Пляс-пляс, “Елените”

Пляс-пляс, “Елените”

 

“Браво, много добре позирате. Точно така, прегърни я. Играй си с косата й. Добреее… Гледайте се предизвикателно. С възхищение. Такааааа. Сега малко и към камерата. Ръцете да не ги виждам вдървени и в неясна позиция. По-интимно, момичета, по-интимно… Много добре. Абе Жоро, тези наште девойки сякаш са любовници, толкова освободено позират…”

- А ти откъде знаеш че не са, бе, Василе!

- Хаха, не бих се учудил…

Нито пък аз.

Снимките в курорта “Елените” вървяха много добре - като изключим наплива от англичани, които ни откриваха даже и на най-отделечените плажове. Хем зяпаха като невидели, с увиснали ченета, хем после се оплакваха на управата на хотелите си, че се нарушавал моралът и че трябвало да получат компенсация за това - някаква отбивка в цената, например.

Още когато пристигнахме се почудих как така иначе гостоприемните ни домакини ще успеят да се справят с този проблем. В хотел Royal Park и околностите му имаше прекрасни места за снимки, но навсякъде гъмжеше от курортисти!

Някои от тях стигнаха във фантазиите си дотам да решат, че в “Елените” се снима някаква порнографска продукция. Нищо че нито Къркеланов, нито асистентите му (с изключение на секссимвола Ванката) и редакторите на списанието приличахме на актьори от този бранш. Но може да са си мислели, че снимаме строго определен жанр - лесбо-еротика, в която ролята на мъжете се свежда до поднасянето на чаша кафе и нищо повече.

Стигна се даже до публикации в британския печат - “Българи снимат порно под носа на почиващи англичани!”. И прочие в този стил.

Наложи се, като се прибрахме в София, да пиша и разпространявам прес-релийз, с който да давам обяснения и да спасявам репутацията на “Елените” сред британската пуританска общност.

Ето какво публикува един от най-големите български уеб-портали - Netinfo - на 15 юни 2006-а:

 

От редакцията на “Плейбой България”:

Не се занимаваме с порнография

 

Редакцията реагира на публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в курорта “Елените”

 

Редакцията на “Плейбой България” реагира късно вечерта в сряда с обяснение във връзка с някои публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в хотел “Роял парк” в курорта “Елените”.

“Плейбой България” не е бил ангажиран и никога няма да бъде ангажиран с каквито и да било снимки и сесии с порнографско и експлицитно еротично съдържание, се казва в писмо до медиите, подписано от главния редактор Георги Неделчев.

Подчертава се, че “всякакви интерпретации на отделни курортисти и туроператори, касаещи работата и екипа на списанието, си остават изцяло субективни или плод на някакви меркантилни странични интереси”.

Георги Неделчев обяснява, че присъствието на екипа на “Плейбой” и 12-е финалистки от конкурса “Playmate България 2006″ в курорта “Елените” е било свързано с реализирането на кадри за корицата на предстоящия юлски брой, както и със заснемането на фотосесии, представящи кандидатките за третата поредна титла Мис Плейбой.

“Резултатът от едноседмичната ни работа в курорта ще може да бъде видян след 24 юни, когато брой 52 ще бъде на пазара. Смятаме, че всякакви спекулации и псевдосензационни обобщения по темата “Плейбой България” и неговия екип са напълно неоснователни и излишни”, пишат от редакцията и напомнят, че според тях българският “Плейбой” е най-популяното и четено месечно списание в страната.

По аудитория, обществен авторитет и рекламни постъпления списанието далеч изпреварвало много други издания, чиито имена са смятани за по-популярни и престижни в държави като Великобритания или други страни.

“Ако някои граждани на кралството, където “Плейбой” няма свое собствено издание, живеят с предразсъдъци и погрешни представи спрямо една от най-добре познатите и уважавани издателски и лайфстайл марки в света, това си остава изцяло за тяхна сметка.

Също така за сметка на техните автори остават всички журналистически интерпретации със съмнителна стойност и непроверена достоверност, зад които прозират нечистоплътни търговски или други интереси. Спрямо тях ние не бихме могли да реагираме другояче, освен със снизхождение и съчувствие”, пише Георги Неделчев.

 

Ми ще пиша, къде ще ходя. Слава Богу, след този прес-релийз страстите се уталожиха, а за протестиращите англичани останаха само един куп незабравими спомени и гледки от ранното лято на 2006-а.

 

В “Роял парк” две от потенциалните фаворитки - Николета и Мина - бяха настанени заедно в стая. Реших, че е добре да са съквартирантки, защото и двете бяха от Пловдив и бързо щяха да намерят общ език. Което и стана. Тяхната красота и чар обаче, съчетана с леката дистанция, която поддържаха от останалите момичета, бързо стана повод за интриги. Веднъж докато вечеряхме Даниела Арнаут (същата, която 2 години по-късно гръмна с аферата “Бербатов” и за която вече писах) дори директно обяви, че според нея Мина и Николета са фаворизирани от екипа на списанието. Основният й аргумент беше, че се държали надменно и не купонясвали с останалите момичета.

- Бейби, подозренията ти са абсолютно неоснователни. Тяхна си работа дали ще купонясват с тебе или не, и дали ще ти казват добър ден. Проявяваш излишна мнителност в момента.

- Добре бе Жоро, мое право си е да мисля каквото си искам.

- Да, скъпа. Мисли каквото си искаш. Подозренията ти донякъде имат логика, защото тези мацки наистина са много готини. Но кой ще победи - това ще се разбере чак след конкурса. Сама разбираш, че не може да има 12 победителки. Искаш ли да ти донеса още бяло вино от бара?

 

С Николета също имаше драма, в една от другите вечери. Докато й правел прическата за сесията през деня, фризьорът Данчо Петров-Майната я нахокал, че не си поддържа косата както трябва. Казал й, че я е съсипала с някакви евтини шампоани. Което сигурно е било точно така, но въпросът беше, че по-късно Николета се разстроила не на шега.

Аз съм в един от баровете на “Елените” - единственият, в който можеш да пиеш марков алкохол, срещу заплащане. Навсякъде другаде се пие безплатно, но само българско производство. Та наливам се аз с “Гинес” и гледам някакъв мач в английска компания, когато изведнъж Мина ми звъни по телефона.

- Жоро, добре е да дойдеш в нашата стая.

- Защо бе,бейби?

- Ами ще видиш. Николета цяла вечер плаче, много е разстроена. Данчо й наговорил някакви неща докато й правил косата днес…

- Ок, идвам.

Преди това минавам през стаята на стилиста.

- Майна, разбрах, че се е разстроило момичето. Вече му се извиних. Извинявам ти се и на тебе. Не съобразих, че това може до такава степен да я засегне.

- Данчо, разбирам те, че си го казал от загриженост към нея. А и тя наистина изглежда като разглезена принцеса, задоволена от всичко и лекомислена. Всъщност, не е от чак толкова богато семейство, колкото изглежда. Съвсем обикновено момиче е.

- Осъзнах го това, майна. Сега плаче, защото се чувства непълноценна спрямо останалите. Ще й се извиня още веднъж.

Качвам се горе при Николета. Захлупила се на леглото си и реве. Каквото и да й кажа в тази ситуация, едва ли ще помогне много. Но все пак появата ми в стаята я кара да се мобилизира и да спре с хлипането.

Мина седи на стола до нея и ме гледа лошо.

По-късно двете пловдивчанки неминуемо щяха да развалят добрите си отношения. И нямаше как да бъде другояче - титлата беше само една, а и двете имаха достатъчно качества, за да я спечелят. Също така и двете имаха достатъчно роднини, познати и доброжелатели, които да ги противопоставят завинаги оттук нататък.

 

Но да се върнем към хотел “Роял парк” на Елените и към нашето роялско съжителство и трудово ежедневие с 12-те плеймейтки от 2006-а.

Тази Даниела Арнаут наистина е голям образ. Като я опознаеш по-отблизо, виждаш че е много симпатичен, “народен” човек, със силно развито чувство за самоирония. Обаче на първо четене изглежда някак си недружелюбна, сприхава и крива. Има ясно изразени лидерски и организаторски качества. Но същевременно е момиче, което не е много наясно какво точно иска от себе си и от света наоколо. Модел, танцьорка, промо-гърла, звезда от клип на Устата и Софи Маринова, дизайнер, стилист… Даниела е всичко това едновременно…

………….

Да срещнеш Хю Хефнър

           

Да срещнеш Хю Хефнър

 (откъс от книгата “Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор”)

Независимо дали обичаме списания със снимки на разсъблечени жени или не, да срещнеш този човек си е събитие, което се помни дълго. В случая не само за мен, а и за всички останали плейбой-редактори от цял свят, които се бяха събрали в Барселона в късната пролет на 2006-а. Елитният хотел “Маджестик” на булевард “Пасео де Грасия”, главната улица на каталунската столица, беше пълен със симпатични и не чак толкова симпатични мъже и жени, върху чиито ревери се мъдреха баджове със свещеното заешко лого.

Самият Хеф беше отседнал другаде, сигурно на някакво още по-специално място. Тази пролет създателят на Playboy беше на обиколка из Европа послучай 80-ия си рожден ден. Предишната му спирка беше Рим. В Италия през последното десетилетие не излиза тамошно издание на списанието, но това не означава, че империята на Хефнър няма бизнес там и че той не е популярен на Ботуша. Всъщност, този мъж е харесван и уважаван навсякъде. Рядък случай, в който всеобщата мъжка завист отстъпва пред респекта и симпатията.

И има защо. Лично аз се сещам за много малко хора освен Хеф (например Доналд Тръмп) които до такава степен да обединяват в себе си талант, бизнес-нюх, амбиции, щедрост и неизтощима енергия спрямо най-важното нещо, за което си струва да живее един мъж - жените.

Когато човек е надскочил още като млад комплексите си за малоценност и не се страхува да отстоява докрай принципите си, колкото и дръзки да са те понякога - това неминуемо печели всеобщо уважение. Дори и у онези, които обикновено са имунизирани срещу това чувство.

Бях чел за Хефнър какво ли не, знаех всевъзможни детайли от биографията му. Давах си и сметка, че срещата ще бъде тип “туристи от Европа се щракат с холивудска знаменитост”, но въпреки това се вълнувах. Същото изпитваха и повечето ми колеги. Даже някои от американците - редактори и сътрудници от подразделението Playboy International в Ню Йорк. Те се виждаха със своя работодател и идол в живота твърде рядко, максимум веднъж годишно.

И ето го Хеф, идва да се види с международните редактори в конферентната зала на “Маджестик”. Разбираме, че се задава, по оживлението между американците, които комуникират с неговите придружители чрез радиостанции.

Влиза в хладния салон, където го чакат около двеста души. Облечен е с култова риза с къс ръкав, чийто десен е съставен от кориците на американския Playboy, и най-обикновени дънки. Не носи никакви бижута и аксесоари, с изключение на скъп, но дискретен златен часовник с класически римски циферблат и черна каишка. Охранява го само един бодигард - внушителен негър, който се настанява незабележимо на един от първите редове. На президиума пред Хю има само бутилка минерална вода и чаша.

След кратко негово встъпление започваме да му задаваме въпроси. Хеф отговаря стегнато и духовито. Не си придава важност. Не говори със самочувствието на човек, който знае всичко и който сега ще ни открехне на неща, за които не сме и подозирали. Не пропуска нито един шанс да се самоиронизира. Отново повтаря прочутия си лаф “аз съм една от най-късметлийските котки на планетата”. Редакторите в залата го зяпат със смесица от възхищение, гордост и самосъжаление. Да, ние никога няма да имаме живота и легендата на този жилав старец. Но поне е хубаво, че сме се докоснали до нея.

 

Партито послучай рождения ден (такива той организира във всеки град от европейската си обиколка) е насрочено за същата вечер. Мястото е точно от другата страна на “Пасео де Грасия” - трябва само да излезем от хотела, да пресечем булеварда, и сме в La Casa Battlo. Това е една от най-красивите сгради на Барселона, по външен дизайн на гениалния архитект Антонио Гауди.

За партито говори целият град. Спонсорират го “Алфа Ромео”, които показват новата си Brera във фоайето, и шотландското уиски Dewar’s, които също имат нов етикет за представяне и най-вече количества за изпиване.

Най-напред купонът е на партерното ниво. Именно тук се очаква да дойде и Хеф. Музиката е джаз на живо, питиетата - шампанско и вино. Мезета - хамон, който се реже директно от огромен бут в центъра на заведението, хлебчета с доматена паста и паеля. Може да е имало и други неща, но не съм ги видял и опитвал. Хефнър пристига заедно с трите си любими жени - Бриджет, Холи, Кендра. И трите му съквартирантки, излишно е да казвам, са ослепителни блондинки с големи цици.

Дават безброй интервюта и автографи във фоайето. Снимат се с кого ли не. Хеф този път е с черен костюм, а под небрежно разкопчаното сако се вижда разгърдена раирана риза със снежнобяла яка. Трите му спътнички са оскъдно, но стилно облечени. Сигурно ще минат години, преди блондинките в “Син сити” или “Планет” да се научат как се постига това.

Хеф сяда в сепарето, отредено за него и барбитата. Две от тях взимат чаши с шампанско, а третата - с червено вино. Аз съм любопитен какво ще пие нашият човек и надничам иззад раменете на други щастливи редактори, които зяпат към сепарето. Е как какво ще пие - “Джак Даниълс”, естествено. Сипва си го директно във високата чаша с пепси.

Ако мястото не беше Casa Battlo в Барселона и това не беше Хеф, а някоя мила родна знаменитост в сепаретата на Plazza, щеше да пие демонстративно най-малкото “Джони Уокър” със син етикет. Или не знам си какъв отлежал джак. И Бог знае какви още стойки щеше да чупи. А барбитата щяха да се държат, все едно са хванали Господ за шлифера.

При стария Хю обаче няма такива работи. Никакви излишни демонстрации, на нищо. Ако не броим заешкото лого върху салфетките и върху всяка от стотиците шоколадови тортички. Бъркалките за коктейлите също са украсени със заека с щръкналите уши. Общо взето това са единствените индикатори, че в легендарната Casa Battlo се е събрал елитът на световната медийна империя Playboy.

Из тълпата щъкат звезди от корицата на испанското издание. Едно от момичетата е само по бикини и боди-арт, а над гърдите й със сини букви е изписано Happy Birthday, Hef. Той позира с нея за десетките насочени фотоапарати. Минути по-късно същото прави и вашият смирен разказвач.

Сред най-впечатляващите жени на купона е мургавата Ракел Керо - испанска мулатка, която е била на корицата на тукашния Playboy преди 2 месеца. По-късно в хотела щях да вляза в Интернет и да търся информация за нея. Намерих доста интересни неща, включително и клипове от испанско тв шоу, в което тя направи пълен стриптийз.

Снимаме се и с Ракел. За съжаление, английският не е нейната стихия. Или просто си е такова момичето, мълчаливо. Разменяме само по няколко реплики.

Със символичното разрязване на малка торта от Хеф официалната част от рождения ден приключва. За всички е ясно, че той и барбитата няма да останат дълго в Battlo. Но купонът тепърва започва. Преместваме се на долния етаж, в сутерена, където откриваме съвсем прилична дискотека, заредена догоре с Dewar’s. Един от американските редактори броди с огромна кутия пури и предлага на всички. Почти никой не пропуска да си вземе, защото веднага става ясно, че пурите не са какви да е, а специална хефнърска партида.

Тук е слязла и прелестната Ракел - отново се снимам с нея и отново провеждаме кратък разговор на минимален английски. Опитвам се да си представя как биха се държали момичетата от корицата на българското списание на подобно парти. Сигурно биха се притеснявали не по-малко.

Всъщност, тук е и основната разлика между нашето издание и испанското. В България на корицата позират сравнително популярни личности, може да се каже звезди от първа и втора величина. В Испания това е почти невъзможно да се случи. Там Playboy е третото или четвъртото по влияние мъжко списание. Испанците са преживели доста отдавна еуфорията от това да видят някоя известна жена гола. Така че до тамошната корица сега достигат предимно по-обикновени момичета, които тепърва започват своя път към славата. Именно такава е и мургавата, дългокрака и ослепително красива, но скучна Ракел.

Бюстът й е силиконов. Това да не ви е Мадлен Пенева, Албена Петрова или Николета? В западния свят е рядкост да видиш естествен бюст на страниците на Playboy.

 

Въздухът в дискотеката мирише на хубави пури. Диджеят се старае да угоди на всички. Уискито се лее чаша след чаша, наздравица след наздравица. Най-много пият поляците, румънците и гърците. Испанският главен редактор не смее да се отпусне - кой знае колко организационни грижи са му на главата.

Аз, Андрей и Мила сме умерено пийнали и щастливи. Запознали сме се с Хю Хефнър. Снимали сме се с него. Били сме цяла вечер под един покрив с най-късметлийския котарак на планетата.

Излизаме от Battlo доста след полунощ. Гледаме приказния шедьовър на Гауди, чиито осветени балкончета се взират в нас с огромните си “очи”.

По тротоарите и платната на “Пасео де Грасия” работят колите за нощно почистване. Барселона е най-красивият, модерен и добре организиран европейски град, в който съм бил.

Нашият хотел е съвсем наблизо, а Хю Хефнър и блондинките сигурно отдавна спят, каквото и да означава това в случая.

20 въпроса към Веселин Топалов (декември 2005)

20 въпроса към Веселин Топалов

Най-силният шахматист на планетата за суеверието в спорта, бремето да си световен шампион и бъдещето на безсмъртната игра

(Playboy #45, декември 2005)

Едва ли има друг ръководител на национална медия освен моя милост в Playboy, който да познава Веско Топалов толкова отдавна. Мога спокойно да се фукам наляво и надясно, че съм играл няколко партии със световния шампион по шах още преди четвърт век. Тогава Веско беше 6-7 годишен, а аз - с 5-6 години по-голям от него. Имахме един и същ треньор - Димитър Синабов (обаятелна личност, изключително добър човек и педагог, който наистина знаеше как да те научи не само “да ги местиш”, но и много други неща). Аз не бях от силните играчи, но все пак имах солидна подготовка, а и доста повече опит от Веско. Срещу него обаче нямах абсолютно никакъв шанс. Никога, нито за минута. В малкото партии, които сме играли заедно (в русенския шах-клуб много бързо стана ясно, че това момче трябва да се подготвя по специална програма при големи шахматисти, а не да си губи времето), просто не знаех на кой свят се намирам и откъде ми се струпват всички беди на главата.

Тогава за пръв и последен път осъзнах какво е да имаш насреща си гений в един спорт. Чувството е много особено - едновременно безпомощност, самосъжаление, но и възхищение към човека от другата страна на дъската. Нещо като близка среща от трети вид, както би казал Стивън Спилбърг.

Днес Топалов е най-силният шахматист на планетата. Световен шампион от Сан Луис, Аржентина (с 10 точки от 14 възможни, без нито една загуба), по-богат с 300 000 долара, както и притежател на космическия коефициент ЕЛО от над 2800 точки (толкова досега са имали само Каспаров и Крамник). След първата половина от шампионата, когато имаше 6 победи от 7 партии, временният му коефициент надминаваше 3157 - рекорд, непостиган от нито един играч в историята на този спорт.

1. Кое е най-хубавото и кое - най-лошото в това да си световен шампион по шахмат?

- Най-хубавото е когато виждаш радостта в очите на хората, а най-лошото, че нямаш свободно време.

2.Кой е най-нелепият слух, който си чувал за себе си?

- Че ще се женя за испанка и кум ще ми бъде Христо Стоичков.

3. Защо суеверието е толкова разпространено в шахматните среди? Разкажи някакъв куриоз свързан с това.

- Може би по този начин хората оправдават загубите си. Аз не съм фаталист, но на световното в Аржентина късмет ми донесе английския шахматист Найджъл Шорт, който редовно похапваше на нашата маса.

4. Кои са ти любимите дебюти с белите фигури и защо?

- Ще отговоря само така: най-неприятните за противника.

5. А коя ти е любимата защита с черните?

- Сицилианска, защото дава шансове за победа.

6. Коя е любимата ти фигура на дъската и защо?

- Всички са ми като деца и аз се грижа за тях.

7. Карпов или Каспаров?

- Каспаров.

8. Кой е най-силният шахматист, срещу когото някога си играл?

- Каспаров.

9. А кой е най-силният шахматист, с когото не си имал възможността да се срещнеш?

- Боби Фишер.

10. Играеш ли някои от другите разновидности на шаха - т.нар. “унгарски” шах (играе се на две дъски и всеки играч може да постави на своето поле фигура, отнета от съотборника му на противников играч) или “обратен” шах (целта е да накараш противника да ти вземе всички фигури и да те матира възможно най-бързо - бел.ред.)?

- Да. И двата варианта, но като дете.

11. А игри като табла и белот?

- Знам правилата, но рядко играя.

12. Как си обясняваш българския феномен в световния шахмат? Може би защото това е един от най-евтините и достъпни спортове на масово ниво? Или с нещо друго?

- Имаме невероятни индивидуалности и школа с традиции.

13. Според теб възможни ли са някакви промени и добавки в правилата на шахмата, за да стане по-атрактивен за медиите спорт и ако да - какви?

- Софийските правила, които бяха въведени от Силвио Данаилов на турнира „М-Тел мастерс” могат да променят шаха и да го направят по атрактивен. Тяхната същност е, че състезателите нямат право да договарят помежду си реми. Това може да стане само по преценка на съдиите. По този начин партиите стават по-атрактивни и по-дълги. От това печелят само зрителите.

14. Кой е най-красивият град, в който си играл турнир?

- Без колебание - Лас Вегас.

15.С какво щеше да се занимаваш, ако не беше професионален шахматист?

- Може би пилот в гражданската авиация.

16. Кой от другите спортове следиш с най-голям интерес? Имаш ли си любимец в него?

- Футбол, тенис, но нямам любимци.

17. Разкажи малко повече за живота си в Испания - как живееш там, кои са любимите ти развлечения?

- Живея нормално. Предпочитам хората да не ме разпознават по улиците. Затова и избрах малко градче като Саламанка, където се чувствам добре и имам възможност да се готвя на спокойствие. Обичам да се срещам с приятели, да ходя по дискотеките…

18. Доколкото знаем, си почти пълен трезвеник. Не ти ли се иска някоя вечер да се натряскаш безпаметно, до козирката, и да не мислиш за нищо?

- Трудно се напивам и това е проблем. Иначе след натрупана умора ми е идвало да се напия.

19. Кой според теб е най-големият плейбой измежду най-силните шахматисти в света днес?

- Аржентинецът Мигел Кинтерос. Но не е чак толкова известен и преуспял като играч.

20. Когато си в Испания и те обземе носталгия по България, за какво най-често се сещаш - някакво любимо твое място тук?

- София, Градинката пред Народния театър. Точно там, където се събират да играят шахматисти.

Ники Николов: Говори Биг Брадър… (Playboy Interview, декември 2005)

 Ники Николов:

Говори Биг Брадър…

(Playboy Interview #45, декември 2005)

Ето го човекът, който по десетина пъти на ден произнася магическото “Говори Биг Брадър…” в националния телевизионен ефир. Този глас със специфичен тембър принадлежи на симпатичен брюнет (напоследък много си се вталил, Николов, браво!), бивш състезател по фигурно пързаляне, журналист, радиоводещ и диджей, и главен редактор на риалити-шоу №1. Няма да наблягам на факта, че сме приятели от 10 години, за да не провокирам у някого погрешно заключение, че именно заради това правим Playboy-интервюто с него.

Не би било пресилено да се каже, че в момента Ники е една от най-влиятелните личности в държавата. Освен че дърпа конците на героите в най-гледаната медийна драма, той е и един от хората, които могат най-добре да анализират събитията на екрана и да направят изводи, които биха били интересни за всеки.

Лично аз съм виждал Ники в какви ли не ситуации - да плаче от любовна мъка (сигурно вече е забравил как веднъж се напи във Враца и орева целия местен хотел, но аз помня като слон), да свещенодейства зад диджейския пулт пред море от танцуващи техно-маниаци, да пише едни от най-хубавите музикални рецензии в българския печат (по времето, когато и аз работех в “24 часа”, а този вестник беше интересен и влиятелен), да мъкне огромни тонколони за поредното парти на “Метрополис”… Ники ме е запознал и с една от най-обичаните жени в моя живот - Даниела, която сега е щастливо омъжена и чиято усмивка няма да забравя никога.

За него с чиста съвест бих повторил нещо, което написах и за неговия стар приятел Ники Кънчев преди една година: той е от хората, които са извор на нескончаема положителна енергия и умеят да се кефят на чуждите постижения не по-малко, отколкото на своите собствени.

- Ники, как се чувстваш като най-безжалостния народопсихолог и разрушител на семейства в съвременна България?

- Между другото, нещо подобно ми казаха в един магазин в моя квартал и ми отказаха да ме обслужат. Това беше първият път, когато съм бил щастлив, че се отнасят зле с мен като клиент. Поведението на продавачката означаваше, че наистина правим нещо, което вълнува хората.

В същото време, въобще не се чувствам като разрушител на семейства. Виж, можеш да разрушиш единствено собственото си семейство. Аз имам такова, имам прекрасна съпруга, с която живея заедно от 7 години, имам невероятна дъщеря, която на 30-ти октомври стана на 2 месеца, имам чудесни родители. Уважавам семейството, обожавам празници като Бъдни вечер, ценя брака като такъв. Факт е, че по време на кастингите търсихме семейна двойка, която може да претърпи развитие във взаимоотношенията си по време на престоя си в Къщата. Елена и Мирослав бяха точно такава двойка. Той беше луд по нея, целият му живот се осмисляше от нейното присъствие до него. В много случаи това задушава човека до теб. В същото време Елена беше убедена, че е много вероятно в един момент, след неопределено време, двамата да се разведат. Длъжен съм да кажа, че нея, както и всички останали явили се кандидати, я провокирахме ужасно много и тя непрекъснато защитаваше Мирослав. Още на кастинга Елена ни каза, че целта на брака им е заминаването в Щатите. Знаехме, че това е първият й мъж, че не е видяла почти нищо от живота, не се е наживяла, а в същото време изгаря от желание да живее, в пълния смисъл на това понятие.

- Прогнозирахте ли такова развитие на събитията?

- На двамата им задавахме едни и същи въпроси един за друг. От тях аз лично разбрах, че не си говорят много, не анализират проблемите във връзката си. Това ни подсказа, че при Миро и Елена ще има развитие, ако влязат в Къщата. Това, което се случи вътре обаче, се дължи единствено и само на тях двамата, на това, което им се е случило през годините, в които са били заедно. Честно да ти кажа, предварителните ми очаквания бяха надхвърлени. Но странното бе, че от един момент нататък ставаха нещата, за които си говорихме с Нико (Тупарев, продуцента на шоуто от SIA - б.а.). Просто в един момент си казвахме, сега е хубаво да се случи еди какво си и след ден-два това се случваше. Дори една вечер звъннах на Нико и му казах “Пич, имам чувството, че Господ слуша разговорите ни и ни помага нещата да се случват така, както ни се иска, и ме е страх, че в един момент ще ни накаже за това”. Нашето желание обаче беше в крайна сметка Елена да се върне при Мирослав и това почти се случи в един момент. Ако си спомняш, една вечер Елена отиде при Мариян, той й каза нещо от рода на “Май ме е страх”, което я разочарова и тя отиде да плаче при мъжа си. Точно един ден по-рано с Нико си говорихме, че това е напълно възможно да стане, тъй като принципно Мариян е от този тип мъже, с които ти е много забавно седмица-две, защото говорят красиви неща, в повечето случаи казват някакви сложни изречения, които ти е трудно да разбереш и това те карат да се възхищаваш, но винаги идва един момент, в който този те разочароват и те карат да плачеш. Както се казва, добре че има и такава порода мъже, които да карат жените по-късно да оценят и по-обикновени хора като нас.

В този случай обаче, когато Елена потърси близостта на мъжа си, искаше да го прегърне и да намери отново подкрепа в него, Миро се дръпна с думите: “Вече имаш друг мъж, когото да прегръщаш”. Така че всичко зависи от тях. Ето, желанието ни беше те двамата да се съберат отново, но това не се случи, поне засега. Ами, ако беше станало, ако те бяха надживели моментните си проблеми в брака, те щяха да бъдат най-силното семейство. Тогава щеше ли да ме наречеш стожер на семействата в съвременна България?

- Ами сигурно щях, предполагам…

- Всичко зависи от това дали имаш желание да запазиш брака си, връзката си. Защото проблеми винаги има във взаимоотношенията между двама човека, винаги онова лудо влюбване от първите дни заедно в един момент отминава и ти трябва да се бориш, за да предизвикваш такива моменти, които да те карат отново да се влюбиш в човека до теб. И тази борба трябва да се води от двамата човека. Според мен и Миро и Елена не са осъзнали това или ако някой от тях двамата го е осъзнал, то тогава той или тя няма желание да продължи тази връзка. И в този момент идва едно изречение, което на мен много не ми допада: “Въпрос на стил е да знаеш кога да спреш”. Нека хората сами преценят дали в поведението на Елена имаше стил или не.

Така че можеш да ме наречеш разрушител на семейства, само ако разруша моето семейство. Всичко друго е извън моята власт.

- За нищо ли нямаш угризения, ама честно?

- Не знам дали да го нарека точно угризения или по-скоро неудобство. Нямам угризения, че им дадохме тази мисия, защото всичко в нея зависи от тях. Видя как Миро я изпълняваше, въпреки че и той трябваше 7 дни да го играе семеен със Силвия. Всеки сам решава докъде да пусне един човек до себе си, дали само да флиртува или да премине границата на флирта. Защото самият флирт, не е изневяра, а начин да живееш вълнуващо. Така мисля аз. Пак заради същата причина, нямам угризения и че продължихме мисията им за още седмица.

Онзи ден Елена ме пита защо сме я удължили. Направихме го, защото видяхме, че ще има развитие. Миро започна да става нервен, ревността го изяждаше отвътре, поведението на съпругата му го предизвикваше. Ако и Елена се държеше като Миро, тоест достатъчно резервирано с Мариян, ако Миро не полудяваше от ревност, нямаше да продължим мисията. Така че пак тяхното поведение беше основната причина за всичко.

Гузен съм за две неща - по време на мисията “Денс караоке” казахме на съквартирантите да се разделят на двойки, така както живяха през първата седмица. Тогава на всяка двойка дадохме по една песен и те трябваше да изразят посланието на песента с езика на тялото. На Елена и Мариян дадохме “Запечатано с целувка” на Джейсън Донован. Тогава от близки на Миро знаехме, че това е сватбеното парче на двамата. Да, тогава ми беше гадно, защото накарах един съпруг да гледа жена си как се прегръща с друг на фона на сватбеното им парче. Беше ми гадно и когато същата тази песен пуснахме на Миро и Елена в тайната стая, по време на романтичната им вечер.

Но пак те двамата избраха да влязат в тази стая. Когато разбра за тази възможност, Миро доста ни псува. Каза, че сме най-бруталните хора на света. Животът е брутален, обаче. Всеки ден, всеки час, животът ти предлага различни изкушения - красива, сексапилна чужда жена, възможността да излъжеш на работата, за да си облагодетелстван, възможността да откраднеш, възможността да убиеш, възможността да посегнеш към наркотиците. Дали ти ще се дадеш на това изкушение е изцяло твое решение. Така че Миро трябва да се сърди на себе си, задето е приел възможността да влезе в тайната стая и въобще възможността да влезе в Биг Брадър с тази мисия. Въпрос на личен избор. И това не го казвам, за да оправдая нашите решения. Просто животът е такъв. Дето се вика, какъвто животът, такъв и Биг Брадър.

Между другото, онзи ден разбрах, че не “Запечатано с целувка” е сватбеното парче на Миро и Елена, а съвсем друго, така че вече не ми е толкова гузно…

- И никакво друго неудобство нямаш?

- Гадно ми беше и когато по време на лайфа с родителите на двамата, разговорът между тях отиде в посока - кой какво е платил и кой какво не е платил за сватбата. Но самите родители решиха така. Въпросът на Кънчев беше просто: “Вярно ли е, че не си говорите вече?”. Спомням си когато майката и бащата на Елена си говориха с нея в тайната стая, как двамата й казаха, че човек трябва да запази някои тайни за себе си и да не се разкрива напълно, а те направиха точно обратното по време на въпросния лайф и това е съвсем естествено. Когато човек е под въздействието на емоции, когато е попаднал в някаква по-екстремна ситуация, той не мисли как да постъпи. Той действа първосигнално. Има много случаи, в които правилото “Преброй до 10 и след това кажи това, което трябва” не важи. Когато човек е искрен, понякога го прави да изглежда наивен. Иначе обаче хората се превръщаме в машини. Очите ти говорят едно, а собствените ти думи съвсем различно. Ходи и разбери тогава на какво да вярваш. Затова и неслучайно в Биг Брадър е забранено на хората да носят слънчеви очила. Защото можеш да кажеш всичко, но очите ти те издават какво точно всъщност мислиш.

- Какво ще отговориш на всички, които ви обвиняват, че сте пресолили манджата, че сте прекалили с експлоатацията на семейната драма и че едва ли не сте тласнали Елена и Миро към раздялата им?

- Виж, подобни неща се случват всеки ден някъде. Сега като се замисля, повечето ми познати или са разведени, или са деца на разведени родители. Така че, ако манджата е била солена, това е защото животът в България е такъв. И пак казвам, ние не експлоатираме тези хора. Поставяме ги в едно положение по тяхно собствено желание и оттам нататък всичко зависи от тях. Мога ли сега да кажа на Мариян: почни да плачеш за Елена и той да ридае така, както го правеше Мирослав? Мога ли да кажа на Ирена, хайде сега кажи, че напускаш съпруга си, защото ще ни вдигнеш рейтинга? Не мога. Нищо в Биг Брадър не може да стане, ако хората вътре не пожелаят да го направят. Найден и Зара, Зара и Мел, Мел и Тишо правиха секс миналата година, защото искаха да го направят. Никой не им е разпоредил това. Тази година, не можех да спра Радо и Силва, които искаха да напуснат Къщата по собствено желание, въпреки че не съм желаел те да излизат още на първата седмица. И тъй като живеем в страна, в която наистина се случват пошли неща, хората си мислят, че за всичко има сценарий. Ако всичко е нагласено, Петко нямаше да излезе първата седмица, защото той е толкова импулсивен човек, че носи след себе си интересно съдържание. А какво да кажем за изгонването на Елена? Всички хора гледат Биг Брадър заради нея и ние си убиваме главния герой по средата на филма… Няма логика, ако наистина имаше сценарий. Аз и миналата година казах същото: Когато някои хора кажат, че всичко е сценарий, ужасно много ни надценяват, защото сме написали сценарий за филм, който се гледа от 2 милиона души. Еми, ние тогава да ходим в Холивуд и да правим по два филма годишно…

- Да не говорим за Миро. Той трябва да си запише една касета, да отиде при Робърт де Ниро и да му каже: “Човече, виж, тука едни хора ми казаха да плача и аз виж как го направих. Айде сега, ако обичаш, дай си “Оскарите” и изчезвай”, защото аз така мъж да плаче, както Миро го правеше, не съм видял в нито един филм. А съм гледал доста…

- Как тогава си обясняваш наличието на доста негативни коментари спрямо шоуто?

- Хората казват че това не е хубаво, ама го гледат. Така беше и с първия Биг Брадър. Говореха разни хора, че това предаване било за тъпаци и какво ли още не, а го гледаха милиони. Предаванията, които са засягали любовния триъгълник, бяха най-гледани и в това няма нищо лошо. Защото нещата в тях бяха адски истински, такива се случват във всеки дом. Няма да забравя думите на Милен Цветков в студиото ни: “Ако това предаване го имаше преди години, когато се развеждах,  щях да подходя към брака си по друг начин”. Много хора се замислиха за връзките си и за това как трябва да се държат с партньора си.

- Кой пише текстовете за дикторския глас, преразказващ събитията в къщата?

- Редакторът, който е бил на смяна, когато събитието се е случило. Но всеки материал в предаването минава през мен и моя заместник Радо Тушев. Така че за текстовете на дикторския глас нося отговорност аз.

- А кой подбира музикалния фон, който успява да създаде толкова много емоционално напрежение?

- Успял си добре да хванеш идеята ни за подлагане на музика. Въобще тенденциите в правенето на риалити са много повече в посока правене на нов вид сериал, отколкото в документално и хронологично представяне на едни събития, които се случват в една къща. Затова и смятам, че “Биг Брадър 2″ е най-истинският и най-сполучлив български тв сериал до момента. Обратно на въпроса ти. Има музикален редактор. Режисьорът на дейли-тата Петко Спасов и аз решаваме къде да има музика и къде не, както и каква да бъде тя. Ако нямаме идея за конкретно парче, искаме помощта на музикалния редактор.

- Началният музикален сигнал на шоуто тази година е българско дело и по нищо не отстъпва на миналогодишния, който беше английски. Някои дори го смятат за един от най-добрите измежду всички издания по света. Като бивш диджей не мислиш ли, че си заслужава малко повече да афиширате и се гордеете с този факт?

- Музиката на началната ни шапка е ремикс на гръцкото парче на “Биг Брадър”. Ремиксът е направен от Явор Русинов и аз също смятам, че е много по-добър от оригинала. Аз безкрайно много ценя Явор - още от годините, когато бях част от “Метрополис”. Авторските права на ремикса обаче са на Нова телевизия и те трябва да са тези, които да афишират и да се гордеят. Аз съм щастлив, че съм работил точно с Явор.

Що се отнася до това, че съм бивш диджей - недей така, защото обиждаме хора като Стивън и Ясен, които са едни от много малкото в България, които наистина могат да сложат тази титла “диджей” пред името си.

- Да направим бърза съпоставка между първия и втория сезон на Биг Брадър. Първо - какво мислиш за участниците в сравнение с предишните?

- Участниците в първия “Биг Брадър” са нещо много специално, точно защото са първи. Лично за мен, те са много повече от участници в телевизионно предаване, в чиято направа съм участвал и аз. Ако трябва да пренебрегна това, ще кажа, че може би сегашните герои са по-съдържателни във всяко едно отношение. Те имат отношение за брака и семейството като институция, за политическата система в България, вълнуват се от положението на сестрите в Либия, от проблемите с наркотиците, от нещата, които се случват по границите ни и прочие неща. Сега любовта е много по-съдържателна. Спомни си романса между Найден и Зара и го сравни с това, което се случи между Мариян и Елена. Сравни стратегията на Виктор и тази на Иван - и двамата имат една цел, да не бъдат номинирани от съквартирантите си. Разликата обаче в подхода им е голяма - Иван е невероятен играч.

Просто миналата година търсихме повече интересни личности, докато сега търсихме хора, които да презентират определена прослойка от обществото.

Сега за първи път се появи образа и на щастливо омъжената жена-майка, каквато миналата година нямаше. Има я и нейната противоположност - жената около 40, която е неудовлетворена от брака си, има любовник и е ужасно властна във възпитанието на детето си. Присъства човекът от село, който е отвратен от живота и смята, че всичко в тази държава е плод на връзки и нищо не зависи от него самия. Гледахме и продължаваме да гледаме типичния градски тарикат, който е въртял всякакви далавери, за да успее в живота. Имаше го и неговият по-селски вариант. Наблюдавахме два варианта на градската млада жена, която разчита основно на привлекателната си външност и за която парите са от голямо значение. Пред очите ни е онзи млад мъж, който иска да живее различно от другите и го прави. Все още в шоуто са моделът на успял мъж, който е ужасно комбинативен. Суетният мъж-спортист, за когото мускулите, визията и красивата жена до него са над всичко. Успелият циганин с основно образование и така нататък.

Сега си спомням, че на кастинга Мариян каза нещо, което доста се доближава до целите ни този сезон - думите му бяха нещо като: “Аз не влизам в Биг Брадър само като Мариян, а като типичен представител на хората като мен и осъзнавам отговорността си”. 

Ако говорим за припокриване, мисля, че Вего е подобие на Алиджан.

Сега обаче аудиторията на Биг Брадър е малко по-възрастна и Вего се радва на одобрение, поне засега от зрителите, което не можеше да се каже за Джани.

Да, той остана почти до финала, но истината е че ако не беше отменена номинацията му заради изцепките на Найден и Гроши, то тогава Алиджан си отиваше от Къщата със страшна сила.

- Рейтингът този сезон?

- …е по-висок. В цял свят битува мнението, че всяко второ нещо е по-лошо и по-трудно от първото. Втората серия е по-тъпа от първата, вторият албум е по-труден от втория. Аз бях убеден в успеха на “Биг Брадър 2″ и затова не се учудвам, че поне засега правим по-добри резултати от миналата година. Изпуснахме малка част от по-младата аудитория, която миналата година гледаше “Биг Брадър” заради номерата на Найден, но хванахме много по-голяма част от 30-40 годишните зрители. “Биг Брадър 2″ се гледа дори и от Жеков и Нойзи (редакторите на българското издание на сп. Maxim и бивши редактори на “Егоист” - б.а.) …

Всъщност няма как да е иначе, защото на бял свят излязоха много неща, които вълнуват българина - проблемите на семейството, как трябва да се държи един истински мъж, правата и задълженията на модерната жена, кога и къде изневярата е позволена и кога и къде не. Сигурен, че трябва да има и “Биг Брадър 3″ и съм убеден, че тогава резултатите ще бъдат още по-добри, защото ако Нова Телевизия разполага с покритието и ресурсите на една друга телевизия, то рейтингът ще бъде още по-висок. Както се изразяват политиците - има резерв за още по-добри резултати.

- Броят на sms-ите?

- …е по-малък и в това също няма нищо странно. Истерията на sms-ите отмина. Така е с всяко ново нещо, на което се наситиш. Както казах и аудиторията е малко по-зряла от тази през миналата година, а един човек, който сам докарва парите си, знае много по-добре стойността на едното левче.

- Конкуренцията на другите телевизии и в частност на bTV?

- Тук ще бъда лаконичен - 24 октомври 2005 г. 21.00 часа - Биг Брадър - 46.1% share, bTV - 16.4% share, канал 1 - 12.1% share. Share е процентът на аудиторията, която в този момент гледа телевизия. 46 процента в този даден момент са избрали да гледат “Биг Брадър”, благодаря им.

- Има ли нещо, от което да си недоволен, в разгара на втория сезон?

- Пълно щастие никога няма. Сигурен съм, че в някои моменти можеше да направим нещата по-добри от това, което се получи, но аз съм такъв винаги. Винаги искам още и още. Питай жена ми и хората, с които работя колко е гадно това понякога.

- Защо правите толкова много технически гафове - сривове в картината, загуба на звук, липса на надписи… Веднъж дори повторихте 10 минути от предаването веднага след рекламите?

- А, ето че ти отговори на предишния въпрос по-добре от мен. Това все пак беше в началото. Обяснението е много просто. Работата се върши от хора, а хората правят грешки. Има някои неща, с които няма как да се справиш, заради различни обстоятелства, за които сега не ми се говори. Винаги ме е било яд, когато правим детински грешки, а такива сме правили. Но такъв е животът. Истината е че Биг Брадър е адски трудна за изпълнение продукция за условията, които съществуват в България. Повярвай ми, че някои хора губят всякакъв личен живот за тези три месеца.

За съжаление това, което се прави в Англия например с 1 милион евро, тука се прави със 100 хиляди. Но сега ако тръгна в тази посока ще стигнем до момента с кокошката и яйцето, защото 30 секунди реклама в Англия струват една цена, а тук пъти по-малко, защото “Карлсберг” в Англия продават незнам си колко милиона бутилки месечно, а “Каменица” тук пъти по-малко, защото средната заплата в Англия е да речем 6000 лева, а тук е в пъти по-малко и така нататък…

. Кой ти беше любимият участник от първия Биг Брадър - сега поне можеш спокойно да го признаеш?

- Има хора, с които се чувам доста често и до днес. Здравко, Зейнеб, Стойка, Джани, Зара, Тишо. Дори ще бъда кръстник на дъщерята на Здравко, което е голяма отговорност. Докато вървеше първия сезон открих в Здравко и Джани неща, които са характерни и за мен, което ме накара да помисля за някои неща. Аз обичам хората, които ме карат след среща с тях да мисля за това, за което сме си говорили.

- А кой измежду вече отпадналите участници от новия сезон ти беше най-симпатичен и защо?

- Елена - заради нещата които ме провокира да мисля и анализирам.

- Защо според тебе зрителите гласуваха в къщата да влезе резервата Елена Ромеле, а не по-младата и видимо по-атрактивна Галина от Бургас?

- Според мен Галина подразни с лозунгите, които започна да използва, а в началото тя имаше сериозна преднина пред Ромеле.

Мисля, че в този случай, зрителите за първи път гласуваха за това, което ще им е по-интересно да гледат и гласуваха наистина като зрители, които могат да пишат развитието на Биг Брадър. След това, при някои от елиминациите имаха отново този шанс, но този път не се възползваха от него. Може би още им е трудно да осъзнаят властта, която Биг Брадър им дава. Скоро четох едно интервю на Нико, което доста ми хареса. Там ставаше дума за властта, която хората имат. Адски много хора казват, че от тях не зависи нищо, а всъщност точно те махнаха навремето Виденов, след това наказаха Костов, върнаха Симеон и накрая го отпратиха. Много неща зависят от нас и мисля, че е крайно време да ги осъзнаем.

- В един от по-старите си броеве бяхме написали нещо като списък на ефектите от “Биг Брадър” - легитимиране на мекия провинциален говор, легитимиране на чалгата, легитимиране на маструбацията, легитимиране на хомосексуализма, небивал възход на жълтата преса. Би ли изброил най-важните изводи за теб от брадър-манията в България?

- Хората в България вече не са страхливи. Не ги е срам да кажат на висок глас - и аз се напивам като вас, и аз повръщам като вас, когато прекаля с водката или ракията, и аз изневерявам като вас, и аз имам съпруг/съпруга и любовник/любовница едновременно като вас и вече не ги е страх от мнението на съседите. Хората в България са се научили повече да живеят за себе си, а не заради някой друг.

Друго, приказките на Волен Сидеров, че българите имаме проблеми с циганите се оказаха пълна партенка. Още нещо - не може бат Сали сам да казва “Аз съм циганин и съм горд с това”, а обществото да му казваме: “Не, ти не си циганин, ти си ром”. В цял свят, циганинът си е циганин и в това определение няма нищо срамно. Сега ние ще се правим на по-културни от целия свят и ще ги наричаме роми. Еми, те самите не си казват така. Дайте тогава на “Джипси кингс” да им викаме “Ром кингс”.

В по-личен план, убедих се отново, че хората трябва да си говорят. Няма нещо на света, което не може да бъде решено в един разговор, дори и предотвратяването на война. Адски е трудно понякога да бъдеш искрен, защото може да нараниш някой със своята искреност. Дори вземи един адски прозаичен пример - твой колега или колежка, който мирише лошо. Пътищата са два - да не му кажеш, че мирише лошо и той да не те намрази или да му кажеш, с което рискуваш той да ти стане враг. Ако колегата обаче е мислещ човек, ти по този начин му помагаш и след нараняването, което по всякакъв начин ще му причиниш, той може да ти е благодарен и отношенията ви да станат по-добри от всякога.

- Какво би било твърдението, на което с най-голяма охота би отговорил с Нидялковото “Така е”?

- “Никой не заслужава подобно страдание, но все някой трябва да го понесе” - цитат от творчеството на Мариян.

- Наистина ли е вярно, че този сезон на Биг Брадър е застрашил целостта на твоето семейство не по-малко от това на Мирослав и Елена?

- Глупости. Истината е че аз съм доста труден за съвместен живот човек, ужасен егоист. Безкрайно щастлив съм, че съм женен за моята съпруга и тя е единствената жена, с която мога да живея постоянно. Винаги е проявявала разбиране към мен, за което съм й благодарен. Освен семейство, сме и ужасно добри приятели. Постоянно си говорим за проблемите, които се появяват в нашата връзка. Когато животът ни се превърне в навик и стане прекалено битов, се опитваме да правим неща, които да ни накарат отново да се влюбим един в друг, така че няма нещо, което може да застраши целостта на брака ни. Много мои приятели не могат да ми повярват за нещата, които си говорим с жена ми, както и че все още правим секс почти всеки ден. Снощи дори тя ми каза, че последните дни съм станал адски добър, а пък аз си мислех, че е точно обратното. Виждаш ли колко е важно хората да си говорят, за всичко.

- Как протича един типичен твой ден в момента?

- Прибирам се късно - обикновено в 3-4 часа през нощта. Случва се и да оставам в Къщата на Биг Брадър и ми се събират понякога и по 60 часа без сън. Когато се прибера, целувам дъщеря си и жена си, тя кърми бебето. На сутринта почти винаги хващам дъщеря си, пускам някаква музика за 15 минути и танцуваме заедно. След това идвам в Къщата и пак същия цикъл.

Работата ми задоволява онзи спортен хъс, който съм натрупал в следствие на 11-те години, през които бях активен спортист, така че имам нужда от работа, за да се доказвам пред света. Наскоро, покрай това, че в шоуто с номинациите каним някакви астроложки, ми попадна една книга, в която описват човека според неговото име. Там пише следното: “Наложи ли им се на Николаевците да избират между приятели, любимите и работата си, тя винаги се оказва по-ценна за тях. Още повече, че те изпитват съмнения в искреността им, докато професионалната им дейност запазва при всички обстоятелства ценността си за Николаевците”. Малко сложно, но има някаква истина.

- А какво правиш извън сезоните на Биг Брадър?

- Други предавания, но тогава имам много повече време за семейството си и приятелите. Обичам да спя малко по до късно, тъй като не мога да заспивам рано, сутрин задължително трябва да прочета “24 часа”, обичам да се виждам с приятели, но повече вкъщи. Започнал съм да не харесвам места, на които има много хора. Обичам всяка вечер да гледам интересен филм, а уикендите гледам да изкарвам с приятели извън София. Едно време ходих често да играя тенис и да ритам с приятели и трябва пак да почна.

С нетърпение очаквам 20 декември, когато ще мога да си поема всичките бащински задължения. Така че, тогава типичният мой ден ще изглежда по различен начин.

- Кога за последен път се забавлява пълноценно, къде и с кого?

- Пълноценното забавление при мен понякога може да е опасно. Може би и ти знаеш какво значи да изпуснеш парата след като няколко дни нонстоп си правил поредния брой на Playboy. Иначе се забавлявах последния петък, на рождения ден на Нико, с жена ми и с много мои приятели. За първи път си позволих да се откъсна за няколко часа от живота на съквартирантите в Къщата.

- Кой ти е любимият диджей в момента - български и чуждестранен?

- Срам ме е да го кажа, но от няколко години съм станал абсолютна проститутка по отношение на музиката. Слушам всичко, но не за пари. За мен най-добрите български диджеи си остават Ясен и Стивън, а самият факт, че се замислям в момента за чуждестранен диджей, значи, че няма да бъда докрай искрен. В колата си сега съм заредил дискове на Лени Кравиц, “Ю Ту”, Роби Уилиямс, “Ъндъруърлд” и няколко компилации Cafe del Mar.

- Ако приемем, че Биг Брадър далеч не е върхът в кариерата ти, какъв тип предаване би желал да правиш по-нататък и кога мислиш че е възможно да се реализира?

- На този етап, “Биг Брадър” е моят връх и съм благодарен на хората, които са ми гласували доверие. Честно да ти кажа, това е нещото, което искам да правя, защото е адски истинско, защото трябва да реагираш на момента и няма по-предизвикателно нещо от това. Желанието ми е да бъде създаден един екип, който да бъде постоянен и който да прави големи риалити проекти.

20 въпроса към Камен Спасов (април 2005)

20 въпроса към Камен Спасов

Собственикът на “Ка мюзик” и радио “Сити” за състоянието на продуцентския бизнес, войната между радиостанциите, скандала “Евровизия” и най-хубавите албуми на всички времена

(Playboy #37, април 2005)

Камен Спасов е сред най-влиятелните хора в българския музикален бизнес. Собственикът на “Ка мюзик”, радио “Сити” и съсобственик на диско-бар “Брилянтин” е роден на 18 февруари 1965 г. в Русе.

Завършва тамошната английска гимназия. Оттогава датират първите му изяви като DJ (на ученическите бригади) и като вокалист на училищната група Silver Dust. По време на военната си служба е отново вокалист - този път на ВИГ “Армейска Лира” към ДНА - Хасково. През 1986 е вече студент “Счетоводство и контрол” във ВИНС - Варна. В морската столица, а по-късно и на “Златни пясъци”, започва истинската му кариера на DJ. През 1989-а прекъсва редовното си обучение след провал на изпита по политикономия на социализма и заминава на работа в Норвегия. Година по-късно се връща в България с първите 2 професионални грамофона Technics и над 1000 плочи. В продължение на няколко години печели почти всички конкурси за DJ (сам или в дует с легендарния Боби Ай). През 1993 се оттегля от сцената, за да открие първия си музикален магазин “Морис Мюзик”, носещ името на сина му. Днес Камен с носталгия си спомня за времето, когато пред магазина му е имало опашка от DJ, които са нямали търпение да си вземат нови макси сингли. В следващите няколко години организира множество концерти на чужди денс звезди и първия конкурс за DJ от веригата DMC. Така се стига до участието на български отбор на световното първенство в Лондон. През 1995-а стартира първото си истинско бизнес начинание - “Ка Мюзик”, подписвайки договор с холандската ToCo International и то във време когато аудио пиратството заема близо 99% от нашия пазар. Всички му казват, че е луд да плаща за лицензи, но Камен не се отказва. През 1998-а е вече представител на EMI, Virgin и Zomba за България. Същата година, заедно със своя добър приятел Йонас Силемарк (по онова време продуцент на Д-р Албан, Лутриша Макнийл, “Антик”, Тес и много други, а  днес президент на Warner Music Scandinavia), регистрират “Радио Сити” ООД. За лиценза трябва да чакат близо 3 години, през които радиото “работи” в офиса на “Ка Мюзик”, но без да излъчва.

Днес радио “Сити” е една от най-слушаните музикални станции в ефира на София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Благоевград. В началото на 2005 подписва дългоочаквания договор и с култовата музикална компания Ministry Of Sound…

1. Камене, ако не се казваше така, а например Георги, как щеше да е кръстена “Ка мюзик”?

- И аз съм си задавал подобен въпрос. Може би ако трябваше да стартирам компанията сега, бих я кръстил CITY MUSIC. Много добре звучи. А колкото до Ка Мюзик - тогава трябваше да намеря име, което и чужденците да могат да произнесат и лесно да запомнят.

2. Сега вече сериозно: как намираш състоянието на българската звукозаписна индустрия днес?

- След 10 години в този бизнес мога да направя един сериозен анализ , но това едва ли ще бъде интересно на читателите на Playboy. Затова ще се опитам да съм кратък, но изчерпателен. Индустрията в момента е разделена на 2 части - поп и поп-фолк. Поп-музиката е в криза, чалгата е в подем. Да, странно е че човек, чието име се свързва основно с поп и денс музика, казва това, но това е истината. Винаги съм бил обективен в оценките си и каквото ми е на сърцето, това ми е на устата. Чисто и просто поп-фолк изпълнителите създават хитове за народа, лесно смилаеми, на моменти дори елементарни, но това харесват хората и затова тези изрусени момиченца  се събуждат “звезди” и започват да обикалят страната. Нещо, което с поп изпълнителите просто не се случва.

3. Как си обясняваш, че проектът радио “Сити” набра по-бърза и голяма популярност от проекта “Ка мюзик”?

- Все пак това е медия, а и ние непрекъснато промотираме радиото. Та кой друг е дал такива награди на своите слушатели - 1 кг злато за Коледа, двама гледаха Kylie Minogue в Милано, двама гледаха Роби Уилиямс в Берлин, трима бяха на концерт на Пинк в Стокхолм, един човек спечели нова Mazda, трима летяха на един хеликоптер с Тес Матисън, доведохме 800 деца с влак от Стара Загора, за да бъдат наши гости в Софияленд за играта “Герой на училището”. Да не говорим за безбройните партита и концерти в градовете, в които излъчваме. Така се изгражда познатост на марката или т.нар brand awareness. Колкото до музикалната компания, мисля че не е толкова важно да си кажеш името в рекламата.Едва ли някой отива в магазина и казва: “Може ли новия албум на Йоргос Мазонакис от Ка Мюзик Плюс?”. По-важно е да създадеш хит. Проблемът е че след това хората не отиват да си го купят, а гледат откъде могат да си го изтеглят без пари, от което страда цялата музикална индустрия.

4. Има такъв момент, да. В твоето радио звучат най-големите денс-хитове. Издател си на някои от най-популярните имена от световната клубна сцена. Какво ще отговориш на всички диджеи и издатели, които те обвиняват в прекален комерсиализъм?

- Всички робуваме на комерсиалните марки и всички се стремят да бъдат комерсиални. Някои успяват, други не. Дори един Джордж Майкъл беше супер комерсиален дълги години преди да издаде Songs from the Last Century - албума, с който каза - ” Това ми харесва. Ако искате, купувайте, ако не искате - не ми пука”. Колкото до музиката по “Сити” - тя е резултат от ежемесечните ни проучвания и музикални тестове на аудиторията, както и от информацията, която черпим от скъпоплатени сайтове. Нямаме случайна песен в програмата си. И мисля, че вече няма на кого да доказваме, че именно ние правим хитовете в тази страна.

5. Кои според теб са най-перспективните изпълнители на българската поп-сцена?

- Ако ти ми кажеш една песен на нов изпълнител, която всеки да може да запее, както едно време всеки знаеше песните на Щурците, Сигнал, ФСБ, Васил Найденов, Георги Христов, ще намериш отговор на въпроса си. Естествено ще ме апострофираш, че времето на българската естрада е безвъзвратно отминало и това е самата истина, но  мястото на естрадата трябваше да заеме поп-музиката, а за съжаление тя беше изместена от поп-фолка. Затова не мога да кажа кои са най-перспективните поп-изпълнители. Няма нови звезди на хоризонта!

6. Какви са най-често допусканите грешки от родните поп-звезди?

- Много бързо си повярват, че са звезди. Това, че някой те е спрял на улицата, за да те попита дали си ” еди-кой-си”, не те прави звезда. Всички страдат от синдрома на втория албум, в който искат да докажат, че са творци от световна класа и изпадат в тежка драма, че този албум не се продава и затова обвиняват издателя. Също като в приказката, че ако в един ресторант работата върви, значи готвачът е добър, ако работата не върви, оркестърът е виновен. Освен това, всяка звезда трябва да си знае цената. Какви са тези звезди, които можеш да видиш всеки ден в кварталната кръчма? Та те са просто едни изпълнители на песни. 

7. Защо според тебе 2004-а бе обявена за една от най-слабите години в историята на българския поп?

- Веднага отговарям - защото нямаше хитове като “Ти” на Нина Николина, Il Ritmo Del Mio Cuore на Руши , “Ела изгрей ” на Deep Zone Project или “Ледено момиче” на Д2. Нищо не се случи през тази 2004-а. Представям си какъв зор са видели журналистите да номинират най-добрите песни на отминалата година.

8. Така е, и аз бая се озорих в една анкета наскоро. Кажи по-детайлно мнението си за поп-фолка. Имаш ли любима изпълнителка от този жанр или въпросът ми те обижда?

- Не ме обижда. Като професионалист уважавам труда на хората от този бранш. Проблемът ми е, че трудно ги разпознавам - и изпълнителите, и песните. На партито след наградите на телевизия Планета обърках Камелия с Гергана и това си беше истински конфуз, ама какво да се прави. Това, което винаги ме е дразнило в тези изпълнители е, че градят кариера на гърба на чужди автори. Сигурно 90% от тях са станали известни благодарение на песни на гръцки, сръбски, арабски или турски певци, но никой това  не го признава. Никога няма да забравя как при първото идване на “Антик” в България те не пропускаха да кажат в нито едно свое интервю, че дължат успеха си на песента на Нотис Сфакиянакис - Opa Opa. Ако погледнете в обложките на дисковете на поп-фолк изпълнителите, там където песните са кавъри на чужди изпълнители, пише само - аранжимент “еди-кой си”. А кой е автор за тях няма значение. Е, това си е направо кражба. Когато ние искахме да направим кавър на  Knock on Wood на Ейми Стюърт за Ирра, стигнахме до авторите и чак след като получихме тяхното одобрение се обърнахме към Мага да направи новата версия. Ето затова не ги харесвам поп-фолк изпълнителите и техните продуценти. Сега гледам, че започват да правят все повече авторски песни, но трябва още дълго време да мине, за да ги приема насериозно и да призная, че са истински създатели на хитове.

9. Благодарение на тебе у нас са гостували някои от най-големите имена на европейската поп-сцена Д-р Албан, Диджей Бобо, “Бенаси Брос”, “Дийп Пърпъл”, Ванеса Мей, Ищар, “Антик”…. Кои са звездите, които мечтаеш да поканиш в близко бъдеще, и какви са шансовете наистина да ги видим в България?

- Едно са мечтите, друго е реалността. Отдавна съм се отказал от промоутърския бизнес. Това е за хора, на които това им е основен занаят. В последните няколко години каня само изпълнители, чиито песни са хитове по радио “Сити ” и могат да направят нашите слушатели щастливи. Концертите, които правим, са безплатни. Много е трудно на такъв малък пазар като българския да убедиш звезда от световна величина да дойде да направи концерт тук - независимо от хонорара, който си готов да платиш. 

10. Ти си бизнеспартньор с утвърдени имена от европейската музикална индустрия. Как те коментират развитието на тукашния шоубизнес? Какво най-много ги дразни в България и какво най-много им харесва?

- Както предполагам знаеш, всяка година през месец януари в Кан се провежда международния музикален панаир МИДЕМ. Тази година всички мои приятели ми казваха: След като имаше хитове от Русия, Румъния, Украйна, Турция, Гърция, крайно време е следващият хит да е от България. Какво си ни приготвил?” Това ме зарадва изключително много, защото вече чуждите продуценти са склонни да приемат, че хитове се правят не само в Централна Европа и че за музиката наистина няма граници. Единственото, което не им харесва, е че България все още не може да изтрие петното на “най-пиратската” страна в Европа, даже напротив. Тези, които са идвали в София, не могат да спрат да се чудят как на 200 метра от Министерски съвет се продават пиратски дискове и никой не може или просто не иска да спре това.

11. Какъв е твоят коментар за скандала около българското участие на “Евровизия”?

- Голям срам! Не само за скандала, който се разрази със страшна сила и по време, и след конкурса. Песните, които участваха, бяха пълна трагедия. По време на първия тур бяхме с целия офис на радиото на една хижа над Тетевен и с триста зора настроихме антената на телевизора, за да гледаме. Ама какво да гледаме? Участниците в “Хит Минус Едно” са много по-добри от желаещите да представят България на “Евровизия”. В радио “Сити” имаме силно р