Моят живот в Плейбой

март 5, 2008

Голата Жана

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 3:08 am
Tags: , , ,

(нов откъс от предстоящата книга “Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор“)

Жана и Даниела    Жана на корицата на Playboy #47

С танцьорката Жана Йовчева, звезда от един купЖана Йовчева на корицата на Playboy #47, февруари 2006 видеоклипове, бъдеща корица на Playboy и модел на чуждестранни списания като Esquire, се запознах при куриозни обстоятелства. Когато я видях за пръв път, здрависахме се и чух името й, тя стоеше пред мен чисто гола. Забавно, нали?

Това се случи през ноември 2004-а по време на фотосесия в култовия Jim Beam club. Бях решил да поставя началото на една поредица под мотото “Playboy гостува на известни заведения и снима персонала им без дрехи”. Първата спирка беше именно тук, в най-големия български курорт – Студентски град. Идеята и реализацията бяха на фотографа Данчо Петков, с когото от този момент нататък щеше да ме свързва не само работа, но и едно хубаво приятелство.

В деня на фотосесията ми звъни от Jim Beam.– Жоро, не е зле да се появиш тук. За авторитет. А и аз самият съм малко напрегнат, все пак това ми е първа толкова сериозна работа за Playboy…

Добре де, ще мина надвечер да ви видя, малко преди да приключите.

– Окей, тук сме и те чакаме. Трябва да приключим преди 9, за да може после да разчистят и да отворят заведението. Момичетата са много хубави. Две барманки и две танцьорки…

– Супер. Звучи обещаващо…

 Няколко часа по-късно влизам в бара, пред който зорко бди охранител. Все пак вътре има голи жени. Първото нещо, което виждам, са четири момичета, застинали в пози като манекени от витрина. На няколко метра от тях Данчо нещо свещенодейства над суперскъпия си незнам-си-колко-мегапикселов Canon.

Едната от девойките веднага ми прави впечатление – хубави крака, малко дупе и най-вече уникално лице и поглед на холивудска звезда от 30-те. Това, както минута по-късно ще разбера, е Жана – мой бъдещ партньор в безброй партита, пътешествия из страната и какво ли още не.

– Жоро, седни на онзи диван, ей сега ще дойда с лаптопа да ти покажа какво сме заснели дотук! Надявам се да останеш доволен! – фотографът е видимо облекчен от появата ми.

Сядам на дивана в полумрачния бар. Носят ми питие. В този момент се приближава голата брюнетка, която толкова ме е впечатлила още от пръв поглед.

– Здрасти, аз съм Жана – казва ми тя с дрезгав нисък тембър, характерен за жените със силни характери.

– Аз пък съм Жоро. Мисля че съм готов да стана твой мениджър до края на живота ти. Какво ще кажеш?

– Готово. Навита съм. Само едно трябва да знаеш – секс за пари не правя. Иначе за всичко друго нямаш проблеми.

Разби ме. Бях зашеметен и от снимките. Но Данчо, в типичния си стил, проявяваше несигурност в качествата на фотосесията.

– Абе пич, страхотни са всички кадри. Погледни само какви стойки и погледи вадят… Браво, браво на всички.

– Ох, добре. Успокоих се. Още само един кадър мисля да направя…

Момичетата, които вече бяха доста изморени от дългото гримиране и позиране, се ободриха. Все пак това беше голямо изпитание за тях, особено за двете барманки Мария и Констанца, които нямаха никакъв опит в такъв тип занимания.

Фотографският стил на Данчо Петков е особен, силно повлиян от основната му работа в “Пайнер” – да снима плакати и обложки за албуми. При него моделите винаги трябва да позират напълно неподвижно, застинали, вкаменени. Снима само от статив, при перфектно нагласено осветление. В резултат на всичко това кадрите му имат съвършена острота, непостижима от нито един друг фотограф. Да, това често пъти е за сметка на атмосферата и живеца в кадъра. Няма ли движение и взаимодействие между моделите, понякога няма и сексапил. Но затова пък чистотата на снимките е направо нереална, като от един друг свят. Това беше може би първата българска фотосесия в списанието, която изглеждаше все едно е взета от някакво западно издание.

 Тръгвам си от Jim Beam в превъзбудено състояние, подобно на онова, в което бях след плеймейтските фотосесии на басейна Maxi.

С Жана и нейната колежка – не по-малко сексапилната танцьорка Даниела, се виждаме няколко дни по-късно. Идват в редакцията да видят подредената по страниците фотосесия и да дадат кратки интервюта. Малко преди тях същото са направили и двете барманки, които бързат за работа.

С Жана и Дани се заплесваме до късно в кабинета ми. След това отиваме да на вечеря в “Тамбукту”. Сервитьорът там ме гледа сякаш съм Хю Хефнър, току-що кацнал с частния си самолет.

