не можех да направя нищо. За следващи фотосесии щях да имам едно наум. Никакви репортери от никакви вестници. Информация и снимки за пресата ще подавам лично аз. Каквото им дам – това. Ако не им харесва – довиждане.

Зара при Жоро

Кратък, но съдържателен разговор между 19-годишен национален секссимвол и 35-годишен Playboy-редактор за измеренията на славата, любовта и големината на гърдите

(Playboy #36, март 2005)

- Как се чувствате, Мис Национален секссимвол?

- (Смее се) Ами добре, чувствам се нормално. Това, че всички ме познават толкова добре, ме освобождава от каквито и да било пози и притеснения как ще бъда възприета. Хубаво усещане е да знаеш, че няма нужда да се правиш на никакъв, а просто можеш да се държиш естествено, където и да си.

- Има ли някаква по-осезаема промяна в характера ти след като излезе от къщата на „Биг Брадър“?

- Може би съм малко по-толерантна. Научих се да се съобразявам с хората около мен. Не че и преди не съм го правила, но някак си винаги съм била малко своенравна, малко луда глава. А сега вече мога много повече да се владея. Очаквах да имам повече проблеми в къщата, заради това, че винаги казвам директно това, което мисля, в очите на всеки. Много мои познати прогнозираха, че няма да ме търпят дълго вътре. Оказа се обаче, че тази прямота не е толкова лошо качество и има хора, които го оценяват.

- Как ще опровергаеш всички, които твърдят, че любовната ти история с Найден и приказките за евентуална сватба са само с цел реклама?

- Не разбирам каква ми е ползата от подобна рекламна връзка. Няма такава полза. И да не мога да изляза с някой друг, истински приятел, с някого, когото обичам, а вместо това да съм с Нед? Понякога той ме пита – защо съм с него, защо съм му гадже. А аз обичам да се шегувам – защото от SIA (продуцентите на Big Brother – бел.ред.) ми плащат, за да съм с теб. Защото имам финансова изгода“. Въобще ние често се майтапим с него и като цяло сме доста воинстваща двойка.

- Как намираш софийския нощен живот? В момента гостуваш на много партита като служебен ангажимент. А когато сама планираш излизанията си, къде се забавляваш?

- Много ми харесва музиката в „Червило“. Танците са доста важно нещо за мен, така че там се чувствам добре. Ходя и в Planet club, както и в „Порно“. Тези дни ще ходим да купонясваме в „Брилянтин“ и Escape. Иначе, ако говорим за ресторанти, често вечерям в Тишовия „Тадж Махал“, дори тази вечер пак ще сме там, но обичам също така „Тамбукту“, „Хепи“, „Ревю“, където работи Стойка… Не ми е проблем да седна и в „Макдоналдс“. Не съм претенциозна към заведенията. (Тук Зара провежда няколкоминутен gsm-разговор с майка си във Варна. „Да, мамо, хубави са снимките, видях ги току-що, доволна съм. Ще видиш, добре са. С какви дрехи ли? Ами няма много дрехи… Обувки и аксесоари предимно… Хайде, ще ти се обадя по-късно, а скоро ще си дойда и към Варна за малко“)

- Искаш ли да ти прехвърля мелодията на „Биг Брадър“ от моя „Сони Ериксон“ на твоя? Да ти звънят с този сигнал някои хора?

- О, не, благодаря ти, но не искам. Предпочитам този бебешки смях.

- Гледаш ли сборните предавания от Къщата, които вървят по Нова телевизия тези дни?

- Много рядко. Нямам никакво време. Само веднъж попаднах случайно и се загледах, беше забавно.

- Кое в коментарите за тебе те дразни най-много?

- Не очаквах, че хората толкова много ще се впечатляват от някакви дребни детайли в поведението на един човек. Например от начина, по който ядеш, по който пиеш мляко от кутията и т.н. Имах дори обаждане от познат в стил: „Как може една европейска жена да изяде цяла паница с боб и люти чушки и накрая дори да си я оближе?“. Ами ей така, може. Такава съм. Не съм маниачка на тема чистене и подреждане, пия мляко от кутията и понякога ям боб с люти чушки.

- Спокойно, и аз също. Зара, днес ти си една от най-прочутите и харесвани жени у нас. Изкачи се чак до 4-о място в нашата годишна класация „Топ 50″. Кажи един положителен и един отрицателен страничен ефект от голямата популярност?

- Ами плюсовете са, че навсякъде си желан гост. Всички са любезни с теб и ти се радват. Черпят те. Минусите обаче също не са малко. Не можеш да имаш нито минута пълно спокойствие – навсякъде те разпознават и искат нещо от теб. (Тук разговорът ни е прекъснат от двама мои колеги, които идват с листи формат А4  и химикалки, за да вземат автографи за свои приятелки. Зара ги надписва с ентусиазъм и професионална рутина, след което продължаваме да си говорим – б.а.)

А най-тъжното е, когато някой иска да се изфука с познанството си с тебе. Има доста такива случаи, за съжаление. Именно заради това се радвам, че съм с Нед, защото съм сигурна в искреността на чувствата му. Харесва ме, защото съм Зара, а не защото съм звезда от „Биг Брадър“. Когато обаче разбереш, че някой е готов дори да плаща пари за твоята компания – само заради популярността ти, а не заради качествата ти като жена, като човек – не ти става никак приятно…

- Хм, сигурно много наши читателки сега биха си казали „Да й имам проблемите на Зара“. А пък мъжете най-вероятно няма да си казват нищо, само ще гледат. Впрочем, какво в тялото си харесваш най-много и защо?

- Ами харесвам си дупето. Смятам, че е хубаво. Също така си харесвам и гърдите. Интересното е, че като ги пипам, винаги ми се струват много големи, а погледнати в огледалото, ми изглеждат малки.

- Добре са ти гърдите.

- Мислиш ли?

- Направо съм сигурен.

Браво, Трендафилова

Както се и очакваше, броят със Зара на корицата предизвика фурор. Завишеният тираж се продаде докрай. Това беше най-големият удар на списанието досега. За мое щастие той бе дошъл само два месеца след като започнах да се занимавам лично с подбора на кориците и воденето на преговори.

Очите на гръцките издатели направо сияеха от щастие. Бях герой в техните очи. „Трябваше много по-рано да ти възложим тази задача“. Ей такива коментари и потупване по рамото.

В следващите седмици имахме няколко знаменателни избухвания със Зара в софийските барове.

Една нощ се засичаме случайно в „Брилянтин“. Аз пиянствам с приятели, а тя току-що се е разделила с Найден. Отвсякъде я дърпат, за да се запознаят и снимат с нея. Направо лудница.

- Жоро, не искаш ли да отидем някъде другаде? Тук направо не може да се диша вече…

- Разбирам те напълно. Всъщност, имам една идея. Мисля, че точно сега е моментът да те водя на стриптийз-бар. Ходила ли си?

- Не, но отдавна искам. Хайде. Къде ще ходим?

- Тук съвсем наблизо има един такъв бар, на „Дондуков“.

Влизаме в „Кама Сутра“, където познавам половината танцьорки. С една от тях даже съм близък приятел. Може да се каже, че ми е била гадже за един уикенд.

Зара е с бомбе на главата но въпреки това е разпозната моментално. Сядаме в едно от сепаретата в по-малката зала. Минута по-късно салонната управителка ни пита дали не искаме да ни освободят някоя по-централна маса. Не, не искаме.

Още не са ни донесли питиетата, а към нас вече прииждат танцьорки. Заради Зара, естествено. Две от тях носят новия брой на списанието, за да получат автограф. Зара се подписва с охота, но си личи че й е леко неприятна цялата тази публичност, точно в стриптийз-бар.

Отнякъде се появява и мой далечен познат, на когото дори не помня името. Решил е, че на всяка цена трябва да ми каже здрасти и да пита как съм. Давам си сметка, че никога не би го направил, ако не бях с най-известната мадама в държавата до себе си.

Появяват се и питиетата. Може да се каже, че вече сме отблъснали най-сериозната атака от фенове. Отпускаме се на дивана и сме готови да се отдадем на воайорски разгул.

Скоро на пилона срещу нас се материализира моята позната танцьорка. Онази, с която съм бил гадже за много кратко. Вече не сме гаджета, може би защото нямам време за нея. Или тя за мен. Все пак и двамата работим доста. Главно през нощта.

Докато се върти и кълчи около пилона, тя се вторачва в Зара. Периодически хвърля погледи и към мене. Личи си, че е хем заинтригувана, хем по женски раздразнена. Изкушава се и да направи една малка демонстрация пред колежките си, че именно тя, виждате ли, е близка приятелка с този брадат мъж, който е дошъл със Зара тук. Последната, от своя страна, съвсем в типичния си стил, невъзмутимо оглежда малкия й задник, обут в миниатюрни прашки. Ако не сте знаели досега – Зара обича да гледа разголени момичета.

Усещам, че танцьорката има желание да каже нещо. Може би очаква да я извикам на масата ни – срещу съответното заплащане, разбира се. Аз обаче си правя пас и невъзмутимо си пия джака. Мисля, че и аз, и Трендафилова вече сме в умерено пияно състояние.

Музиката е доста силна. Налага се танцьорката да издебне подходящ момент, за да ме заговори. От дистанция.

- Жоро, не те разбирам! Какво искаш да демонстрираш?

Най-готиното е, че произнася всичко това, докато виси с глава надолу от пилона. Дългите й крака, съоръжени с обувки с 15-сантиметров ток, почти достигат тавана.

Какво да отговоря на такъв въпрос? Че нищо не искам да демонстрирам? Кой ще ми повярва? Категорично отказвам да крещя в стриптийз бар.

След като песента свършва, е време танцьорките да се завъртят и да си сменят пилоните. Моята позната обаче идва и сяда от другата ми страна.

- Доживях да те видя да идваш тук и с жени, и то не с кои да е!

- Бейби, сега не е удобно да разговаряме, камо ли да се караме. Съжалявам, но не мога да те поканя при нас тази вечер…

- Добре де, аз исках само да ти кажа здрасти! Надявам се да се видим пак!

- Ще се видим.

Тя е от някакъв малък град, примерно Павликени или Левски. Студентка. Техните изобщо не знаят какво точно работи в София. Мислят, че е сервитьорка.

Тя не е от танцьорките „с консумация“ срещу сто лева на час. Печели само от надницата си за вечерта, примерно 50 лева, и от бакшиши. Изкарва съвсем прилична сума от порядъка на 2 бона месечно. Като бонус понякога се запознава и с такива като мен.

За нейно и мое съжаление, тя не може да се снима в „Плейбой“. Трябва да поддържа пред техните имидж на добро и невинно момиче. С течение на времето това ще става все по-трудна задача за нея, но засега се справя. Така или иначе, това прекрасно малко дупе остава достояние само на клиентелата в „Кама Сутра“. Ако имаш личен чар, можеш да го опознаеш и по-отблизо, в някоя от почивните нощи на студентката.

Излизаме от бара, вече е почти сутрин…

About these ads

6 коментара »

  1. Това със стриптизиорката е измислено или много силно преувеличено. Подобни „умни“ (в случая студентка) курви няма. А тя даже не била с консумация, но пак искарвала 2 бона на месец. ха-ха. „Печели само от надницата си за вечерта, примерно 50лв…“–надницата е 20лв. С подобни преувеличения професията на фльорца може и да изглежна атрактивна за кибиците, но на самите курви хич не им става по-добре. Те даже трябва сами да си купят екипчетата и „обувки-те с 15-сантиметров ток“. Да не говорим точно за 2005 и точно за „Кама Сутра“–побойте придружени с ебане…

    Коментар от igor — юни 7, 2008 @ 3:23 am | Отговор

  2. Igor,
    хайде пък да не е измислено и преувеличено, викам аз.
    Надницата за вечерта първо не е само 20 лева и второ – да си чувал за явлението бакшиш? Да си чувал за явлението „коктейл-компания“? От тези две неща всящо момиче може да изкара до 100 лева на вечер, понякога и повече. 2000 лева изобщо не са непосилна сума за една стриптийзьорка без консумация и по-умните танцьорки в тези барове са именно такива. Разбрали са, че на мъжа невинаги му трябва просто секс – той иска да бъде съблазняван, изкушаван, манипулиран и систематично обезпаричаван.

    Колкото до „побойте, придружени с ебане“ в „Кама Сутра“ – не съм чувал, може и да е имало такива, но в книгата си никога не съм имал претенции да правя задълбочен анализ на този тип заведения. Просто съм разказал една случка, която е напълно автентична. Давам си сметка, че е пълно с читатели-неверници като тебе и че не мога персонално да убеждавам всички.

    Ти като си толкова компетентен по темата – ми вземи се хвани и напиши нещо. Успех!

