Моят живот в Плейбой

септември 7, 2007

Колата е по-добра от шофьора

Filed under: Uncategorized — Георги Неделчев @ 4:48 pm
Tags: ,

Колата е по-добра от шофьора

(още един откъс от предстоящата книга „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор“)

(Lexus IS200 – фотогалерия) 

Допреди 2 години, когато чуех някой да казва, че обича колата си, се смеех. Никога не съм разбирал тази особена форма на любов. Днес обаче спокойно мога да кажа, че обичам колата си. Може би защото е много по-хубава от своя шофьор. И напълно невинна за всички онези поражения, макар и дребни, върху съвършения й силует, които е изтърпяла от лятото на 2005-а насам.

Но да бъда по-конкретен. Ще си представя, че в момента пиша статия за автомобилно списание.

Чак след като си го купих осъзнах, че този модел на Lexus IS 200 е един от най-стилните и оригинални спортни седани, произвеждани на ръба между двата века. Силует с вдигната задница, муцуна тип “сплескана жаба”, специфична форма на задните светлини и фарове за мъгла, големи колела. Най-хубавото обаче е, че редом с усещането за спорт, колата запазва идеята за сдържана агресия. Елегантността е приоритет.

Тази кола някак си не настоява бъде атрактивна и забелязана на всяка цена да. Посланието е “красив съм, но само ако се вгледаш по-внимателно”.

Вътре таблото е издържано в ретростилистика (със заемки от дизайна на хронографите Tag Heuer), аналоговата визуализация доминира над дигиталната. Тоест, нещата се показват със стрелки и чертички, а не с течнокристални дисплеи. Грозни плъзгачи или копчета тип “кухненска печка” няма. Както често се коментира из интернет-форумите, таблото на този лексус е толкова красиво, че е възможно да разконцентрира шофьорите, които не са свикнали с него. Освен воланът, и лостът за скоростите също е кожен. Жените, които се возят до мен, обожават това.

Аудио-уредбата е доста мощна за стандартна такава. Наскоро бях в един аудиосервиз по друг повод и работниците там ме питаха наистина ли не съм добавял нищо допълнително. Има и дек за добрите стари касети, както и CD-чейнджър за 6 диска, които не се зареждат отзад в багажника, а през самата конзола в купето. Разбира се, напоследък аз се озвучавам най-вече от допълнително включен MP3-плеър. За последните няколко месеца традиционният компактдиск стремително излиза от употреба – както при мене, така и при повечето ми приятели. Не си спомням откога не съм посягал към празна подложка, за да си запиша някаква компилация от песни…

Предполагам, че ако бях дългогодишен и по-претенциозен шофьор, щях да намеря куп недостатъци на тази кола. Но в момента не мога.

А истината е, че се сдобих с нея почти случайно. Заслугата е на моя приятел Милен Марчев, дългогодишен фен на японското автомобилостроене (както и на геймърските конзоли със същия произход, но това е друга тема).

Именно той ми препоръча въпросния лексус, докато седях в шоу-рума на “Тойота” и оглеждах офертите за купуване на някоя “Корола”. Спомням си, че Марчев изведнъж ме изкара императивно оттам с думите: “Идвай отвън, намерих коя е твоята кола”.

И наистина, беше нещо като любов от пръв поглед. А тогава все още нямах шофьорска книжка. Нито пък бях проучвал с какво точно лексусите са по-добри от беемветата и по-лоши от мерцедесите…

Спомням си и учудването на една от мениджърките в “Тойота”, с която Марчев се оказа познат. След като й обясни накратко повода, по който сме там, тя не можа да скрие изненадата си: “Главният редактор на Плейбой? Все още няма шофьорска книжка? И си купува директно лексус?”

“А какво да си купи?”, попита я саркастично той и тя само кимна в знак на съгласие…

Да, прав беше, че не можех да си купя някоя шкода или рено на старо, за да се уча да карам. Определено не бе това начинът да изпитам любов към шофирането. Е, сега може да се каже, че я изпитвам. Но калниците и броните на лексусчето периодически влизат за изчукване и боядисване…

Да поразсъждаваме още малко за тази кола и ефекта на битието върху съзнанието. Всъщност, за модерните софийски стандарти, тя си е направо невзрачна. Отделно от това ми създава един куп досадни грижи, за които изобщо не подозирах допреди две години. Ако трябва да тегля една черта и да пиша плюсове и минуси на това да имаш и да караш кола, минусите са повече. Първо – не можеш да пиеш когато и където пожелаеш. Второ – непрекъснато трябва да мислиш за неща като паркиране, гориво, не знам си каква течност за еди какво си, автомивки, проверки на гумите, дали пък не забравих да я заключа, застраховката кога ми изтича, да не би да карам към морето без винетка, а този там с черната астра гледа ли къде кара… И най-вече, постоянният стрес къде, по дяволите, съм си оставил ключа и талона.