– Ако ни хареса вечерята, заедно с бакшиша можеш да получиш и телефоните им – смигвам му свойски, сочейки към двете танцьорки, а той се усмихва съзаклятнически.

В следващите месеци с Жана ставаме комбина за чалга-партита, на които другата ми основна сподвижничка от нощния живот – Мадлен, не е фенка. За Силва пък да не говорим – тя е направо враг на тази музика.

Но с Жана, която иначе танцува на хаус-партита, сме на един акъл по отношение на запоите в БИАД. Казано накратко, нямаме нищо против тях. Оказва се, че тя се заплесва по хубави момичета не по-малко от мене. Успява да ги забележи по масите наоколо още преди аз да съм ги видял.

– Ще ти намеря един куп модели за списанието, ще видиш – едва дочувам дрезгавия й глас, заглушаван от един хит на Райна.

– А аз на тебе – един куп танцьорки.

И наистина тази комбина заработи. Примерите са много. 3 години по-късно даже нощният живот на Велико Търново се убеди нагледно в това…

В първата си сесия за Playboy Жана все още нямаше тази гръдна обиколка, с която по-късно блесна в клиповете на Деси Слава и “Ъпсурт”. Фотографът дори ми обясняваше как се наложило да й сложат допълнителни кичури коса, за да може да падат върху малките й гърди и по този начин да ги прикриват.

Още на следващото лято обаче Жана си реши този проблем веднъж завинаги. Никога няма да я забравя как невъзмутимо седеше по цици под чадъра ми на “Какао бийч”, без да й пука от големите лепенки върху белезите от скорошната операция. Повече от ясно беше, че двете нови придобивки рано или късно ще бъдат увековечени с нова плейбойска сесия. Въпросът беше само точно кога и точно как…

И моментът за това назря половин година по-късно – през януари 2006-а. “Плейбой” се намираше в своя апогей. На корицата беше суперзвездата Камелия. Умопомрачителната й фотосесия бе довела до разграбването на целия тираж за броени часове. Списанието бе достигнало своето най-дълбоко проникване до широките народни маси.

Ето сега можем да си позволим нещо по-изтънчено, казах си тогава. През февруари не е нужно да търсим някаква голяма знаменитост за корицата. Която и да е тя, ще бледнее пред Камелия. Затова ни е нужна не толкова известна, но ултра-сексапилна и стилна жена, по възможност на около 20 години и брюнетка, която да бъде представена като пълен контрапункт на фолк-дивата.

Жана Йовчева беше идеалният модел за осъществяването на този план.

Фотосесията й имаше убийствен стайлинг, особено в снимката за корицата. Това беше и първият кадър, одобрен и от гръцки и американски шефове, в който моделът няма принципно задължителния eye contact с фотокамерата – тоест, не гледа към читателя на списанието, а някъде настрани.

Не само това, но и почти всичко останало в тази сесия беше нетипично плейбойско – наистина като пълна антитеза на свръх-комерсиалния пикториъл с Камелия месец по-рано.

Което не означава че не беше секси, напротив. Циците на Жана просто избиха рибата. Тя изглеждаше по-самоуверена отвсякога. Броят се продаде изненадващо добре, въпреки че всички очаквахме неминуем срив след изригването на знаменития Коледен брой от 2005-а. 

Година по-късно снимахме Жана още веднъж – този път не за корицата, а във фешън пикториъл. Облякохме я в мъжки дрехи и й дадохме една дебела пура. Много й отиваше. Партньорка във фотосесията й беше другата най-сексапилна танцьорка на републиката – русокосата Александра Енева, позната още като “българската Парис Хилтън”. Това беше един от последните ми броеве като главен редактор на списанието. Оттук нататък ще снимам Жана за други издания…

Но да се върнем към онзи декемврийски брой на 2004-а, в който излезе фотосесията от Jim Beam club. На корицата беше Криси, една секси брюнетка със страхотен бюст. Тя бе бивше Момиче на месеца от 2002 година и се изявяваше като модел в Швейцария. В същия брой имахме и страхотни снимки на Деси Слава от Дилян Марков – де факто първата й по-разголена изява за българско списание. Пак тогава излезе и уникалният текст от Светльо Витков “Изкуството да бъдеш идиот”. По-нататък този безподобен чешит щеше да напише за списанието цяла поредица от статии “ИстЕрията на Хиподил”, която по-късно еволюира в книга. Агитирах го за това по време на десетките пиянски запои, които сме имали с него в “Брилянтин” и Jim Beam и накрая успях.

 Казано обобщено, декемврийският Playboy от 2004-а бе един особено успешен брой. А тепърва предстояха интересни събития и корици…

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Interesno . . ! Xaresa mi . . .. . 6te go komentirame ,nqkoi p1t ,na 4a6a Wisky ,kato se zapoznaem, pak . . nqkoi p1t . .. iz Bulgaria

    Коментар от Ivan — декември 7, 2009 @ 4:02 am | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: