Аз и Мими

 

(откъс от книгата „Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор)

 

….

По времето, когато пишех горната статия за Мадлен, все още я познавах твърде бегло. Изцяло служебно. Изобщо не предполагах, че ще станем толкова близки приятели, и че ще прекарам есента на 2004-а в разходки на втората седалка на червения кабрио-роудстър “Мазда” с надписи Playboy върху двете врати.

Всъщност, всичко започна пак от “Брилянтин”, където, както вече разказах, беше полята и нейната Playmate-титла. Броени дни по-късно седим там със Силва – нейна колежка от “Визаж” и моя приятелка още от ранна журналистическа възраст. Изведнъж отнякъде изниква Мадлен, в силно превъзбудено състояние. В типичния си стил разгърдена, с някаква копринена блуза и без сутиен. Гърдите й подскачат наляво-надясно като две едри риби на сухо.

- Здрасти, Жоро (тогава все още не беше започнала да ми вика Жори – нещо, което си позволяват само майка ми и най-близките жени в моя живот). Ще се намери ли някакво местенце при вас?

- Разбира се, за тебе винаги, знаеш…

- От 12 часа нататък моят приятел има рожден ден. Искам да го изненадам. Купила съм му торта, искам да я внеса тайно тук и после да я извадя, за да го зарадвам. Той е отвън, ще го извикам след малко. Съдействайте да направим постановката!

И съдействахме с каквото можахме. Галин беше приятно изненадан. Веднага се сприятелихме с него. Това беше и първото ми позитивно впечатление от Мадлен – че приятелят й е толкова възпитан и свестен мъж. Започнах да се замислям, че май това момиче не е чак толкова повърхностно, колкото съм смятал. Силва и Мими пък станаха неразделни приятелки и в следващите 2 години буквално не се отделиха една от друга…

 

По-късно същото лято се видяхме с Мадлен и на морето. Аз бях в Созопол с тогавашното си гадже журналистка, която не беше особено възторжена от факта, че Мис Плейбой на годината ми звъни и ме кани на вечеря. Оказа се, че тя е в Созопол с Галин. Четиримата прекарахме чудесно в един от малкото свестни ресторанти на този позанемарен град-курорт.

 

През есента аз вече бях свободен, Мадлен също, но и двамата не бързахме да си хващаме сериозни нови гаджета. Вместо това излизахме почти всяка нощ тримата – аз, Мадлен и Силва. Това обстоятелство, противно на всеобщото схващане, не ми носеше никакви сексуални дивиденти, а тъкмо напротив. Покрай тези двете съвършени жени аз просто не можех да забърша нищо… Та кое нормално момиче ще си помисли, че има някаква перспектива с мен, виждайки ме по средата между две 178-сантиметрови цицорести манекенки, които очевидно не страдат от излишни притеснения и комплекси?

И Силва, и Мадлен бяха наясно, че в чисто сексуален аспект те не са моят тип жени. Депресирам се от толкова перфектни жени. Либидото ми отива на кино. Чувствам се сексуално непълноценен пред тях. Предпочитам ги просто като приятелки. За секс харесвам жени под 170 сантиметра, категорично. Имало е и изключения от това ми правило, но се броят на пръсти.

Но така или иначе, цялата есен на 2004-а, и последвалата я зима, прекарахме с Мадлен по ресторанти и барове. Програмата на един типичен наш ден беше следната:

Събуждам се по обяд и отивам в офиса си, където започвам да извършвам усилена редакторско-мениджърска дейност. По това време Мими още спи. Час-два по-късно се събужда и ми се обажда. Уговаряме се да се видим надвечер, след което тя тръгва по козметички и фризьорки. По някое време се появява в редакцията, подрусвайки все по-нарастващите си цици. Довършвам си работата в нейно присъствие, после се качваме в маздата, паркирана пред бизнес-център “Прима” в “Хиподрума”. Отиваме или в “Кипарис”, или в “Перла” в Драгалевци, или в “Тамбукту”. Може и в някой сръбски ресторант, като например онзи недалеч от ИСУЛ. Там предстои чревоугодие и нонстоп смях. Следващата спирка е “Брилянтин” или “Червило”, или пък боулинга в Софияленд, където се събираме със Силва, ако тя не е била с нас още от ресторанта.

Случвало се е да ходим и в стриптийз-бар, където Мадлен естествено засенчва всички танцьорки. Бие ги и по цици, и по сексапил, и по всичко. Аз само седя до нея и генерирам завист.