Плюсовете? Да, създава едно усещане за независимост. Не че преди не съм бил независим. Е, вярно е, че е нямало да хукна с такси спонтанно към морето или пък към Русе. Но сега пък, като не ми е нужно такси за целта, да не би спонтанно да хуквам? Хуквам друг път.

За мен предимствата на конкретно тази кола се изчерпват с две съвсем тривиални неща. Първото е възможността поне по час на ден да слушам музика на спокойствие и напълно съсредоточено, при това с максимално добро качество. Извън купето се оказва, че все по-рядко мога да си позволя това удоволствие.

Второто нещо е успокоението, което носи попадането в една толкова добра контролирана среда. Влизаш в нещо майсторски направено, пипнато до най-малкия детайл, без същевременно да те дразни с излишна претенция. Колкото и да съм ядосан, изнервен, разочарован или просто отегчен от нещо, много бързо ми минава, когато се отпусна в тази спортна седалка и хвана този волан. Японците го умеят това – чрез минималистичен перфекционизъм да ти предадат положителна енергия и да те успокоят.

Но така или иначе, шофирането не ми е мания. Лексусът да не се обижда, но за мен той си остава просто едно средство за придвижване от точка А до точка Б. Обичам го, но по-скоро платонически.

Парадоксалното е, че заради тази кола повечето хора решават, че съм маниакален шофьор. Очакват от мене какви ли не подвизи на пътя и на паркинга. А аз паркирам ужасно зле. На пътя съм предпазлив като хамстер, въпреки че почти не са ми останали контролни точки от актове за превишена скорост…

Всъщност, щях да пропусна още един аспект от нашата връзка. А може би това е единственото, което е накарало доста читатели да се преборят с досадната автомобилна тематика дотук. Колата и жените.

Да, колата е важна за тях. Ако ви се кълнат, че им е все едно дали имате дачия или мерцедес, не им вярвайте. Освен ако не си имате работа с жена природен феномен, който тепърва продължи на сериозни научни анализи.

Представям си пък какво е положението с притежателите на далеч по-луксозни коли от моята. Че един голям чисто нов джип си е готов повод за излизане с всяка девойка. И тема за поне един дълъг разговор. Какъв ти един разговор – за поредица от разговори. А и за много други неща.

Жената е особено същество, което винаги има нужда от някакъв повод. Колата е напълно достатъчен такъв.

Другият вариант е да я поканиш да гледате някакъв филм у вас. А всъщност може и да не го гледате, а да правите съвсем други неща. Важното е, че е имало повод. Той ще й даде шанса следващия път да те попита: “Кога пак ще гледаме видео у вас?”.

Advertisements

4 Коментари »

  1. Ето някои много култови фрази, които събрах набързо и определено ми харесаха :)) .

    „Освен воланът, и лостът за скоростите също е кожен. Жените, които се возят до мен, обожават това.“

    „Маги Вълчанова, coverstar №20(и моя първа)“

    „Дърпат ме за ръкава за да се чукат с мен, затова я оставям. Чукам се, какво да правя. Въпросната нощ на 4-и срещу 5 април 2004-а само това правих.“

    Коментар от Ники — септември 13, 2007 @ 10:10 pm | Отговор

  2. добро е…… всичките неща са добри дотук… имаш още един сигурен читател

    само едно нещо…. съвет май

    не оставяй колата на ръчна…. на скорост ти стига…. особено през зимата това много ще ти пречи…. от студа замръзва жилото и може да се скъса, а това ти е доста ненужен проблем

    Коментар от Mrynski — септември 17, 2007 @ 1:28 am | Отговор

  3. […] да облека и така нантък, към 9 без нещо тръгнахме. С Лексуса … Признавам, че съм впечатлена, макар навигатора да […]

    Pingback от 9 години Монитор » Bubeto — октомври 1, 2007 @ 7:47 pm | Отговор

  4. Много добър откъс. Има два три пасажа, който са точно толкова адски смешни, колкото и болезнено верни. Респект.

    Коментар от zloster — март 17, 2008 @ 7:23 pm | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: