Пляс-пляс, “Елените”

Пляс-пляс, “Елените”

 

“Браво, много добре позирате. Точно така, прегърни я. Играй си с косата й. Добреее… Гледайте се предизвикателно. С възхищение. Такааааа. Сега малко и към камерата. Ръцете да не ги виждам вдървени и в неясна позиция. По-интимно, момичета, по-интимно… Много добре. Абе Жоро, тези наште девойки сякаш са любовници, толкова освободено позират…”

- А ти откъде знаеш че не са, бе, Василе!

- Хаха, не бих се учудил…

Нито пък аз.

Снимките в курорта “Елените” вървяха много добре - като изключим наплива от англичани, които ни откриваха даже и на най-отделечените плажове. Хем зяпаха като невидели, с увиснали ченета, хем после се оплакваха на управата на хотелите си, че се нарушавал моралът и че трябвало да получат компенсация за това - някаква отбивка в цената, например.

Още когато пристигнахме се почудих как така иначе гостоприемните ни домакини ще успеят да се справят с този проблем. В хотел Royal Park и околностите му имаше прекрасни места за снимки, но навсякъде гъмжеше от курортисти!

Някои от тях стигнаха във фантазиите си дотам да решат, че в “Елените” се снима някаква порнографска продукция. Нищо че нито Къркеланов, нито асистентите му (с изключение на секссимвола Ванката) и редакторите на списанието приличахме на актьори от този бранш. Но може да са си мислели, че снимаме строго определен жанр - лесбо-еротика, в която ролята на мъжете се свежда до поднасянето на чаша кафе и нищо повече.

Стигна се даже до публикации в британския печат - “Българи снимат порно под носа на почиващи англичани!”. И прочие в този стил.

Наложи се, като се прибрахме в София, да пиша и разпространявам прес-релийз, с който да давам обяснения и да спасявам репутацията на “Елените” сред британската пуританска общност.

Ето какво публикува един от най-големите български уеб-портали - Netinfo - на 15 юни 2006-а:

 

От редакцията на “Плейбой България”:

Не се занимаваме с порнография

 

Редакцията реагира на публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в курорта “Елените”

 

Редакцията на “Плейбой България” реагира късно вечерта в сряда с обяснение във връзка с някои публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в хотел “Роял парк” в курорта “Елените”.

“Плейбой България” не е бил ангажиран и никога няма да бъде ангажиран с каквито и да било снимки и сесии с порнографско и експлицитно еротично съдържание, се казва в писмо до медиите, подписано от главния редактор Георги Неделчев.

Подчертава се, че “всякакви интерпретации на отделни курортисти и туроператори, касаещи работата и екипа на списанието, си остават изцяло субективни или плод на някакви меркантилни странични интереси”.

Георги Неделчев обяснява, че присъствието на екипа на “Плейбой” и 12-е финалистки от конкурса “Playmate България 2006″ в курорта “Елените” е било свързано с реализирането на кадри за корицата на предстоящия юлски брой, както и със заснемането на фотосесии, представящи кандидатките за третата поредна титла Мис Плейбой.

“Резултатът от едноседмичната ни работа в курорта ще може да бъде видян след 24 юни, когато брой 52 ще бъде на пазара. Смятаме, че всякакви спекулации и псевдосензационни обобщения по темата “Плейбой България” и неговия екип са напълно неоснователни и излишни”, пишат от редакцията и напомнят, че според тях българският “Плейбой” е най-популяното и четено месечно списание в страната.

По аудитория, обществен авторитет и рекламни постъпления списанието далеч изпреварвало много други издания, чиито имена са смятани за по-популярни и престижни в държави като Великобритания или други страни.

“Ако някои граждани на кралството, където “Плейбой” няма свое собствено издание, живеят с предразсъдъци и погрешни представи спрямо една от най-добре познатите и уважавани издателски и лайфстайл марки в света, това си остава изцяло за тяхна сметка.

Също така за сметка на техните автори остават всички журналистически интерпретации със съмнителна стойност и непроверена достоверност, зад които прозират нечистоплътни търговски или други интереси. Спрямо тях ние не бихме могли да реагираме другояче, освен със снизхождение и съчувствие”, пише Георги Неделчев.

 

Ми ще пиша, къде ще ходя. Слава Богу, след този прес-релийз страстите се уталожиха, а за протестиращите англичани останаха само един куп незабравими спомени и гледки от ранното лято на 2006-а.

 

В “Роял парк” две от потенциалните фаворитки - Николета и Мина - бяха настанени заедно в стая. Реших, че е добре да са съквартирантки, защото и двете бяха от Пловдив и бързо щяха да намерят общ език. Което и стана. Тяхната красота и чар обаче, съчетана с леката дистанция, която поддържаха от останалите момичета, бързо стана повод за интриги. Веднъж докато вечеряхме Даниела Арнаут (същата, която 2 години по-късно гръмна с аферата “Бербатов” и за която вече писах) дори директно обяви, че според нея Мина и Николета са фаворизирани от екипа на списанието. Основният й аргумент беше, че се държали надменно и не купонясвали с останалите момичета.

