Ники Николов: Говори Биг Брадър… (Playboy Interview, декември 2005)

 Ники Николов:

Говори Биг Брадър…

(Playboy Interview #45, декември 2005)

Ето го човекът, който по десетина пъти на ден произнася магическото “Говори Биг Брадър…” в националния телевизионен ефир. Този глас със специфичен тембър принадлежи на симпатичен брюнет (напоследък много си се вталил, Николов, браво!), бивш състезател по фигурно пързаляне, журналист, радиоводещ и диджей, и главен редактор на риалити-шоу №1. Няма да наблягам на факта, че сме приятели от 10 години, за да не провокирам у някого погрешно заключение, че именно заради това правим Playboy-интервюто с него.

Не би било пресилено да се каже, че в момента Ники е една от най-влиятелните личности в държавата. Освен че дърпа конците на героите в най-гледаната медийна драма, той е и един от хората, които могат най-добре да анализират събитията на екрана и да направят изводи, които биха били интересни за всеки.

Лично аз съм виждал Ники в какви ли не ситуации - да плаче от любовна мъка (сигурно вече е забравил как веднъж се напи във Враца и орева целия местен хотел, но аз помня като слон), да свещенодейства зад диджейския пулт пред море от танцуващи техно-маниаци, да пише едни от най-хубавите музикални рецензии в българския печат (по времето, когато и аз работех в “24 часа”, а този вестник беше интересен и влиятелен), да мъкне огромни тонколони за поредното парти на “Метрополис”… Ники ме е запознал и с една от най-обичаните жени в моя живот - Даниела, която сега е щастливо омъжена и чиято усмивка няма да забравя никога.

За него с чиста съвест бих повторил нещо, което написах и за неговия стар приятел Ники Кънчев преди една година: той е от хората, които са извор на нескончаема положителна енергия и умеят да се кефят на чуждите постижения не по-малко, отколкото на своите собствени.

- Ники, как се чувстваш като най-безжалостния народопсихолог и разрушител на семейства в съвременна България?

- Между другото, нещо подобно ми казаха в един магазин в моя квартал и ми отказаха да ме обслужат. Това беше първият път, когато съм бил щастлив, че се отнасят зле с мен като клиент. Поведението на продавачката означаваше, че наистина правим нещо, което вълнува хората.

В същото време, въобще не се чувствам като разрушител на семейства. Виж, можеш да разрушиш единствено собственото си семейство. Аз имам такова, имам прекрасна съпруга, с която живея заедно от 7 години, имам невероятна дъщеря, която на 30-ти октомври стана на 2 месеца, имам чудесни родители. Уважавам семейството, обожавам празници като Бъдни вечер, ценя брака като такъв. Факт е, че по време на кастингите търсихме семейна двойка, която може да претърпи развитие във взаимоотношенията си по време на престоя си в Къщата. Елена и Мирослав бяха точно такава двойка. Той беше луд по нея, целият му живот се осмисляше от нейното присъствие до него. В много случаи това задушава човека до теб. В същото време Елена беше убедена, че е много вероятно в един момент, след неопределено време, двамата да се разведат. Длъжен съм да кажа, че нея, както и всички останали явили се кандидати, я провокирахме ужасно много и тя непрекъснато защитаваше Мирослав. Още на кастинга Елена ни каза, че целта на брака им е заминаването в Щатите. Знаехме, че това е първият й мъж, че не е видяла почти нищо от живота, не се е наживяла, а в същото време изгаря от желание да живее, в пълния смисъл на това понятие.

- Прогнозирахте ли такова развитие на събитията?

- На двамата им задавахме едни и същи въпроси един за друг. От тях аз лично разбрах, че не си говорят много, не анализират проблемите във връзката си. Това ни подсказа, че при Миро и Елена ще има развитие, ако влязат в Къщата. Това, което се случи вътре обаче, се дължи единствено и само на тях двамата, на това, което им се е случило през годините, в които са били заедно. Честно да ти кажа, предварителните ми очаквания бяха надхвърлени. Но странното бе, че от един момент нататък ставаха нещата, за които си говорихме с Нико (Тупарев, продуцента на шоуто от SIA - б.а.). Просто в един момент си казвахме, сега е хубаво да се случи еди какво си и след ден-два това се случваше. Дори една вечер звъннах на Нико и му казах “Пич, имам чувството, че Господ слуша разговорите ни и ни помага нещата да се случват така, както ни се иска, и ме е страх, че в един момент ще ни накаже за това”. Нашето желание обаче беше в крайна сметка Елена да се върне при Мирослав и това почти се случи в един момент. Ако си спомняш, една вечер Елена отиде при Мариян, той й каза нещо от рода на “Май ме е страх”, което я разочарова и тя отиде да плаче при мъжа си. Точно един ден по-рано с Нико си говорихме, че това е напълно възможно да стане, тъй като принципно Мариян е от този тип мъже, с които ти е много забавно седмица-две, защото говорят красиви неща, в повечето случаи казват някакви сложни изречения, които ти е трудно да разбереш и това те карат да се възхищаваш, но винаги идва един момент, в който този те разочароват и те карат да плачеш. Както се казва, добре че има и такава порода мъже, които да карат жените по-късно да оценят и по-обикновени хора като нас.

В този случай обаче, когато Елена потърси близостта на мъжа си, искаше да го прегърне и да намери отново подкрепа в него, Миро се дръпна с думите: “Вече имаш друг мъж, когото да прегръщаш”. Така че всичко зависи от тях. Ето, желанието ни беше те двамата да се съберат отново, но това не се случи, поне засега. Ами, ако беше станало, ако те бяха надживели моментните си проблеми в брака, те щяха да бъдат най-силното семейство. Тогава щеше ли да ме наречеш стожер на семействата в съвременна България?

- Ами сигурно щях, предполагам…

- Всичко зависи от това дали имаш желание да запазиш брака си, връзката си. Защото проблеми винаги има във взаимоотношенията между двама човека, винаги онова лудо влюбване от първите дни заедно в един момент отминава и ти трябва да се бориш, за да предизвикваш такива моменти, които да те карат отново да се влюбиш в човека до теб. И тази борба трябва да се води от двамата човека. Според мен и Миро и Елена не са осъзнали това или ако някой от тях двамата го е осъзнал, то тогава той или тя няма желание да продължи тази връзка. И в този момент идва едно изречение, което на мен много не ми допада: “Въпрос на стил е да знаеш кога да спреш”. Нека хората сами преценят дали в поведението на Елена имаше стил или не.

Така че можеш да ме наречеш разрушител на семейства, само ако разруша моето семейство. Всичко друго е извън моята власт.

- За нищо ли нямаш угризения, ама честно?

- Не знам дали да го нарека точно угризения или по-скоро неудобство. Нямам угризения, че им дадохме тази мисия, защото всичко в нея зависи от тях. Видя как Миро я изпълняваше, въпреки че и той трябваше 7 дни да го играе семеен със Силвия. Всеки сам решава докъде да пусне един човек до себе си, дали само да флиртува или да премине границата на флирта. Защото самият флирт, не е изневяра, а начин да живееш вълнуващо. Така мисля аз. Пак заради същата причина, нямам угризения и че продължихме мисията им за още седмица.

Онзи ден Елена ме пита защо сме я удължили. Направихме го, защото видяхме, че ще има развитие. Миро започна да става нервен, ревността го изяждаше отвътре, поведението на съпругата му го предизвикваше. Ако и Елена се държеше като Миро, тоест достатъчно резервирано с Мариян, ако Миро не полудяваше от ревност, нямаше да продължим мисията. Така че пак тяхното поведение беше основната причина за всичко.

Гузен съм за две неща - по време на мисията “Денс караоке” казахме на съквартирантите да се разделят на двойки, така както живяха през първата седмица. Тогава на всяка двойка дадохме по една песен и те трябваше да изразят посланието на песента с езика на тялото. На Елена и Мариян дадохме “Запечатано с целувка” на Джейсън Донован. Тогава от близки на Миро знаехме, че това е сватбеното парче на двамата. Да, тогава ми беше гадно, защото накарах един съпруг да гледа жена си как се прегръща с друг на фона на сватбеното им парче. Беше ми гадно и когато същата тази песен пуснахме на Миро и Елена в тайната стая, по време на романтичната им вечер.

Но пак те двамата избраха да влязат в тази стая. Когато разбра за тази възможност, Миро доста ни псува. Каза, че сме най-бруталните хора на света. Животът е брутален, обаче. Всеки ден, всеки час, животът ти предлага различни изкушения - красива, сексапилна чужда жена, възможността да излъжеш на работата, за да си облагодетелстван, възможността да откраднеш, възможността да убиеш, възможността да посегнеш към наркотиците. Дали ти ще се дадеш на това изкушение е изцяло твое решение. Така че Миро трябва да се сърди на себе си, задето е приел възможността да влезе в тайната стая и въобще възможността да влезе в Биг Брадър с тази мисия. Въпрос на личен избор. И това не го казвам, за да оправдая нашите решения. Просто животът е такъв. Дето се вика, какъвто животът, такъв и Биг Брадър.

Между другото, онзи ден разбрах, че не “Запечатано с целувка” е сватбеното парче на Миро и Елена, а съвсем друго, така че вече не ми е толкова гузно…

- И никакво друго неудобство нямаш?

- Гадно ми беше и когато по време на лайфа с родителите на двамата, разговорът между тях отиде в посока - кой какво е платил и кой какво не е платил за сватбата. Но самите родители решиха така. Въпросът на Кънчев беше просто: “Вярно ли е, че не си говорите вече?”. Спомням си когато майката и бащата на Елена си говориха с нея в тайната стая, как двамата й казаха, че човек трябва да запази някои тайни за себе си и да не се разкрива напълно, а те направиха точно обратното по време на въпросния лайф и това е съвсем естествено. Когато човек е под въздействието на емоции, когато е попаднал в някаква по-екстремна ситуация, той не мисли как да постъпи. Той действа първосигнално. Има много случаи, в които правилото “Преброй до 10 и след това кажи това, което трябва” не важи. Когато човек е искрен, понякога го прави да изглежда наивен. Иначе обаче хората се превръщаме в машини. Очите ти говорят едно, а собствените ти думи съвсем различно. Ходи и разбери тогава на какво да вярваш. Затова и неслучайно в Биг Брадър е забранено на хората да носят слънчеви очила. Защото можеш да кажеш всичко, но очите ти те издават какво точно всъщност мислиш.

- Какво ще отговориш на всички, които ви обвиняват, че сте пресолили манджата, че сте прекалили с експлоатацията на семейната драма и че едва ли не сте тласнали Елена и Миро към раздялата им?

- Виж, подобни неща се случват всеки ден някъде. Сега като се замисля, повечето ми познати или са разведени, или са деца на разведени родители. Така че, ако манджата е била солена, това е защото животът в България е такъв. И пак казвам, ние не експлоатираме тези хора. Поставяме ги в едно положение по тяхно собствено желание и оттам нататък всичко зависи от тях. Мога ли сега да кажа на Мариян: почни да плачеш за Елена и той да ридае така, както го правеше Мирослав? Мога ли да кажа на Ирена, хайде сега кажи, че напускаш съпруга си, защото ще ни вдигнеш рейтинга? Не мога. Нищо в Биг Брадър не може да стане, ако хората вътре не пожелаят да го направят. Найден и Зара, Зара и Мел, Мел и Тишо правиха секс миналата година, защото искаха да го направят. Никой не им е разпоредил това. Тази година, не можех да спра Радо и Силва, които искаха да напуснат Къщата по собствено желание, въпреки че не съм желаел те да излизат още на първата седмица. И тъй като живеем в страна, в която наистина се случват пошли неща, хората си мислят, че за всичко има сценарий. Ако всичко е нагласено, Петко нямаше да излезе първата седмица, защото той е толкова импулсивен човек, че носи след себе си интересно съдържание. А какво да кажем за изгонването на Елена? Всички хора гледат Биг Брадър заради нея и ние си убиваме главния герой по средата на филма… Няма логика, ако наистина имаше сценарий. Аз и миналата година казах същото: Когато някои хора кажат, че всичко е сценарий, ужасно много ни надценяват, защото сме написали сценарий за филм, който се гледа от 2 милиона души. Еми, ние тогава да ходим в Холивуд и да правим по два филма годишно…

- Да не говорим за Миро. Той трябва да си запише една касета, да отиде при Робърт де Ниро и да му каже: “Човече, виж, тука едни хора ми казаха да плача и аз виж как го направих. Айде сега, ако обичаш, дай си “Оскарите” и изчезвай”, защото аз така мъж да плаче, както Миро го правеше, не съм видял в нито един филм. А съм гледал доста…

- Как тогава си обясняваш наличието на доста негативни коментари спрямо шоуто?

- Хората казват че това не е хубаво, ама го гледат. Така беше и с първия Биг Брадър. Говореха разни хора, че това предаване било за тъпаци и какво ли още не, а го гледаха милиони. Предаванията, които са засягали любовния триъгълник, бяха най-гледани и в това няма нищо лошо. Защото нещата в тях бяха адски истински, такива се случват във всеки дом. Няма да забравя думите на Милен Цветков в студиото ни: “Ако това предаване го имаше преди години, когато се развеждах,  щях да подходя към брака си по друг начин”. Много хора се замислиха за връзките си и за това как трябва да се държат с партньора си.

- Кой пише текстовете за дикторския глас, преразказващ събитията в къщата?

- Редакторът, който е бил на смяна, когато събитието се е случило. Но всеки материал в предаването минава през мен и моя заместник Радо Тушев. Така че за текстовете на дикторския глас нося отговорност аз.

- А кой подбира музикалния фон, който успява да създаде толкова много емоционално напрежение?

- Успял си добре да хванеш идеята ни за подлагане на музика. Въобще тенденциите в правенето на риалити са много повече в посока правене на нов вид сериал, отколкото в документално и хронологично представяне на едни събития, които се случват в една къща. Затова и смятам, че “Биг Брадър 2″ е най-истинският и най-сполучлив български тв сериал до момента. Обратно на въпроса ти. Има музикален редактор. Режисьорът на дейли-тата Петко Спасов и аз решаваме къде да има музика и къде не, както и каква да бъде тя. Ако нямаме идея за конкретно парче, искаме помощта на музикалния редактор.

- Началният музикален сигнал на шоуто тази година е българско дело и по нищо не отстъпва на миналогодишния, който беше английски. Някои дори го смятат за един от най-добрите измежду всички издания по света. Като бивш диджей не мислиш ли, че си заслужава малко повече да афиширате и се гордеете с този факт?

- Музиката на началната ни шапка е ремикс на гръцкото парче на “Биг Брадър”. Ремиксът е направен от Явор Русинов и аз също смятам, че е много по-добър от оригинала. Аз безкрайно много ценя Явор - още от годините, когато бях част от “Метрополис”. Авторските права на ремикса обаче са на Нова телевизия и те трябва да са тези, които да афишират и да се гордеят. Аз съм щастлив, че съм работил точно с Явор.

Що се отнася до това, че съм бивш диджей - недей така, защото обиждаме хора като Стивън и Ясен, които са едни от много малкото в България, които наистина могат да сложат тази титла “диджей” пред името си.

- Да направим бърза съпоставка между първия и втория сезон на Биг Брадър. Първо - какво мислиш за участниците в сравнение с предишните?

- Участниците в първия “Биг Брадър” са нещо много специално, точно защото са първи. Лично за мен, те са много повече от участници в телевизионно предаване, в чиято направа съм участвал и аз. Ако трябва да пренебрегна това, ще кажа, че може би сегашните герои са по-съдържателни във всяко едно отношение. Те имат отношение за брака и семейството като институция, за политическата система в България, вълнуват се от положението на сестрите в Либия, от проблемите с наркотиците, от нещата, които се случват по границите ни и прочие неща. Сега любовта е много по-съдържателна. Спомни си романса между Найден и Зара и го сравни с това, което се случи между Мариян и Елена. Сравни стратегията на Виктор и тази на Иван - и двамата имат една цел, да не бъдат номинирани от съквартирантите си. Разликата обаче в подхода им е голяма - Иван е невероятен играч.

Просто миналата година търсихме повече интересни личности, докато сега търсихме хора, които да презентират определена прослойка от обществото.

Сега за първи път се появи образа и на щастливо омъжената жена-майка, каквато миналата година нямаше. Има я и нейната противоположност - жената около 40, която е неудовлетворена от брака си, има любовник и е ужасно властна във възпитанието на детето си. Присъства човекът от село, който е отвратен от живота и смята, че всичко в тази държава е плод на връзки и нищо не зависи от него самия. Гледахме и продължаваме да гледаме типичния градски тарикат, който е въртял всякакви далавери, за да успее в живота. Имаше го и неговият по-селски вариант. Наблюдавахме два варианта на градската млада жена, която разчита основно на привлекателната си външност и за която парите са от голямо значение. Пред очите ни е онзи млад мъж, който иска да живее различно от другите и го прави. Все още в шоуто са моделът на успял мъж, който е ужасно комбинативен. Суетният мъж-спортист, за когото мускулите, визията и красивата жена до него са над всичко. Успелият циганин с основно образование и така нататък.

Сега си спомням, че на кастинга Мариян каза нещо, което доста се доближава до целите ни този сезон - думите му бяха нещо като: “Аз не влизам в Биг Брадър само като Мариян, а като типичен представител на хората като мен и осъзнавам отговорността си”. 

Ако говорим за припокриване, мисля, че Вего е подобие на Алиджан.

Сега обаче аудиторията на Биг Брадър е малко по-възрастна и Вего се радва на одобрение, поне засега от зрителите, което не можеше да се каже за Джани.

Да, той остана почти до финала, но истината е че ако не беше отменена номинацията му заради изцепките на Найден и Гроши, то тогава Алиджан си отиваше от Къщата със страшна сила.

- Рейтингът този сезон?

- …е по-висок. В цял свят битува мнението, че всяко второ нещо е по-лошо и по-трудно от първото. Втората серия е по-тъпа от първата, вторият албум е по-труден от втория. Аз бях убеден в успеха на “Биг Брадър 2″ и затова не се учудвам, че поне засега правим по-добри резултати от миналата година. Изпуснахме малка част от по-младата аудитория, която миналата година гледаше “Биг Брадър” заради номерата на Найден, но хванахме много по-голяма част от 30-40 годишните зрители. “Биг Брадър 2″ се гледа дори и от Жеков и Нойзи (редакторите на българското издание на сп. Maxim и бивши редактори на “Егоист” - б.а.) …

Всъщност няма как да е иначе, защото на бял свят излязоха много неща, които вълнуват българина - проблемите на семейството, как трябва да се държи един истински мъж, правата и задълженията на модерната жена, кога и къде изневярата е позволена и кога и къде не. Сигурен, че трябва да има и “Биг Брадър 3″ и съм убеден, че тогава резултатите ще бъдат още по-добри, защото ако Нова Телевизия разполага с покритието и ресурсите на една друга телевизия, то рейтингът ще бъде още по-висок. Както се изразяват политиците - има резерв за още по-добри резултати.

- Броят на sms-ите?

- …е по-малък и в това също няма нищо странно. Истерията на sms-ите отмина. Така е с всяко ново нещо, на което се наситиш. Както казах и аудиторията е малко по-зряла от тази през миналата година, а един човек, който сам докарва парите си, знае много по-добре стойността на едното левче.

- Конкуренцията на другите телевизии и в частност на bTV?

- Тук ще бъда лаконичен - 24 октомври 2005 г. 21.00 часа - Биг Брадър - 46.1% share, bTV - 16.4% share, канал 1 - 12.1% share. Share е процентът на аудиторията, която в този момент гледа телевизия. 46 процента в този даден момент са избрали да гледат “Биг Брадър”, благодаря им.

- Има ли нещо, от което да си недоволен, в разгара на втория сезон?

- Пълно щастие никога няма. Сигурен съм, че в някои моменти можеше да направим нещата по-добри от това, което се получи, но аз съм такъв винаги. Винаги искам още и още. Питай жена ми и хората, с които работя колко е гадно това понякога.

- Защо правите толкова много технически гафове - сривове в картината, загуба на звук, липса на надписи… Веднъж дори повторихте 10 минути от предаването веднага след рекламите?

- А, ето че ти отговори на предишния въпрос по-добре от мен. Това все пак беше в началото. Обяснението е много просто. Работата се върши от хора, а хората правят грешки. Има някои неща, с които няма как да се справиш, заради различни обстоятелства, за които сега не ми се говори. Винаги ме е било яд, когато правим детински грешки, а такива сме правили. Но такъв е животът. Истината е че Биг Брадър е адски трудна за изпълнение продукция за условията, които съществуват в България. Повярвай ми, че някои хора губят всякакъв личен живот за тези три месеца.

За съжаление това, което се прави в Англия например с 1 милион евро, тука се прави със 100 хиляди. Но сега ако тръгна в тази посока ще стигнем до момента с кокошката и яйцето, защото 30 секунди реклама в Англия струват една цена, а тук пъти по-малко, защото “Карлсберг” в Англия продават незнам си колко милиона бутилки месечно, а “Каменица” тук пъти по-малко, защото средната заплата в Англия е да речем 6000 лева, а тук е в пъти по-малко и така нататък…

. Кой ти беше любимият участник от първия Биг Брадър - сега поне можеш спокойно да го признаеш?

- Има хора, с които се чувам доста често и до днес. Здравко, Зейнеб, Стойка, Джани, Зара, Тишо. Дори ще бъда кръстник на дъщерята на Здравко, което е голяма отговорност. Докато вървеше първия сезон открих в Здравко и Джани неща, които са характерни и за мен, което ме накара да помисля за някои неща. Аз обичам хората, които ме карат след среща с тях да мисля за това, за което сме си говорили.

- А кой измежду вече отпадналите участници от новия сезон ти беше най-симпатичен и защо?

- Елена - заради нещата които ме провокира да мисля и анализирам.

- Защо според тебе зрителите гласуваха в къщата да влезе резервата Елена Ромеле, а не по-младата и видимо по-атрактивна Галина от Бургас?

- Според мен Галина подразни с лозунгите, които започна да използва, а в началото тя имаше сериозна преднина пред Ромеле.

Мисля, че в този случай, зрителите за първи път гласуваха за това, което ще им е по-интересно да гледат и гласуваха наистина като зрители, които могат да пишат развитието на Биг Брадър. След това, при някои от елиминациите имаха отново този шанс, но този път не се възползваха от него. Може би още им е трудно да осъзнаят властта, която Биг Брадър им дава. Скоро четох едно интервю на Нико, което доста ми хареса. Там ставаше дума за властта, която хората имат. Адски много хора казват, че от тях не зависи нищо, а всъщност точно те махнаха навремето Виденов, след това наказаха Костов, върнаха Симеон и накрая го отпратиха. Много неща зависят от нас и мисля, че е крайно време да ги осъзнаем.

- В един от по-старите си броеве бяхме написали нещо като списък на ефектите от “Биг Брадър” - легитимиране на мекия провинциален говор, легитимиране на чалгата, легитимиране на маструбацията, легитимиране на хомосексуализма, небивал възход на жълтата преса. Би ли изброил най-важните изводи за теб от брадър-манията в България?

- Хората в България вече не са страхливи. Не ги е срам да кажат на висок глас - и аз се напивам като вас, и аз повръщам като вас, когато прекаля с водката или ракията, и аз изневерявам като вас, и аз имам съпруг/съпруга и любовник/любовница едновременно като вас и вече не ги е страх от мнението на съседите. Хората в България са се научили повече да живеят за себе си, а не заради някой друг.

Друго, приказките на Волен Сидеров, че българите имаме проблеми с циганите се оказаха пълна партенка. Още нещо - не може бат Сали сам да казва “Аз съм циганин и съм горд с това”, а обществото да му казваме: “Не, ти не си циганин, ти си ром”. В цял свят, циганинът си е циганин и в това определение няма нищо срамно. Сега ние ще се правим на по-културни от целия свят и ще ги наричаме роми. Еми, те самите не си казват така. Дайте тогава на “Джипси кингс” да им викаме “Ром кингс”.

В по-личен план, убедих се отново, че хората трябва да си говорят. Няма нещо на света, което не може да бъде решено в един разговор, дори и предотвратяването на война. Адски е трудно понякога да бъдеш искрен, защото може да нараниш някой със своята искреност. Дори вземи един адски прозаичен пример - твой колега или колежка, който мирише лошо. Пътищата са два - да не му кажеш, че мирише лошо и той да не те намрази или да му кажеш, с което рискуваш той да ти стане враг. Ако колегата обаче е мислещ човек, ти по този начин му помагаш и след нараняването, което по всякакъв начин ще му причиниш, той може да ти е благодарен и отношенията ви да станат по-добри от всякога.

- Какво би било твърдението, на което с най-голяма охота би отговорил с Нидялковото “Така е”?

- “Никой не заслужава подобно страдание, но все някой трябва да го понесе” - цитат от творчеството на Мариян.

- Наистина ли е вярно, че този сезон на Биг Брадър е застрашил целостта на твоето семейство не по-малко от това на Мирослав и Елена?

- Глупости. Истината е че аз съм доста труден за съвместен живот човек, ужасен егоист. Безкрайно щастлив съм, че съм женен за моята съпруга и тя е единствената жена, с която мога да живея постоянно. Винаги е проявявала разбиране към мен, за което съм й благодарен. Освен семейство, сме и ужасно добри приятели. Постоянно си говорим за проблемите, които се появяват в нашата връзка. Когато животът ни се превърне в навик и стане прекалено битов, се опитваме да правим неща, които да ни накарат отново да се влюбим един в друг, така че няма нещо, което може да застраши целостта на брака ни. Много мои приятели не могат да ми повярват за нещата, които си говорим с жена ми, както и че все още правим секс почти всеки ден. Снощи дори тя ми каза, че последните дни съм станал адски добър, а пък аз си мислех, че е точно обратното. Виждаш ли колко е важно хората да си говорят, за всичко.

- Как протича един типичен твой ден в момента?

- Прибирам се късно - обикновено в 3-4 часа през нощта. Случва се и да оставам в Къщата на Биг Брадър и ми се събират понякога и по 60 часа без сън. Когато се прибера, целувам дъщеря си и жена си, тя кърми бебето. На сутринта почти винаги хващам дъщеря си, пускам някаква музика за 15 минути и танцуваме заедно. След това идвам в Къщата и пак същия цикъл.

Работата ми задоволява онзи спортен хъс, който съм натрупал в следствие на 11-те години, през които бях активен спортист, така че имам нужда от работа, за да се доказвам пред света. Наскоро, покрай това, че в шоуто с номинациите каним някакви астроложки, ми попадна една книга, в която описват човека според неговото име. Там пише следното: “Наложи ли им се на Николаевците да избират между приятели, любимите и работата си, тя винаги се оказва по-ценна за тях. Още повече, че те изпитват съмнения в искреността им, докато професионалната им дейност запазва при всички обстоятелства ценността си за Николаевците”. Малко сложно, но има някаква истина.

- А какво правиш извън сезоните на Биг Брадър?

- Други предавания, но тогава имам много повече време за семейството си и приятелите. Обичам да спя малко по до късно, тъй като не мога да заспивам рано, сутрин задължително трябва да прочета “24 часа”, обичам да се виждам с приятели, но повече вкъщи. Започнал съм да не харесвам места, на които има много хора. Обичам всяка вечер да гледам интересен филм, а уикендите гледам да изкарвам с приятели извън София. Едно време ходих често да играя тенис и да ритам с приятели и трябва пак да почна.

С нетърпение очаквам 20 декември, когато ще мога да си поема всичките бащински задължения. Така че, тогава типичният мой ден ще изглежда по различен начин.

- Кога за последен път се забавлява пълноценно, къде и с кого?

- Пълноценното забавление при мен понякога може да е опасно. Може би и ти знаеш какво значи да изпуснеш парата след като няколко дни нонстоп си правил поредния брой на Playboy. Иначе се забавлявах последния петък, на рождения ден на Нико, с жена ми и с много мои приятели. За първи път си позволих да се откъсна за няколко часа от живота на съквартирантите в Къщата.

- Кой ти е любимият диджей в момента - български и чуждестранен?

- Срам ме е да го кажа, но от няколко години съм станал абсолютна проститутка по отношение на музиката. Слушам всичко, но не за пари. За мен най-добрите български диджеи си остават Ясен и Стивън, а самият факт, че се замислям в момента за чуждестранен диджей, значи, че няма да бъда докрай искрен. В колата си сега съм заредил дискове на Лени Кравиц, “Ю Ту”, Роби Уилиямс, “Ъндъруърлд” и няколко компилации Cafe del Mar.

- Ако приемем, че Биг Брадър далеч не е върхът в кариерата ти, какъв тип предаване би желал да правиш по-нататък и кога мислиш че е възможно да се реализира?

- На този етап, “Биг Брадър” е моят връх и съм благодарен на хората, които са ми гласували доверие. Честно да ти кажа, това е нещото, което искам да правя, защото е адски истинско, защото трябва да реагираш на момента и няма по-предизвикателно нещо от това. Желанието ми е да бъде създаден един екип, който да бъде постоянен и който да прави големи риалити проекти.

“Одобрявате ли ме?” - нов откъс от книгата “Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор”

 “Одобрявате ли ме?”

“Одобрявате ли ме за списанието? Подходяща съм значи? Мерси, това исках да чуя. Не, може би все пак няма да се снимам. Чао.”

Това съм го чувал доста пъти. Точно тази последователност от реплики.

Има такива жени. За някои от тях народът обича да казва, че хем ги сърби, хем ги боли. Не знаят какво точно искат от живота. Или пък знаят, но не смеят да си го вземат. Или пък смеят, но не знаят към какво точно да посегнат.

Друг типаж са жените, които имат непрекъсната нужда от нови и нови потвърждения на качествата си. Например хубавици на средна възраст, които искат на всяка цена да се уверят, че все още са харесвани и желани. Или пък млади момичета, които имат потребност от комплимент, но направен от някой друг, не от гаджетата им.

Роси е брюнетка с лице на холивудска звезда, тип Анджелина Джоли, изразителен поглед и добре оформен естествен бюст. Дъщеря на заможни родители, нищо не й липсва. Обича да изявява красотата си, но не е наясно какво точно иска да прави с нея. Имала е няколко еротични фотосесии при известен актов фотограф. И така, един ден тя се явява при нас на кастинг за плейбой-модел. Позира с охота пред Къркеланов, само по прашки.

След кратко обсъждане решаваме, че е подходяща за голяма фотосесия в списанието.

- Роси, здравей, обажда ти се главният редактор на “Плейбой”. Искам да ти съобщя, че си одобрена на кастинга. Можеш да дойдеш в редакцията, за да подпишем договора.

- Така ли? Това означава, че ме предпочитате пред останалите момичета?

- Да, ако не пред всички, то поне пред по-голямата част от тях.

- Смяташ ли, че имам данни да се представя добре в списанието?

- Ами да, не само аз, но и фотографът и другите редактори смятаме, че имаш потенциал.

- Добре, благодаря ти много. Това беше важно за мен. Но иначе не смятам да приемам офертата ви.

- Защо?

- Ами аз се явих на този кастинг просто така. За проба. Да видя дали ставам, дали ще ме одобрите. Сега съм доволна от резултата и това е всичко.

- Е браво, много хубаво. А не се ли замисляш, че заради тебе сме отхвърлили и разочаровали някое друго момиче, което е имало по-сериозни амбиции?

- Може и така да е. Ваш проблем. Обадете му се и кажете че сте размислили.

- Да, наш проблем е, Роси. Наш проблем са и кандидатки като теб, които си мислят, че всичко е някаква детска игра. Точно заради такива изпълнения в нормалните държави се процедира много по-стриктно и безжалостно към всички, които се явяват на какъвто и да е кастинг. Подписват договори предварително, с неустойки ако после се откажат, и така нататък и така нататък. Защото някакви хора са инвестирали време, средства и нерви в това ти да се явиш на този кастинг. А други пък са били елиминирани и стресирани заради теб. Тези хора не са опитни зайчета за теб и твоето самочувствие…

Роси се нервира и затваря телефона. Аз се старая да не се нервирам, защото вече съм свикнал с такива неща.

Диляна е 45-годишна пловдивчанка, учител по физическо. Има два брака и две деца. Бивша спортистка с изключително запазена фигура. Откъде знам това ли? Ами от голите снимки, които е изпратила до списанието.

“Очаквам да приемете предизвикателството и да покажете как може да изглежда една жена на моята възраст. Добавям, че снимките, които изпращам, са правени в дома ми с любителска техника и без капка грим”.

Аз естествено приемам предизвикателството. Публикувам една от снимките, възможно най-добрата и същевременно не чак толкова разголена, в рубриката за читателски писма “Скъпи Плейбой”. Дори награждаваме смелата пловдивчанка с нашия 12-годишен Famous Grouse.

Веднага след излизането на броя получавам нов мейл от Диляна. Защо сме публикували снимката й без да я предупредим. Тя не била сигурна, че иска това. Но не ни се сърдела все пак. Друг път ако решим нещо да правим с нея, да предупреждаваме.

Катя и Павел са младо семейство на около 30 години. Имат и бебе. Канят се да емигрират в Америка. Изпращат снимки на Катя, снимана от Павел. Тя лежи по бельо на спалнята или позира пред огледалото. Дали е достойна да се появи в списанието?

Отговарям им, че от тези снимки по бельо не може да се направи стопроцентово заключение, но че бихме могли да уредим някаква пробна фотосесия. Пишат ми пак - не можем ли да пуснем някои от тези кадри, с бодито? Отговарям им, че не са подходящи, защото в това списание жените позират не по бельо, а без него. Изключения понякога се допускат за много големи звезди, каквато Катя не е, поне засега.

Не, не можело да очакваме други снимки освен тези. Но все пак ако решим да публикуваме някои от тях, ще се радват, и то много. И пожелават всичко най-хубаво на любимото си списание.

Яна е ослепителна блондинка, висока и слаба, със структура на манекен. От онези, които редовно гледаме да разхождат скъпи копринени тоалети, полупрозрачни, по ревютата в резиденция “Бояна”. Малък бюст, мускулест корем на спортистка, изхвръкнало назад дупе, хубава кожа. В лицето ми напомня за Соня Васи. Нейните голи снимки пристигат от и-мейла на гаджето й. Той иска да й вдъхне малко повече самочувствие, защото тя не е уверена в красотата и сексапила си.

“Много бих се радвал да получа вашето мнение. Хубава ли е приятелката ми и бихте ли я снимали някога в списанието, в случай че тя пожелае? Тези снимки съм ги правил аз и нямат претенции за качество…”

Отговарям му, че бихме я снимали. Да, гърдите й са малки, фигурата й е по-скоро на манекен, отколкото на плейбой-модел. Но заснета в подходящите пози, а и с приятелската помощ на добрия стар фотошоп всичко ще е наред. Въпросът е само да се усеща, че позира с желание.

“Благодаря ви много, това беше много важно мнение за мен и за нея. Ще продължавам с агитацията. Важното е, че вие я одобрявате!”.

И последен пример. Красимира е сладка кукла Барби, току-що навършила 18-години. Изпраща ни снимки от някакво квартално фотостудио. На някои от тях е позирала само по прашки и червен потник със заешкото плейбойско лого отпред. Има дълги слаби крака, добре оформено дупе, а очевидно и хубави гърди, макар че малко упражнения във фитнес залата и по-разумно хранене няма да й се отразят никак зле. Отговарям почти незабавно на и-мейла й. Въодушевлението ми още не е отшумяло, когато получавам обаждане. Оказва се - от родителското тяло.

- Здравейте г-н Неделчев, аз съм майката на Красимира. Снощи именно аз ви изпратих тези нейни снимки.

- Здравейте, госпожо.

- Смятате ли, че дъщеря ми има данни за снимки при вас?

- Ами да, смятам. Точно затова и толкова бързо отговорих на мейла ви.

- Аха, добре, много ви благодаря. Какво трябва да се направи оттук нататък според вас?

- Най-добре е да се яви на кастинга за нашия конкурс Playmate of the Year. Той ще бъде скоро. Ако се класира сред финалистките, това ще й осигури поне една поява на корицата на списанието, както и голяма фотосесия, със съответния за тези неща хонорар. Плюс шанса да спечели титлата или някоя от другите награди в конкурса.

- Добре, господин Неделчев. Благодаря за пояснението. Ще го имаме предвид, но засега ще изчакаме.

- В какъв смисъл?

- Ами утре сме с Красимира на един друг кастинг - в “Ара мюзик”. Ще видим дали няма да я вземат за певица. Може да подпишем и договор.

- Чудесно, стискам палци. То едното не пречи на другото. Офертата от нас си остава.

- Да, така е, но да видим дали продуцентите й няма да имат нещо против изявата в “Плейбой”. Засега важното е, че вие я одобрявате. Благодаря ви още веднъж и ще се чуем пак. Запишете си телефона ми.

- Добре, госпожо. Ще чакам пак да се обадите, вие или Красимира.

Не са се обаждали повече. Не съм чул да има и певица с това име в новия каталог на “Ара мюзик”. Предполагам, че и оттам са си тръгнали с “Благодарим ви за оценката”. Не бих се учудил, ако скоро видя барбито Красимира на някой кастинг за “Мюзик айдъл” или “Биг Брадър”…

20 въпроса към Камен Спасов (април 2005)

20 въпроса към Камен Спасов

Собственикът на “Ка мюзик” и радио “Сити” за състоянието на продуцентския бизнес, войната между радиостанциите, скандала “Евровизия” и най-хубавите албуми на всички времена

(Playboy #37, април 2005)

Камен Спасов е сред най-влиятелните хора в българския музикален бизнес. Собственикът на “Ка мюзик”, радио “Сити” и съсобственик на диско-бар “Брилянтин” е роден на 18 февруари 1965 г. в Русе.

Завършва тамошната английска гимназия. Оттогава датират първите му изяви като DJ (на ученическите бригади) и като вокалист на училищната група Silver Dust. По време на военната си служба е отново вокалист - този път на ВИГ “Армейска Лира” към ДНА - Хасково. През 1986 е вече студент “Счетоводство и контрол” във ВИНС - Варна. В морската столица, а по-късно и на “Златни пясъци”, започва истинската му кариера на DJ. През 1989-а прекъсва редовното си обучение след провал на изпита по политикономия на социализма и заминава на работа в Норвегия. Година по-късно се връща в България с първите 2 професионални грамофона Technics и над 1000 плочи. В продължение на няколко години печели почти всички конкурси за DJ (сам или в дует с легендарния Боби Ай). През 1993 се оттегля от сцената, за да открие първия си музикален магазин “Морис Мюзик”, носещ името на сина му. Днес Камен с носталгия си спомня за времето, когато пред магазина му е имало опашка от DJ, които са нямали търпение да си вземат нови макси сингли. В следващите няколко години организира множество концерти на чужди денс звезди и първия конкурс за DJ от веригата DMC. Така се стига до участието на български отбор на световното първенство в Лондон. През 1995-а стартира първото си истинско бизнес начинание - “Ка Мюзик”, подписвайки договор с холандската ToCo International и то във време когато аудио пиратството заема близо 99% от нашия пазар. Всички му казват, че е луд да плаща за лицензи, но Камен не се отказва. През 1998-а е вече представител на EMI, Virgin и Zomba за България. Същата година, заедно със своя добър приятел Йонас Силемарк (по онова време продуцент на Д-р Албан, Лутриша Макнийл, “Антик”, Тес и много други, а  днес президент на Warner Music Scandinavia), регистрират “Радио Сити” ООД. За лиценза трябва да чакат близо 3 години, през които радиото “работи” в офиса на “Ка Мюзик”, но без да излъчва.

Днес радио “Сити” е една от най-слушаните музикални станции в ефира на София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Благоевград. В началото на 2005 подписва дългоочаквания договор и с култовата музикална компания Ministry Of Sound…

1. Камене, ако не се казваше така, а например Георги, как щеше да е кръстена “Ка мюзик”?

- И аз съм си задавал подобен въпрос. Може би ако трябваше да стартирам компанията сега, бих я кръстил CITY MUSIC. Много добре звучи. А колкото до Ка Мюзик - тогава трябваше да намеря име, което и чужденците да могат да произнесат и лесно да запомнят.

2. Сега вече сериозно: как намираш състоянието на българската звукозаписна индустрия днес?

- След 10 години в този бизнес мога да направя един сериозен анализ , но това едва ли ще бъде интересно на читателите на Playboy. Затова ще се опитам да съм кратък, но изчерпателен. Индустрията в момента е разделена на 2 части - поп и поп-фолк. Поп-музиката е в криза, чалгата е в подем. Да, странно е че човек, чието име се свързва основно с поп и денс музика, казва това, но това е истината. Винаги съм бил обективен в оценките си и каквото ми е на сърцето, това ми е на устата. Чисто и просто поп-фолк изпълнителите създават хитове за народа, лесно смилаеми, на моменти дори елементарни, но това харесват хората и затова тези изрусени момиченца  се събуждат “звезди” и започват да обикалят страната. Нещо, което с поп изпълнителите просто не се случва.

3. Как си обясняваш, че проектът радио “Сити” набра по-бърза и голяма популярност от проекта “Ка мюзик”?

- Все пак това е медия, а и ние непрекъснато промотираме радиото. Та кой друг е дал такива награди на своите слушатели - 1 кг злато за Коледа, двама гледаха Kylie Minogue в Милано, двама гледаха Роби Уилиямс в Берлин, трима бяха на концерт на Пинк в Стокхолм, един човек спечели нова Mazda, трима летяха на един хеликоптер с Тес Матисън, доведохме 800 деца с влак от Стара Загора, за да бъдат наши гости в Софияленд за играта “Герой на училището”. Да не говорим за безбройните партита и концерти в градовете, в които излъчваме. Така се изгражда познатост на марката или т.нар brand awareness. Колкото до музикалната компания, мисля че не е толкова важно да си кажеш името в рекламата.Едва ли някой отива в магазина и казва: “Може ли новия албум на Йоргос Мазонакис от Ка Мюзик Плюс?”. По-важно е да създадеш хит. Проблемът е че след това хората не отиват да си го купят, а гледат откъде могат да си го изтеглят без пари, от което страда цялата музикална индустрия.

4. Има такъв момент, да. В твоето радио звучат най-големите денс-хитове. Издател си на някои от най-популярните имена от световната клубна сцена. Какво ще отговориш на всички диджеи и издатели, които те обвиняват в прекален комерсиализъм?

- Всички робуваме на комерсиалните марки и всички се стремят да бъдат комерсиални. Някои успяват, други не. Дори един Джордж Майкъл беше супер комерсиален дълги години преди да издаде Songs from the Last Century - албума, с който каза - ” Това ми харесва. Ако искате, купувайте, ако не искате - не ми пука”. Колкото до музиката по “Сити” - тя е резултат от ежемесечните ни проучвания и музикални тестове на аудиторията, както и от информацията, която черпим от скъпоплатени сайтове. Нямаме случайна песен в програмата си. И мисля, че вече няма на кого да доказваме, че именно ние правим хитовете в тази страна.

5. Кои според теб са най-перспективните изпълнители на българската поп-сцена?

- Ако ти ми кажеш една песен на нов изпълнител, която всеки да може да запее, както едно време всеки знаеше песните на Щурците, Сигнал, ФСБ, Васил Найденов, Георги Христов, ще намериш отговор на въпроса си. Естествено ще ме апострофираш, че времето на българската естрада е безвъзвратно отминало и това е самата истина, но  мястото на естрадата трябваше да заеме поп-музиката, а за съжаление тя беше изместена от поп-фолка. Затова не мога да кажа кои са най-перспективните поп-изпълнители. Няма нови звезди на хоризонта!

6. Какви са най-често допусканите грешки от родните поп-звезди?

- Много бързо си повярват, че са звезди. Това, че някой те е спрял на улицата, за да те попита дали си ” еди-кой-си”, не те прави звезда. Всички страдат от синдрома на втория албум, в който искат да докажат, че са творци от световна класа и изпадат в тежка драма, че този албум не се продава и затова обвиняват издателя. Също като в приказката, че ако в един ресторант работата върви, значи готвачът е добър, ако работата не върви, оркестърът е виновен. Освен това, всяка звезда трябва да си знае цената. Какви са тези звезди, които можеш да видиш всеки ден в кварталната кръчма? Та те са просто едни изпълнители на песни. 

7. Защо според тебе 2004-а бе обявена за една от най-слабите години в историята на българския поп?

- Веднага отговарям - защото нямаше хитове като “Ти” на Нина Николина, Il Ritmo Del Mio Cuore на Руши , “Ела изгрей ” на Deep Zone Project или “Ледено момиче” на Д2. Нищо не се случи през тази 2004-а. Представям си какъв зор са видели журналистите да номинират най-добрите песни на отминалата година.

8. Така е, и аз бая се озорих в една анкета наскоро. Кажи по-детайлно мнението си за поп-фолка. Имаш ли любима изпълнителка от този жанр или въпросът ми те обижда?

- Не ме обижда. Като професионалист уважавам труда на хората от този бранш. Проблемът ми е, че трудно ги разпознавам - и изпълнителите, и песните. На партито след наградите на телевизия Планета обърках Камелия с Гергана и това си беше истински конфуз, ама какво да се прави. Това, което винаги ме е дразнило в тези изпълнители е, че градят кариера на гърба на чужди автори. Сигурно 90% от тях са станали известни благодарение на песни на гръцки, сръбски, арабски или турски певци, но никой това  не го признава. Никога няма да забравя как при първото идване на “Антик” в България те не пропускаха да кажат в нито едно свое интервю, че дължат успеха си на песента на Нотис Сфакиянакис - Opa Opa. Ако погледнете в обложките на дисковете на поп-фолк изпълнителите, там където песните са кавъри на чужди изпълнители, пише само - аранжимент “еди-кой си”. А кой е автор за тях няма значение. Е, това си е направо кражба. Когато ние искахме да направим кавър на  Knock on Wood на Ейми Стюърт за Ирра, стигнахме до авторите и чак след като получихме тяхното одобрение се обърнахме към Мага да направи новата версия. Ето затова не ги харесвам поп-фолк изпълнителите и техните продуценти. Сега гледам, че започват да правят все повече авторски песни, но трябва още дълго време да мине, за да ги приема насериозно и да призная, че са истински създатели на хитове.

9. Благодарение на тебе у нас са гостували някои от най-големите имена на европейската поп-сцена Д-р Албан, Диджей Бобо, “Бенаси Брос”, “Дийп Пърпъл”, Ванеса Мей, Ищар, “Антик”…. Кои са звездите, които мечтаеш да поканиш в близко бъдеще, и какви са шансовете наистина да ги видим в България?

- Едно са мечтите, друго е реалността. Отдавна съм се отказал от промоутърския бизнес. Това е за хора, на които това им е основен занаят. В последните няколко години каня само изпълнители, чиито песни са хитове по радио “Сити ” и могат да направят нашите слушатели щастливи. Концертите, които правим, са безплатни. Много е трудно на такъв малък пазар като българския да убедиш звезда от световна величина да дойде да направи концерт тук - независимо от хонорара, който си готов да платиш. 

10. Ти си бизнеспартньор с утвърдени имена от европейската музикална индустрия. Как те коментират развитието на тукашния шоубизнес? Какво най-много ги дразни в България и какво най-много им харесва?

- Както предполагам знаеш, всяка година през месец януари в Кан се провежда международния музикален панаир МИДЕМ. Тази година всички мои приятели ми казваха: След като имаше хитове от Русия, Румъния, Украйна, Турция, Гърция, крайно време е следващият хит да е от България. Какво си ни приготвил?” Това ме зарадва изключително много, защото вече чуждите продуценти са склонни да приемат, че хитове се правят не само в Централна Европа и че за музиката наистина няма граници. Единственото, което не им харесва, е че България все още не може да изтрие петното на “най-пиратската” страна в Европа, даже напротив. Тези, които са идвали в София, не могат да спрат да се чудят как на 200 метра от Министерски съвет се продават пиратски дискове и никой не може или просто не иска да спре това.

11. Какъв е твоят коментар за скандала около българското участие на “Евровизия”?

- Голям срам! Не само за скандала, който се разрази със страшна сила и по време, и след конкурса. Песните, които участваха, бяха пълна трагедия. По време на първия тур бяхме с целия офис на радиото на една хижа над Тетевен и с триста зора настроихме антената на телевизора, за да гледаме. Ама какво да гледаме? Участниците в “Хит Минус Едно” са много по-добри от желаещите да представят България на “Евровизия”. В радио “Сити” имаме силно развито чувство за хитове и от едно чуване знаем коя песен ще я бъде или не. Ами нито една, от тези, които чухме, не ставаше за нищо. Личеше си, че тези песни са направени набързо, следователно и некачествено. Не знам какви песни са участвали първоначално, но тези, които журито беше подбрало, бяха ужасни. А финалът си беше един голям цирк. Ако бях на мястото на Слави, щях да си произнеса речта, но след това щях да си изпълня песента. С неговата популярност можеше лесно да обърне нещата в своя полза. След тази случка вестниците в Гърция написаха: “Най-големият конкурент на Елена Папаризу (от “Антик”, която ще представя съседката ни на конкурса) се отказа сам”. А ако бях на мястото на група “Каффе”, нямаше да се правя на толкова щастливо изненадан, след като целия народ вече знаеше резултата далеч преди края. Мъчно ми стана как първият конкурс се превърна в един фарс и продължавам да се чудя кой е виновен за това. Но със сигурност сред виновните е и онзи, който е измислил пеенето на “плейбек” както всъщност повечето от нашите певци си изкарват хонорарите. Защото се видя, че когато се налага да пеят на живо, повечето не се справят.

12. Колко компактдиска имаш в домашната си колекция?

- Не съм ги броил, но тези у дома са повече от 5 000. С тези които са ми на съхранение в офиса - над 10 000.

13. Ако трябва да си запазиш само 5 от тях, кои биха били те?

• 1. Pink Floyd - The Wall
• 2. Earth,Wind & Fire - Greatest Hits
• 3. Luther Vandross - Give Me the Reason
• 4. Jean Michel Jarre - Oxygene
• 5. Stevie Wonder - The Definitive Collection

14. Кой е най-добрият български диджей в момента и защо?

Диджеите малко изгубиха облика си. Вече няма ярко изявени имена, каквито имаше преди, когато DJ-те бяха истински звезди. Когато направих първия конкурс за DJ от веригата DMC , в зала “Христо Ботев” имаше над 4000 човека, а сега това вече не може да се случи. С риск да обидя някого ще кажа, че тези които аз харесвам, са Джорджо Би, Васкес и Стивън.

15. А коя е най-обичаната поп-звезда у нас - без да се влияеш от това дали си неин издател или не?

Бих заложил на Руши, нищо че вече не е артист на “Ка Мюзик”.

16. Има ли война между радиостанциите? Защо в София има над 30 такива, а в многократно по-голям град като Лондон - само 10-ина?

Война има, но иначе не би било интересно. Когато стартирах радио “Сити”, всички си казваха - какво може да направи един DJ? Ами много, защото и аз, и моят съдружник (също бивш DJ ) го правим  с много любов към музиката. Направихме безброй неща за първи път в ефира на България. В началото всички ни оплюваха, че нямаме водещи, че нямаме новини, а след това почнаха да ни копират. Много бивши кадри на “Хоризонт” си мислят, че само те разбират от радио и друг не може да направи качествена програма. Да, ама не. Съществуването на радио “Сити” ги дразни и не спират с ударите под пояса. Една друга част от собствениците на радиостанции пък са си ги купили, защото е модерно да имаш медия, но не знаят какво да правят с нея. И понеже я издържат от други бизнеси, започва едно сваляне на цени, от което страда най-вече радиото като институция. Стигна се дотам, че да рекламираш в някои станции е толкова скъпо, колкото в училищен стенвестник. А за да привлекат нов рекламодател, някои рекламни консултанти не изтъкват предимствата на своята медия, а започват да плюят по конкуренцията. Програмните и финансови неуспехи на много от радиостанциите подклаждат войната и тя няма да спре, докато не фалират няколко. Но това пък няма да се случи, защото веднага се намират други мераклии и така… до края на света. Абе омагьосан кръг.

17. Наистина. В радио “Сити” звучи само музика. Кой обаче е любимият ти водещ от онези в “говорещите” станции?

Определено симпатиите ми са за Жоро Кушвалиев, който сега работи в “Ретро радио”.

18. Ти си съсобственик на един от най-популярните столични клубове - диско бар “Брилянтин”. Коя песен не би допуснал никога да прозвучи там?

Най-омразната ми песен за всички времена - “Радка пиратка”.

19. Кои са любимите ти развлечения?

В последно време започвам да отделям все повече време за себе си и на нещата, които обичам, защото животът е кратък. Ако трябва да ги подредя по значимост - на първо място са книгите (любов, наследена  от моето семейство), след това слушането на музика и накрая филмите. Заради последните се принудих да си продам апартамента и да се преместя в къща. Там вече имам кинозала, за да мога спокойно да си усиля звука.

20. С какво ще бъде запомнена 2005 година в биографията и кариерата на Камен Спасов?

- Със старта на CITY tv.

5 дни на “Русалка”, с 12 подобни - откъс от книгата “Моят живот в Плейбой”

      

С деца на море

Е, не са деца де. За моделите в списание “Плейбой” си има долна възрастова граница от 18 години. Но това не значи, че на моменти в “Русалка” не се чувствах като чичо Манчо, героя на Парцалев от класическата българска комедия.

След като откъса от официалния репортаж за този Playmate-camp, сега малко задкулисна информация и спомени.

Това беше нещо средно между командировка, пионерски лагер, студентска бригада и лятна ваканция. На моменти имах чувството, че снимаме не фотосесии за списание, а някаква поредица от филмчета тип “Скрита камера”. Забавните и куриозни ситуации с 12-те плеймейтки се нижеха една след друга. В поддържащите роли се изявяваха хора от персонала на курорта, случайно срещнати знаменитости като Ники Кънчев или просто обикновени летовници от страната и чужбина.

За тези момичета аз и колегите ми от списанието (общо петима журналисти и още толкова фотографи, асистенти и прочие екип) в продължение на пет дни бяхме едновременно учители, възпитатели, началници, колеги, братя, бащи и любовници.

Отначало ми се струваше, че ще се справим много лесно, но на втория ден разбрах, че събирането на 12 жени накуп за повече от едно денонощие е изпълнено с рискове и напрежение начинание с неизвестен край.

Още първата вечер разбираме, че имаме проблем - невинните жабчета, които подскачат между бунгалата в “Русалка”. Оказва се, че една от блондинките има фобия от тези земноводни. Та представете си ситуация, в която аз съм на единия край на курорта, а тя на другия. Звъни ми по телефона. Отначало не се чува нищо друго, освен хълцане.

- Жоро, къде си?

- Ами в ресторанта съм, а ти къде си, секси?

- Аз… съм пред бунгалото си… не мога да се прибера вътре… На пътеката точно срещу мен има една жаба! Стои и ме гледа!

- Опитай се да я заобиколиш или прескочиш.

- Как така ще я прескачам! Не мога и да я заобикалям - по другите пътеки също може да има! Моля те ела да ме заведеш до стаята ми!

- ОК, само се успокой. Сега идвам.

Няколко минути по-късно блондинката вече е спокойна - жабката е заобиколена и пътят към бунгалото е извървян благополучно.

- Ще дойдеш ли при нас като се преоблечеш? Ние ще сме в барчето, ще слушаме музика и ще се черпим.

- Жоро, страх ме е да изляза пак оттук. Ако някой дойде да ме вземе и придружи - ще дойда…

- Добре, не се притеснявай. Само се обади когато си готова.

Връщам се в бара до ресторанта, където се оформят леки спорове каква точно музика да се слуша. Повечето девойки настояват за поп-фолк, но има и такива, които категорично бойкотират този стил. След кратка совалка от преговори е сключено примирие и веселбата започва. Момичетата все още се опознават, не са се разделили на групички и лагери. Единственото разделение е по бунгала, тъй като са настанени по двойки в тях. Пристига дори и блондинката, която мрази жаби. Излязла е с придружител.

Къркеланов разпределя фотосесиите за следващия ден. Една от девойките трябва да стане рано, около 5 часа, за да я гримират и фризират и да започне да позира най-късно в 8 на плажа.

Доброволката е Деси от Габрово, с която аз тепърва ще изживявам любовен романс, но все още не знам това.

На другата сутрин се събуждам малко преди 9. Минавам набързо през мястото за закуска и се спускам към плажа. Екипът на Васил вече работи по сесията на Десисислава. Гледката наистина е красива - пясъкът, скалите, заливът и атлетичното тяло на Деси, около което се суетят стилистката и асистентите на фотографа. Докато Къркеланов щрака с огромния си апарат, постепенно започват да прииждат и други момичета - гримирани, фризирани, нагласени. Повечето изглеждат щастливи от външния вид, в който са приведени. Това щастие, разбира се, е съчетано с типично женското подозрение и ревност, че може би някоя друга все пак изглежда по-добре.

Времето е чудесно, за разлика от цялата останала България, където вали и трещи. Обстановката на плажа е направо холивудска. Снимачният ден е перфектен като в песен на Лу Рийд. Наближава кулминационният момент - колективната снимка на 12-те девойки за корицата. Напрежението не е малко, защото Васил ще разполага само с около половин час за това, точно преди залез слънце. Резервен шанс няма да има, тъй като е невъзможно да се отдели втори ден, в който да бъдат гримирани и фризирани цяла дузина жени една след друга. А и не се знае дали ще имаме такъв късмет с времето - може и да завали. Така че ако сега не се получи достатъчно хубав кадър, просто изгаряме.

Юнското слънце е слабо и към 19 часа вече е доста хладно. Кратките индивидуални сесии са приключили. Сега всички момичета трябва да позират за корицата и плаката. Събличат се безстрашно и започва голямото подреждане и чупене на стойки. Няма по-добро фотографско осветление от слънцето при залез. Въпросът е, че то ще се скрие зад скалата след броени минути.

Васил щрака като луд, с два фотоапарата, за всеки случай. Единият е дигитален, а другият - с широкоформатен филм-плака. Снимам и аз с моето пентаксче, за да видя как горе-долу ще изглежда корицата.

Композицията от женски тела е окей, въпросът е дали ще уцелим кадър, в който всичките им физиономии да са достатъчно хубави - без нито една да е мигнала, погледнала накриво или Бог знае какво. Дано да не се налага да взимаме някоя глава от друг кадър и да я пришиваме към тялото, както направи Андрей с фотошопа миналата година.

Приемаме, че корицата е готова. Остава да се заснеме плакатът. Слънцето вече е зад скалите. Асистентите на Васил подреждат и импулсно осветление, с което да компенсират липсата на директна светлина.

Момичетата вече зъзнат, но няма как. Подреждаме ги в редица една до друга. Идеята е всяка да е в различна и непринудена поза, за да не са като аптекарски шишета. Да накараш трепереща от студ девойка да заеме секси стойка и да се усмихва - който си мисли че е лесно, нека да пробва.

Представям си каква гледка сме от горе от скалите. 12 чисто голи девойки, нагазили до глезените в студената вода, и държащи се взаимно я за циците, я за дупетата, я просто за ръце. Срещу тях - екип от десетина човека, повечето мъже и добре облечени, които дават наставления, държат осветителни тела и светлоотразители, и снимат с фотоапарати.

Последните кадри малко преди плажът да потъне в сумрак, са колективни - голите момичета плюс облечения екип. Аз съм с фланелка, ознаменуваща историческата победа на “Ливърпул” над “Милан” в Истанбул месец по-рано, и ухилен до уши. Щом кадрите за корицата и плаката са готови, нататък вече ще е по-лесно.

По-лесно друг път. Следващите три дни не са толкова слънчеви и топли и намирането на подходяща локация за всяка сесия се оказва сложна работа. А на нас ни трябват цели 12 големи пикториъла, които не бива да си приличат един с друг. Благодарение на желязната организация в екипа на Васил обаче, всичко върви по график.

На третото вечерно парти в бара на “Русалка” настроението е видимо приповдигнато, защото снимките напредват успешно. Напрежение има само у онези момичета, които все още не са заснели големите си фотосесии. Вече започвам да свиквам с тази особена ревност и несигурност. Дали ще изглеждам толкова добре като останалите? Моята прическа ще бъде ли толкова хубава? Дали няма да ми направят някакъв безумен грим, който не ми отива? Какви дрехи и аксесоари ще ми се паднат? Дали вече не е ясна победителката и коя ли ще е тя? Не ям ли прекалено много и как се отразява това на корема ми?

Моя първостепенна редакторска задача е да се боря с всички тези въпроси - методично, неуморно, последователно. Да, ще изглеждаш достатъчно добре. Да, прическата ти ще е хубава. Никой от нас няма интерес да изглеждаш зле. Не, победителката не е ясна предварително. Нямаме интерес да нагласяваме конкурса. Имаме интерес да продаваме списанието добре. От него се печели повече, много повече, отколкото са наградите за един такъв конкурс. Ако се изложим пред читателите ще загубим повече, така че се успокой, бейби.

Алкохолът, който се пие, е мое изобретение, нещо като пунш. Барманите са смесили в голяма купа водка, два вида ликьор, сок и плодове. Наливаме си с черпак в пластмасови чашки, след третата от които всички вече са доста развеселени.

……….

(продължението четете в книгата “Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор”)

Януари-февруари 2005: нов дизайн и Венета Харизанова

 

Нова година, нов дизайн

(редакционно интро от Playboy #35, февруари 2005)

През последния месец все важни събития. Даже и да не броим сред тях цунами-трагедията в Югоизточна Азия, която се очертава като най-голямото природно бедствие, сполетявало човечеството някога.

То, разбира се, не попречи на група българи да останат да се веселят в един местен “Хилтън”, че дори и на връщане да недоволстват, задето вместо да им сервират вечеря, келнерите ходели да помагат при събирането на труповете. Но да не се отплесваме по народопсихологически теми.

Завърши първият български сезон на “Биг Брадър”, при това с победител плейбой, когото не пропуснахме да включим в националната си класация миналия месец.

“Кемикъл Брадърс” пуснаха убийствен нов албум.

Богдан Русев написа есето “О, братко, къде си?” и го изпрати по електронната поща до редакцията на любимото си списание.

Брад Пит пък официално се раздели с Дженифър Анистън.

На фона на цялата тази брадър-мания българският Playboy излиза с нова графика - точно 15 месеца след последната подобна промяна в дизайна. Надявам се да останете доволни - постарали сме се списанието да изглежда по-модерно, атрактивно и приятно за четене.

Playboy #35 се гордее не само със секссимвола Венета Харизанова на своята корица, както и със спиращата дъха Мис Февруари Стефани Чао. Този месец публикуваме новата си класация на 50-те най-желани жени в България - с 21 нови имена в нея, уникални снимки, както и коренно различна челна тройка в сравнение с миналата година.

Сега ви пожелавам приятно разглеждане и четене. Не ми спестявайте никакви коментари, забележки и предложения. Жените, разбира се, е добре да придружават писмата си със снимки.

Георги Неделчев,

joro@playboy.bg

Февруарски революции

Януарският брой за 2005-а (онзи със Соня Васи и Марина Симеонова) беше излязъл още преди Коледа, имахме на разположение около седмица повече за подготовката на следващия.

Това ни позволи с Андрей да извършим драстична промяна в дизайна на списанието, както и да въведем няколко важни нови рубрики. Най-важната от тях бе “Give me Five! 5 причини да харесваме жените и този месец”, която просъществува дори цял месец след оттеглянето ми от “Плейбой”. В нея �