 

По онова време Мими беше много смешна шофьорка. Паркирането не беше нейната стихия, поради което маздата беше очукана отвсякъде.

Важното е, че винаги ни беше много весело. Аз й разказвам за мои истории с жени, тя ми разказва за нейни истории с мъже. Даваме си съвети, успокояваме се и се окуражаваме. И при мене, и при нея имената са нови почти всяка седмица. Важното е да се гледа позитивно на всичко.

 

Веднъж изпаднах в конфузна ситуация в тузарския ресторант “Перла”. Трябва да е било някъде през пролетта на 2005-а. Качвам се аз в маздата на Мадлен, обут в чисто новите си панталони марка Sisley. Купил съм ги от фирмения магазин на “Витошка” с ваучер, подарен ми от колежките от “Плейбой” за рождения ми ден.

В ресторанта се шматкаме дълго, докато намерим подходяща маса. По едно време към мен се приближава салонният управител и свойски ми прошепва: “Приятел, панталонът ти е сцепен много кофти на задника…”.

И наистина – огромна цепка успоредно на джоба. Очевидно се е получила при качването или слизането в ниската мазда. Да ви таковам прехвалената марка Sisley… Колко ли човека са ме видели освен управителя…

Налага се Мими да ме прегръща през кръста с якето си в ръка, за да крием цепката, докато най-накрая ни настанят на подходяща маса. Ядем, пием и се смеем на ситуацията. На излизане пак вървим смешно прегърнати, като пияници, и се кикотим неудържимо. Мадлен ме оставя на няколко метра от входната ми врата, а минута по-късно скъпите панталони са в кошчето за боклук.

Като се замисля, тази случка най-добре олицетворява цялата противоречивост на моя живот в Плейбой, както се казва и тази книга. Да, излизах с най-шармантните жени в тази държава начело с Мадлен, без непременно това да е свързано със секс. Да, забавлявахме се пълноценно. Да, заради тях понякога бях самотен, защото много трудно намирах път към по-обикновените момичета. Да, никой не би ми повярвал че е било така. И, да, понякога имаше конфузни ситуации като тази – мис и мистър Плейбой, прегърнати в баровски ресторант, за да крият скъсаните му, но иначе уж скъпи, гащи. Мила картинка, която отстрани е изглеждала кой знае как.

 

През всичките тези дни и нощи, прекарани с Мадлен, тя нито веднъж не ме разочарова, с нищо. Нито веднъж не се показа меркантилна, пресметлива, ограничена или пък скучна, каквито са повечето манекенки. Държеше се на положение, като истинска принцеса, но нито веднъж не показа смешен или излишен каприз. Никога не е спирала да се самоиронизира. Не престана да се възхищава от мъжете като животински вид и да им се радва, не непременно с някакъв сексуален или друг умисъл. Много рядко съм я чувал да говори нещо лошо за някоя жена – само когато наистина е имала сериозно основание. Мадлен просто умее да вижда положителното у всеки.

 

Имаме безброй снимки заедно. Стотици, хиляди. Снимал съм я и прегърната с полицаите, охраняващи новогодишното парти на площада. Всички ченгета и катаджии са влюбени в нея. Снимал съм я да се целува със Силва във вече несъществуващия “Спартакус” на парти с култовия диджей Пипи. Или пък да ми показва циците си, за да видя за пореден път колко са пораснали, докато чакаме сервитьора в “Марая” в 3 през нощта. Или пък да танцува с почти гол стриптизьор, който току-що й е донесъл тортата за рождения ден в “Брилянтин”…

 

За мен Мадлен е съвършеният български секссимвол. Момиче, за което няма невъзможни неща. Олицетворение не само на женската красота (това в България е често срещано явление), но най-вече на радостта от живота. Всеки мъж, който я познава, може само да потвърди това. Би било много смешно, ако се опита да отрече или пък да каже нещо лошо за нея. Е, някоя жена може и да каже. При жените подобни реакции са разбираеми. Сигурен съм, че Мадлен не им се сърди.

 

Когато познаваш жена като Мадлен, и не само я познаваш, ами си бил неразделен с нея в продължение на доста месеци, критериите ти за представителките на нейния пол неизбежно се променят. Започваш да се дразниш, когато констатираш, че на света може да има и дребнави, сприхави, комплексирани или неискрени момичета. Приятелството с Мими е не просто привилегия, но и изпитание за всеки мъж.