- Бейби, подозренията ти са абсолютно неоснователни. Тяхна си работа дали ще купонясват с тебе или не, и дали ще ти казват добър ден. Проявяваш излишна мнителност в момента.

- Добре бе Жоро, мое право си е да мисля каквото си искам.

- Да, скъпа. Мисли каквото си искаш. Подозренията ти донякъде имат логика, защото тези мацки наистина са много готини. Но кой ще победи - това ще се разбере чак след конкурса. Сама разбираш, че не може да има 12 победителки. Искаш ли да ти донеса още бяло вино от бара?

 

С Николета също имаше драма, в една от другите вечери. Докато й правел прическата за сесията през деня, фризьорът Данчо Петров-Майната я нахокал, че не си поддържа косата както трябва. Казал й, че я е съсипала с някакви евтини шампоани. Което сигурно е било точно така, но въпросът беше, че по-късно Николета се разстроила не на шега.

Аз съм в един от баровете на “Елените” - единственият, в който можеш да пиеш марков алкохол, срещу заплащане. Навсякъде другаде се пие безплатно, но само българско производство. Та наливам се аз с “Гинес” и гледам някакъв мач в английска компания, когато изведнъж Мина ми звъни по телефона.

- Жоро, добре е да дойдеш в нашата стая.

- Защо бе,бейби?

- Ами ще видиш. Николета цяла вечер плаче, много е разстроена. Данчо й наговорил някакви неща докато й правил косата днес…

- Ок, идвам.

Преди това минавам през стаята на стилиста.

- Майна, разбрах, че се е разстроило момичето. Вече му се извиних. Извинявам ти се и на тебе. Не съобразих, че това може до такава степен да я засегне.

- Данчо, разбирам те, че си го казал от загриженост към нея. А и тя наистина изглежда като разглезена принцеса, задоволена от всичко и лекомислена. Всъщност, не е от чак толкова богато семейство, колкото изглежда. Съвсем обикновено момиче е.

- Осъзнах го това, майна. Сега плаче, защото се чувства непълноценна спрямо останалите. Ще й се извиня още веднъж.

Качвам се горе при Николета. Захлупила се на леглото си и реве. Каквото и да й кажа в тази ситуация, едва ли ще помогне много. Но все пак появата ми в стаята я кара да се мобилизира и да спре с хлипането.

Мина седи на стола до нея и ме гледа лошо.

По-късно двете пловдивчанки неминуемо щяха да развалят добрите си отношения. И нямаше как да бъде другояче - титлата беше само една, а и двете имаха достатъчно качества, за да я спечелят. Също така и двете имаха достатъчно роднини, познати и доброжелатели, които да ги противопоставят завинаги оттук нататък.

 

Но да се върнем към хотел “Роял парк” на Елените и към нашето роялско съжителство и трудово ежедневие с 12-те плеймейтки от 2006-а.

Тази Даниела Арнаут наистина е голям образ. Като я опознаеш по-отблизо, виждаш че е много симпатичен, “народен” човек, със силно развито чувство за самоирония. Обаче на първо четене изглежда някак си недружелюбна, сприхава и крива. Има ясно изразени лидерски и организаторски качества. Но същевременно е момиче, което не е много наясно какво точно иска от себе си и от света наоколо. Модел, танцьорка, промо-гърла, звезда от клип на Устата и Софи Маринова, дизайнер, стилист… Даниела е всичко това едновременно…

………….

В новия офис с Галя Литова и Еделвайс

В новия офис с Галя Литова и Еделвайс

…….

В същия нов офис в квартал “Изток” се сблъсках с явлението Галя Литова. Тя щеше да се появи на корицата на ноемврийския “Плейбой”.
Преди да се стигне до това решение, имаше колебания, дискусии и, съвсем в тон с новия климат в издателството – съгласуване с ръководството.
Вариантите за ноемврийска корица бяха няколко. По принцип, за всеки месец имах по 3-4 опции, които поставях за обсъждане с колегите.
Последната дума винаги е на издателите. Преценката им обикновено се базира на външни впечатления, гледайки снимки, които аз им показвам, плюс кратък анализ на търговския потенциал, който всеки от вариантите за корица притежава.
В крайна сметка за този месец трябваше да се избира между две финални кандидатури – участничката в “Сървайвър” Марго – амбициозна чалга-певица, получила силиконови цици като награда от предаването “Горещо”, и Галя Литова, която народът помнеше от участието й във “ВИП Брадър” същата пролет. През лятото манекенката беше нашумяла и покрай едно клипче в Интернет, което само за 2 месеца беше свалено на няколкостотин хиляди компютъра и гледано безброй пъти.
Плюсовете на Маргото бяха два основни. По-точно две – лява и дясна. Добре оформени и щедро показани дори в самото приключенско риалити. На гърците обаче фолк-певицата се стори прекалено закръглена и непредставителна. Прецениха, че корицата с нея няма да има комерсиален успех, колкото и популярно шоу да беше “Сървайвър” по онова време.
Аз не желаех да влизам в спор с тях, макар и от други съображения. Моята логика беше, че най-интересното в Маргото наистина са циците й, а тя вече ги беше показала в праймтайма на националната телевизия. Тоест, читателят на “Плейбой” нямаше да види нищо ново. А и в самото й поведение имаше твърде много ексхибиционизъм и амбиция да стане известна на всяка цена. Не ми се искаше списанието да изглежда просто като част от нейната схема по пътя към голямата слава. С две думи, Маргото за мен щеше да бъде комерсиален, но твърде очевиден избор. С него нямаше да впечатлим никого.
Затова и нямах нищо против, че гърците предпочетоха Галя Литова. Дългокрака, с изтънчена визия, освен това и най-одумваната българска манекенка на 2006-а. Имаше какво да покаже, а и какво да се разказва около нея.
Поведението на Литова в нашите кратки няколко срещи беше на ръба между нормалното и налудничавото. Първия път ми се стори напълно уравновесена, делова и сериозна. При следващата си поява в офиса ни обаче Галя се държа странно, съвсем в стила на едно свое участие в студиото на Нова телевизия при Ники Кънчев, което беше напуснала преждевременно - с извинението, че отива до тоалетната. Когато се видяхме за трети път, вече нищо не беше в състояние да ме учуди.
Къркеланов се беше изтормозил доста, докато заснеме фотосесията с нея. Крайният резултат не бе особено вдъхновяващ. Беше се получило нещо като фешън-сесия с елементи на еротика. Еротизмът обаче беше по-скоро случаен, отколкото търсен като ефект.
Донякъде имаше логика в това. Литова е свикнала да позира като модел, да показва дрехите, да излъчва повече финес и отчужденост, отколкото сексапил и провокативност. Ако за ноемврийската си корица търсехме една по-нестандартна, нетипично плейбойска фотосесия, може да се каже, че го бяхме постигнали. Не бях съвсем сигурен, че гърците ще останат доволни от търговския резултат, но в крайна сметка изборът “Галя вместо Марго” беше преди всичко техен.
Самата Литова очевидно беше наясно, че не е породила особен възторг у никого с фотосесията си. Спомням си, че даже не можеше да повярва, че ще си получи хонорара от списанието без никакви увъртания. До последния момент си мислеше, че нещо ще я изпързаляме, като компенсация за неохотно свършената от нея работа.

За мое и на мениджърите от горния етаж успокоение, следващия месец декември щяхме да имаме ослепителна, типично плейбойска корица. Бях уговорил за нея Еделвайс - рускиня, женена за българин в Италия, където от няколко години е един от най-популярните и харесвани секссимволи.
С мъжа й – фотографа Алекс Ломски – се запознах по Интернет. Той публикуваше снимки в няколко български сайта за фотография. Повечето кадри бяха с Еделвайс. Тя изглеждаше толкова впечатляващо, че повечето му колеги се усъмняваха в автентичността на снимките. На българина, особено ако е от фотографската гилдия, това му дай – да завижда и да се съмнява. А също така и да критикува. Критиките му са много компетентни, но това е само до момента, в който не го накараш сам да свърши онова, за което е упреквал другиго. Тогава изведнъж се оказва, че не го бива чак толкова много.
Та домораслите и нереализирани фотографи и фотографчета в интернет-форумете нападаха Алекс непрекъснато – че е шарлатанин, че краде снимките на Еделвайс от западни списания и ги слага по родните сайтове за да трупа евтина популярност. Аз бях сред малцината, които още от самото начало му повярваха и го поздравиха за амбициите да се развива като фотограф. Така постепенно се сближихме с Алекс и много скоро стигнахме до идеята да снимаме жена му за българския “Плейбой”.
За нейна чест, тя се съгласи, въпреки че тукашните хонорари са неизмеримо по-малки от италианските. Алекс пък от своя страна прие нашето условие Къркеланов, а не той да бъде автор на фотосесията. И двамата действаха от сантимент към България – страната, в която се бяха запознали, а и най-вече за престиж.
- Жоро, ние от този хонорар няма да забогатеем, но Playboy си е марка навсякъде по света. В Италия, където и да покажем корицата на това списание, ще си носи съответния ефект.
- Така е, Алекс. Радвам се, че си даваш сметка за това. Ех, защо всички не бяха толкова разбрани като вас…
Сесията на Еделвайс Васил засне в етнографския музей в Пловдив. После гърците гледаха кадрите с увиснали ченета. Аз изобщо не бях изненадан от това, което виждах. Бях добре подготвен от снимките, които Алекс ми беше показвал по интернет от Италия.
Имаше и нещо символично в това, че един европейски секссимвол като Еделвайс се появяваше на нашата корица само месец преди да приемат България в ЕС.

…..