    Коментар от Георги Неделчев — юни 7, 2008 @ 2:53 pm | Отговор

  3. а-а-а, не претендрирам да съм много вещ в тая област. изкарват се много пари, но не по описания начин, и не 2005. от секса момичето изкарва 50лв на курс (ако няма бакшиш), говоря 2005г. някои правят по 2-3 курса или даже ги взимат за цяла нощ. ако можеха само с компания и лап-данс да изкарват толкова пари, защо повечето „вървежни“ правят и секс? а сексът хич не им е приятен. има наистина нимфоманки, има и случай клиента да допадне на момичето, но в повечето случаи си е мъка за женицата. иначе 20лв надница + 20компания + 2-3 лап-данса по 20лв наистина прави 100лв на вечер. но тия сметки нали знаеш колко са истински.
    идеята ми беше друга–това, което мацката представя много често, е това което и се иска да бъде истина. работи, но не с пияни турци в бара. има някакъв постоянен спонсор, надява се да хване такъв, или просто е в албумче с по-високи цени. мога да ти разкажа за мацки напуснали Шератон или Фетиш, защото не са изкарвали достатъчно кинти там без консумация.

    за писането. след като съм намерил блог-а ти и съм го чел, значи ми е интересен. аз няма да се хвана да пиша, защото даже и да оставим на страна спорния ми талант, пазарът на бг-език е нищожен. успех с книгата, дано изкара достъчно пари, че да оправдае труда по написването и.

    Коментар от igor — юни 7, 2008 @ 9:04 pm | Отговор

  4. Igor,
    отново не ти достига малко логика. Прекалено си убеден в правотата си и не обмисляш ситуацията отвсякъде. А и априори допускаш, че имам някакъв интерес да си измислям, или пък че съм дотолкова наивен, че да се оставя една танцьорка да ме заблуди.

    Значи – тези, които ходят на „курсове“ с клиентите, го правят, защото не са толкова атрактивни и отракани, че да могат да изкарат пари само с пиене на коктейли, компания и lap-dance. Второ – някои от тях го правят и защото им е приятно, колкото и това да е изненадващо за мнозина.
    По-атрактивните и умните, каквато тази героиня беше, няма защо да ходят да ги консумират. Достатъчно изкарват с танци, а за останалото – за „постоянния спонсор“ – никой не е тръгнал да спори с тебе, а и не е отречено в текста ми.

    Усещам, че имаш доста наблюдения по темата, но и моите не са повърхностни. Конкретно разказаната случка тук за студентката-стриптийзьорка е напълно истинска. Само градът й е променен – не е нито Павликени, нито Левски.

    Но както и да е. Радвам се, че блогът ми ти е интересен, но чети с по-позитивна нагласа, не търси под вола теле и измислици там, където ги няма и няма защо да ги има.

    Коментар от Георги Неделчев — юни 7, 2008 @ 9:32 pm | Отговор

  5. написаното за Кама Сутра ме заинтригува…хахаха :-)
    Била съм танцьорка там от откриването му, една година.
    После напуснах…
    Може някой ден и книга да напиша за интригуващият живот на танцьорките…
    Само да ви кажа, повечето момичета нямат „спонсори“, вадят си парите с доста зор.
    Ако са умни пестят, учат, купуват имот и изчезват
    Глупавите си търсят чичко паричко, който ще ги инсконсумира за месец.
    Добра танцьорка, вадеща по 5000 лв, трудно се навива на по-малко на месец!
    Глупавите си седят с години в баровете и ще се пенсионират там, сори за което.

    Коментар от Sofiq — август 8, 2008 @ 11:04 pm | Отговор

  6. Трогна ме този разказ за танцьорката:)Как не съм попаднала на него по-рано! Факт е, че нищо не е преиначено или изкривено. Смятам, че е безсмислено да се разубеждават хора като Игор, убедени в правотата на клюки идващи от неизвестни източници. А, достоверни източници е трудно да има, понеже танцьорките не се скъсват от споделяне в медийното и интернет пространство, точно от какво се състои тяхната работа и как се заплаща. За сметка на това – злорадстващи многознайковци бол!
    Жалко, че така и не се видяхме повече с теб, Жоро.

    Коментар от Анджи — ноември 25, 2009 @ 10:02 pm | Отговор


RSS хранилка за коментарите към тази публикация. Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

The Rubric Theme Блог в WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: